Обща и възрастова психология - лекции

1. ТЕМА
Същност, предмет и задачи на възрастовата психология

Предмет на възрастовата психология са движещите сили и фактори на психологическото развитие, т.е динамиката и изменчивостта на човешката психика - онтогенеза на психиката.
- Филогенеза - психичното развитие в еволюционен план, т.е назад към дедите.
Особеностите на психиката на човека, на неговото съзнание са продук на общественото психическо развитие. В него на преден план са приемствеността на социалните връзки между човешките поколения и предаването между тях на резултатите от практическата, теоретическата и всякаква друга дейност. Овладяват го по-младите поколения, създаване на материални и духовни ценности. Човешкият индивид се ражда с възможности за психическо развитие, които се реализират в обществени условия с помоща на средства създадени от обществото. Постепенно човек става субект на общуването, учението,познанието и труда. Формира се като личност с присъщата и система от психични свойства вътрешно обуславящи организацията, устойчивостта на поведението и в съответствие с обществения и статус. Психичното развитие е цялостен процес, но в него има и скокове. Основен способ на битие на личността е развитието, което е израз на основната потребност на човека да излиза зад собствените си предели и граници. В този смисъл категориите личност и развитие не могат да бъдат мислени една без друга. Процесът на психологическото развитие, видоизменя човешката личност, в резултат на което тя обогатява познанията и уменията си. Променя отношението си към околните, света и себе си. Няма психологическо развитие, там където личността не е активен субект на дейността. Личността е субекта на своето собствено развитие, който непрекъснато търси и позволява такива форми в нейно активно отношение със света. На 3г. човек вече от 100% е на 50% развит.
Задача на ВЗПС
1. Определение на движещите сили и фактори на психологическото развитие.
2. Разкриване на възрастовата динамика и механизмите от една възраст в друга.
3.Играждане на периодизация на онтогенетичното развитие.
4. Очертаване.
5. Разкриване на актуалните и потенциални възможности на човека в различните етапи от жизнения цикъл.
6. Извеждане на норми и етапи за оценка зрелостта на индивида
7.Прогнозиране на развитието и изясняване ролята на ранните етапи по отношение на по нататъшното разгръщане ресурсите на личността.

2. ТЕМА
Методи за изследване на психологията

Всяко научно правление, така и психологията разполага със собствени изследователски инструментали. Многомерността и извънредната сложност на процеса на индивидуалното развитие на психиката изисква много аспектен анализ и прилагане на различни подходи. Предполагат използването на разнообразен набор от конкретни методически средства на изследване и решаване на органически проблеми. Системният подход на изучаване психичното развитие на човека, предполага комплексност на изследването. Това се обуславя на първо място от обстоятелството, че без комплексно използване на методическите средства е невъзможно да се постигне задълбочаване, разбиране на сложната природа на законите за развитие на психиката. Комплесното изследване е необходимо също и при разглеждането на условията и многофакторните въздействия, предизвикали различни по рода си изменения в психиката на човека.
Класификация:
1. Организационни - стратегии на изследването
- Напречни ( срезови методи ) - представляват изследване в различни интервали на комплекс от различни психологични профили. Или динамиката на развитие и промяна на един психологичен процес позволява да се издадът норми и граници на вариантивност. При необходимост да се получи необходимата информация за определени страни от псилогическия живот на личността се прибягва до срезовия метод. Той позволява да се обхванат едновременно хора от различни възрасти чрез сравняване на резултатите да се осмислят възрастовите сходства и разлики в психиката. Недостатък на медода е, че оценката и изводите могат да се повлияват от скрити, но важни обстоятелства, като жизнен опит, особености на възпитанието на различните поколения.
- Лонгитюден метод - при него едни и същи лица се изследват с модифицирани идентични методики, през различни периоди от време, в различни възрасти. Тъй като субектите на дейността не се променят, то измененията на психологическите им характери се дължат на възрастови причини. Чрез тях се разкрива възрастовата динамика на измененията между отделните фази на живота, а също така и ефективността на обучение. Те дават възможност за прогнозиране на развитието. Недостатъци на метода са, че през годините отпадат част от участниците в изследването. Това лишава проучването от необходимата представителност. Друга слабост е, че твърде дълго се чакат резултатите от изследването, самият процес е дълъг.
- Емпирични методи - чрез тях се придобиват практическа информация за възрастовата изменчивост на психиката.
2. Наблюдение и самонаблюдение.
- Наблюдението е организирано и целенасочено възприемане на психични факти, закономерности и отчитане на тенденцията.
Бива два вида:
- пряко - което се реализира чрез нашите сетива, но може да бъде и не пряко.
- непряко - случва се чрез използване на някаква записвателна аудио техника( камери ). Хубаво е да бъде записвано в дневници.
3. Експеримент - някой го наричат осъвършенствано наблюдение
Видове експерименти
- естествен експеримент - който се случва в реална среда
- лабораторен експеримент - случва се в създадена от човека лаборатория
- констатиращ - моментна снимка на нещата
- формиращ - нещо ново, за да видим как работи
- праксиметричен метод ( изследване на продуктите от дейноста) - изкарване на вътрешните особености
- тестови метод - стандартизиран, да имаме изведени общи средни стойност за дадената популация, равенство при инструктажна, начини на интерпретиране на данните, има ключ за теста. Тестовете не дават точна информация , силни сме в моментното състояние, подаваме се.
- анкета - за направата на анкета, трябва голяма обща култура, психология. Включва почти всякакви въпроси.
- интервю - не вербална лъжа. Да се измъкне възможно повече информация от въпросното лице.
- беседа - помощен и спомагателен метод, обаче по никакъв начин не го анализира. Самостоятелен метод, дава ценна информация.
- биографичен метод - събира се информация от биографични данни за лицето.
- социометричен метод - показва социални нагласи. То се прилага чрез специални социометрични карти. Винаги се използват два метода, единия да потвърди другия, така сме по - точни.
4. Обработващи
- количествени - математико-статистически методи за обработване на информацията
- качествени - обясняваме причинно следсвените връзки и внушения.
5. Интерпретационни
- генетически - служат за описание и интерпретация на генетическите връзки между фазите и степените на рзвитието.
- структурни - за описание и интерпретация на взаимовръзките между отделните параметри на развитието.

