Образуване на Дунавска България - хан Аспарух

За създаването на Българското ханство на Дунав черпим информация от различни източници. Сред чуждите най-важно е изказването на сирийския презвитер Константин Апамейски на Шестия вселенски църковен събор в Константинопол от 680-681 г. В него се загатва за неуспешната война на Византия срещу България. Важни са сведенията и на съвременниците Теофан Изповедник и патриарх Никифор , които обясняват за завладяването на Мизия от Аспарух.
От домашните извори най-важен е Именникът на българските ханове , който представлява списък от имена и дати.
Смята се , че Аспарух е потеглил на запад и се е установил на Дунав между 659-675 г. Мястото на установяване е наречено от Теофан Изповедник и патриарх Никифор – Оглос или Онглос – Онгъл. Според хронистите мястото се намирало на север от реката и било защитено от реки , блата и височини. Според историкът Васил Златарски Аспарух се заселил в делтата на Дунав , в най-северния край на днешна Добруджа.
В хода на борбата на Византия за възстановяване на своята власт на Балканите земите на днешна Добруджа станали плацдарм за византийските военни операции срещу съюза на седемте славянски племена и северите. Настаняването на Аспаруховите българи в Онгъла , в непосредствено съседство , било посрещнато с голяма загриженост от император Константин IV. Византия водела тежка война с арабите , но след като отблъснала техните войски от столицата Константинопол , императорът подготвил войска за поход срещу българите. Повод за това му дали българските нахлувания на юг от Дунава.
Многочислената византийска войска се установила на лагер в равнината и накарала българите първоначално да се приберат в своите укрепления. Не след дълго обаче , според хронистите , византийският император заминал да се лекува в Месемврия , тъй като страдал от болки в краката. Тогава сред войската плъзнал слух , че той избягал от страх и настъпила паника. Теофан Изоведник и патриарх Никифор разказват , че българите се възползвали от тази ситуация и нападнали отстъпващата византийска войска. Загинали много ромеи , а победноносната българска войска преминала дунава и завладяла византийската територия до днешния град Варна.
Битката при Онгъла се състояла през лятото на 680 г. и поставила началото на първата от многобройните българо-византийски войни през Средновековието. Византийските хронисти разказват , че преди да продължи военните действия срещу Византия , Аспарух утвърдил властта си в новозавзетите територии. Патриарх Никифор пише , че българите покорили и славянските племена , които живеели наблизо , и заповядали на едните да бранят земите , които граничат с аварите , а другите да пазят земите , които са съседни на ромеите. Теофан Изповедник уточнява , че става въпрос за „седемте славянски племена“ и северите.
Въпросът за отношенията на българите със завареното славянско население е бил дълго време дискусионен в българската историческа наука. Изказвани са редица становища , които не са защитавани със сериозни аргументи. Византийските хронисти категорично твърдят , че българите покорили славяните , но , от друга страна , става ясно , че те разчитални на техните сили за отбрана срещу силните си западни и южни съседи – авари и византийци. Българската държава щяла да оцелее в земите на Балканския полуостров само ако се справи със сериозните си външнополитически проблеми.
От друга страна , в своя тил на североизток българите трябвало да се справят и с продължаващия военен натиск на хазарите. Всичко това предопределило далновидната им политика за интегриране на славянските поданици.Така българската държава се превърнала в притегателен център за славяните от източната половина на Балканския полуостров.
Тези от тях , които станали поданици на българския хан , запазили вътрешното си самоуправление и племенните си вождове. Те се изтеглили на юг и на запад от земите на днешна Добруджа , където се настанили Аспаруховите българи.Последните продължили да владеят Онгъла и земите на Северното Черноморие , докъм река Днестър , на изток от която живеели хазарите.Карпатите на северозапад пък отделяли българските земи от тези на Аварския хаганат. Естествена южна граница на новата българска държава била Стара планина.На изток България граничела с Черно море , но по неговите брегове Византия запазила силните си крепости Томи (Констанца) и Одесос (Варна).
След като утвърдили властта си и уредили отношенията си със славяните , през пролетта на 681 г. войските на Аспарух преминали Стара планина и нанесли още редица поражения на византийците. В последствие императорът се принудил да сключи мир и да отстъпи на българите земите на север от Стара панина , които те вече владеели. Империята се задължила да плаща ежегоден данък за гарантиране на мира.