Обща характеристика на юношеската възраст.

Развитие на психиката в юношеска възраст

Обща характеристика на юношеската възраст.

Юношеската възраст започва с началото на половото съзряване, което при повечето хора започва на възраст 10-11 години /въпреки че може да започне и доста по-рано или по-късно/.
Юношеската възраст е последният период от детството, прибавен най-късно в историческото развитие на човека. Неговата горна граница не е ясно очертана и при отделните хора и човешки общности тази граница нормално се колебае във времето с интервал от 3-4 години.
Историческа тенденция на юношеската възраст е увеличаването на периода между физиологичното /полово/ съзряване и социалното съзряване, което причинява появата на нови възрастови периоди в детството. Например много професии, типични за средните и високите социални слоеве, не могат да бъдат усвоени никога през живота, ако тяхното усвояване не започне в юношеска възраст. Човек не може да стане добър лекар, адвокат, финансист, програмист, ако не започне да се подготвя за тези професии от 16-17-годишна възраст. Докато младежът усвоява такава професия, родителите му осигуряват неговото съществуване, т.е. периодът на детството се удължава в съответствие с все по-сложната съвместна дейност на хората. Все по-голям брой професии изискват продължително, при това започващо отрано /”висше”/ образование.

Традиционно в България е прието периодът на половото съзряване /от 10-11 до 13-14-годишна възраст/ да се нарича “юношеска възраст”, а последният период от детството, който е между края на половото съзряване и настъпването на юридическата зрялост, да се нарича “ранна младежка възраст”.
Поради неустойчивата генетична фиксираност на възрастта, на която започва и завършва половото съзряване, тези периоди започват и завършват при всеки отделен човек, при всяка отделна човешка група, и в рамките на 2-3 поколения в една и съща човешка група, в различен момент, който се колебае в границите на 3-4 години. Т.е. индивидуалните колебания на началото и края на половото съзряване са съизмерими с продължителността на юношеската и ранната младежка възраст, поради което в много европейски езици няма дума /и съответно понятие/ за край на половото съзряване. В тези езици, в които такава дума има, тя е променила означавания от нея момент във възрастта само за 80-100 години.
Самото понятие “юноша” се е появило във всички европейски езици преди 1-2 века, и в нито един език не е определен ясно началото и краят на този период от детството.

Поради тази причина западноевропейската и американската традиция в психологията не свързват горната граница на юношеската възраст с края на половото съзряване, а я определят приблизително като моментът, в който завършва детството, т.е. като краят на детството.
Краят на детството обаче е доста неопределен момент, освен това детството очевидно завършва известно време след края на половото съзряване.

Неяснотата по отношение на това кога завършва детството намира израз във факта, че във всяко конкретно общество младият човек започва да носи отговорност за постъпките си изцяло /като всички възрастни хора/ на различна възраст, като границите на този момент са между 18 и 22 години.
Освен това възгледите за края на детството в едно и също общество се променят бързо: за последните 60-70 години в повечето общества възгледът за края на детството се е променил поне няколко пъти.
Нещо повече, в различните региони на една и съща страна човек става отговорен за постъпките си на различна възраст.
Например в САЩ 18-годишните младежи в някои щати носят пълна отговорност за постъпките си, а в някои щати само частична отговорност.
В повечето американски щати алкохол се продава само на хора, навършили възраст 21 години.
В различните щати навършилите 18-годишна възраст имат право да подписват само определени видове договори, а други видове договори нямат право да подписват, въпреки че след 18-годишна възраст всички американци имат право да участват в избори.

Поради всичко това в западноевропейската и американската психология с понятието “юношеска възраст” се означава целият период от началото на половото съзряване до достигане на юридическа зрялост /от 10-11 до 19-20-годишна възраст/.
Ето защо в този раздел в съответствие с европейския цивилизационен избор на малцинствата в този регион, с понятието “юношеска възраст” е означен целият период от началото на половото съзряване до настъпването на юридическата зрялост. Все пак трябва да се има предвид, че психиката на децата от 10 до 13-годишна възраст се различава значително от психиката на младежите от 14 до 19-годишна възраст.

Юношеската възраст е по-особен период в психичното развитие, в сравнение с предшестващите.
Юношеската възраст е последният период от детството, тя е краят на детството. През цялото детство детето се приспособява не към околната среда, която заобикаля възрастните, а към околна среда, която възрастните са организирали за него. Това не е така единствено за юношеска възраст, през която детето трябва да се приспособи не към организирана за него от възрастните околна среда, а към околната среда на възрастните хора.
Обществото постепенно прекратява организирането на познавателния интерес на децата, а родителите постепенно прекратяват осигуряването на възможността за осъществяване на познавателния интерес. Като цяло възрастните постепенно прекратяват организирането на околната среда на децата.
В юношеска възраст младежите започват да усвояват този компонент /”ниша”/ от отношенията между хората, който по-нататък ще им даде възможност да съществуват, т.е. към който ще се приспособят.
От тази гледна точка в юношеска възраст психиката трябва да претърпи окончателна, завършваща цялото детство промяна, в резултат на която поведението трябва да се изгради до едно минимално точно определено равнище, позволяващо по-нататъшното съществуване на индивида. Успешното осъществяване на тази промяна в психиката в юношеска възраст зависи от успешното осъществяване на промените във всички предишни периоди от детството. Това означава, че юношеската възраст сумира в себе си /акумулира/ всички адекватни и неадекватни тенденции в психичното развитие през цялото детство. Затова именно в юношеска възраст се проявяват във видим, явен вид в поведението всички качества на психиката, изградени през цялото детство.