3. ТЕМА (семинарна)
Предмет, възникване и развитие на общата психология

Психологията - наука за душата.
От гръцки "логос" - наука.
През 1879г. в град Лайпциг, Вилхем Вунд създава психологическа лаборатория, която по-късно прераства в институции. Психологията подържа тесни връзки със социологията, технологията, логиката, етиката и други. Предмет на общата психология са психическите процеси, състояния, свойства и закономерностите на психологичнния живот. Три са основните цели на човешката психика:
- познавателна
- емоционална
- волева
Психичният живот е отражение на действителността, осъществяващо се от усещания, възприятия, мислене, фантазия, съпровождащи се от отношения ( емоции, чувства, действия, воля) за промяна на средата и на себе си.
Основни психологични школи:
а) Интроспективна психология
б) Психоанализа
в) Бихевиоризъм
г) Школи, изследващи съзнанието

4. ТЕМА
Възраст и възрастност

Човешкият живот е единен и цялостен процес. Неговата логика следва преминаването през различни етапи, които са диалектически свързани по между си. Тези етапи в психологията се наричат възрастови етапи. Възрастовата периодизация отразява качествените преходи в развитието, отделянето на реалните периоди на развитие и отделянето на характерните за всеки период особености. Обособяването на отделните периоди от развитие на личността способства за разработване на система от въздействия за преодоляване на кризите и използване на сензитивните периоди за оптимално развитие на висшите оптимални функции. Възрастта е универсална, периодична и социална. Периодична, която заема важно място във всички науки за обществото и човека. Понятието възрастови категории в съвременната наука се влага различе смисъл. В тесен смисъл това са фиксираните при определена пунктура стадии на незнайния път. Определен кръг от дейности, занятия, социални роли и прочие. Възрастта е исторически променлива категория. Този факт се определя от историческата изменчивост на процесите на психическото развитие.
- Първата възрастова периодизация е от времето на Сократ
- Темповете на психическо развитие от своя страна зависят от икономическите и културни условия, от психологическата наука. Този възглед се утвърждава, като основен подход към проблема за периодизация на психическото развитие.
- Възрастовите периоди от своя страна условно се разделят на три епохи: детство, зрялост и старост.
Те са смислово предоставени от динамиката на психичното развитие, а именно възход и упадък. Двете понятия възраст и възрастност са свързани, но не са тъждествени, отличителни черти.
- Включва унаследени биологични особености на личността в тяхното единство от еволюционни и иновационни процеси. Биологичните изменения с възрастта са основания за определяне на биологичната възраст.
- Съдържа типични психихологични характеристики. От тях може да се съди за епохата и типичните за нея доминиращи черти на личността. Очертава перспективи и потенциални възможности в развитието на личността, които са от съществено значение за съдържанието и методите на социални взаимодействия. Притежаване на обратимост.
- Ананиев образно нарича възрастта "стрела на времето", тя лети нагоре и напред, но не може да маневрира, да се връща и да поема отново своя път. Определя мястото на индивида в обществото , като дете, подрастващ, юноша, възрастен. Всяка от тези групи има съответните права, отговорности и участия в социалния живот. Изхождайки от многомерния характер от категорията възраст, могат да се обособятследните нейни видове.
- Хронологична ( календарна възраст ) - изразява се в броя на годините от раждането и е маркер на редуващи се във времето случки и събития, които оказват своето влияние върху психиката и поведението на личността. Понякога това понятие изцяло покрива понятието "възраст", а друг път хронологичната възраст изцяло се отхвърля, ка