Съществуването на младия човек започва да зависи все повече от неговото място в социалната структура на обществото от възрастни индивиди /с ясно възприемана тенденция във времето към зависимост само от това/, а не толкова от мястото му в групата от връстници.
Ето защо психиката и поведението на юношата са насочени към възпроизвеждане /усвояване/ на поведението между възрастни хора.
През първия подпериод на юношеската възраст /периода на половото съзряване/ юношата възпроизвежда реалното съществуващо /не като игра/ поведение на възрастните в отношенията си с връстниците. С началото на половото съзряване в децата се появява силен стремеж към изграждане на големи групи с други деца /до 15-20 деца/. Тези групи имат свой лидер и социална структура с няколко слоя /равнища/. Авторитетът на лидера за децата от групата става по-голям от авторитета на учителя. Децата престават да съобщават на учителя забелязани нарушения на правилата в класа, установени от него.
През втория подпериод на юношеската възраст /ранната младежка възраст/ по-силният стремеж е към заемане на място в социалната структура на възрастните /а не толкова в групата от връстници/. Тъй като обществото противодейства на този стремеж, младежите от своя страна противодействат на него и създават социална структура от младежки групи в голям териториален регион, с която възпроизвеждат реалната /не като игра/ социална структура на своето общество /създават ”юношеска субкултура”, появява се силен интерес към социалните понятия, означавани с мелодии и танци, т.е. интерес към възприемане на музиката/, и се стремят със своята социална структура /като отделни групи/ да заемат място в социалната структура на обществото.
Големината на младежките групи след края на половото съзряване /14-15-годишна възраст/ силно намалява, като се увеличава силно нейната вътрешносоциална организираност. Групите са не по-големи от 5-7 младежа, с ясно изградена структура от отношения между отделните участници.
Стремежът на младежите е първоначално с групата си като цяло да се включат в социалната структура на възрастните, и тъй като възрастните като правило не допускат това да стане, към края на юношеската възраст тези групи се разпадат, и младежите се включват индивидуално в социалната структура на обществото, като си избират професия /т.е. поведение/.

През първата половина от юношеската възраст зависимостта на юношата от връстниците е по-силна, а през втората половина от юношеската възраст се изграждат механизми за противодействие на натиска на групата.

В юношеска възраст физиологичното съществуване на детето започва да зависи все повече от всички вече съществуващи /изградени/ образи на обекти от околната среда и изграденото в съответствие с тях поведение /а не само от изградените по време на юношеска възраст/.

Нервната система вече е изградена в съответствие с нейната генетично фиксирана последователност, и в нея вече няма предвидени участъци за отразяване на все още неотразени отделни компоненти на околната среда.
Познавателният интерес започва да се появява не когато в психиката няма образи на физиологични емоции /както това е било в предшестващите възрастови периоди/, а напротив, когато има такива образи.
В съответствие с това познавателният интерес става значително по-малък, когато е осигурен физиологичен комфорт на младежа от други индивиди. Това се изразява в: 1/ намаляване интереса към училището и намаляване на успеха на много деца, които преди това са имали висок успех; и 2/ за усвояване на новите знания е необходима причина /”мотив”, емоция/, различна от познавателния интерес.
Т.е. за да учи детето е необходимо системата от съподчинени мотиви да се преструктурира /да се разменят нейни йерархични равнища/, като в нейното най-високо /или най-дълбоко, което е едно и също/ равнище вече не присъства познавателният интерес, а физиологичното уравновесяване /съществуване/ на индивида.
Това означава, че на най-високото равнище в структурата на понятията за своите емоции се намират емоции, отразяващи генетично фиксираното физиологично състояние на индивида, а познавателните емоции се появяват тогава, когато физиологичното състояние се отклонява от оптималното фиксирано.
В психиката на детето тази размяна на равнищата на емоциите /която протича само един път в живота в началото на половото съзряване, и следователно никога дотогава детето не е имало психичен образ за такова качество на своята психика/ се изразява с появата в психиката на нещо ново, непознато, неизвестно, детето е удивено, и е необходим известен интервал от време /от порядъка на няколко месеца/, докато то си изгради понятие за този нов психичен образ /обект/ и неговата динамика във времето. Това се изживява от детето /а също и от възрастните, които се грижат за него/ като “криза”.
Необходимостта от постоянно съобразяване /”подчиняване”/ на познавателния интерес със съществуващото в конкретния момент физиологично състояние има свой собствен психичен образ на извършване на усилие /”воля”/. Осъществяването на познавателния интерес от този момент нататък /началото на половото съзряване/ започва да изисква психичния образ за извършване на усилие /”воля”/. Поради това началото на половото съзряване е краят на началната училищна възраст. Поради това в историческото /стихийно, спонтанно/ развитие на човешката образователна система нейната първа образователна степен /началното училище/ е завършвала с началото на половото съзряване /не по-рано, и не по-късно/: „УЧЕНИК ПО-МЛАД ОТ 6 ГОДИНИ НЕ СА ПРИЕМА В УЧИЛИЩЕТО, И ТО С УСЛОВИЕ ЗА ЧЕТИРЕ ГОДИНИ, ЗА ТОЛКО ВРЕМЕ СА ПРИЕМАТ".
Децата, които продължават да учат след началото на половото съзряване, са принудени да правят усилия за това, т.е. да