Предмет на история на педагогиката, методи на изследване, периодизация..

ППредмет на история на педагогиката, методи на изследване, периодизаци
я
История на педагогикат
а – специфизирана дисциплина, в която учебно – възпитателната практика и ръководещата я мисъл се изучават в тяхното развитие.
Педагогическата теория и практик
а са социални явления, които с
ИИстория на педагогиката – специфизирана дисциплина, в която учебно – възпитателната практика и ръководещата я мисъл се изучават в тяхното развитие. Педагогическата теория и практика са социални явления, които съществуват във всички етапи на общественото развитие и се изменят закономерно заедно с целокупното изменение на обществото.Същес
твува закономерна връзка между развитието на теорията и развитието на практиката.
Терминът „Исория на педагогиката” е останал от времето, когато се е наблягало върху развитието на педагогическата мисъл или теория и по – малко се е засягало развитието на педагогическата практика. Първоначално употребата на този термин е свързана с идеалистическото схващане, че основното в историята на педагогиката е развитието на педагогическите идеи, което развитие води до развитие на учебно – възпитателната практика, на възпитанието и обучението. Погледнато в широк исторически мащаб, обаче, това историческо схващане е невярно, защото развитието на учебно – възпитателната практика движи напред развитието на педагогическата теория, а не обратно. Учебно – възпитателната практика и водещата я педагогическа теория са сложни обществени явления, то тхното разглеждане допира до основните мирогледни положения – идеалистически и материалис
т
ически. Върху идеалистическа философска основа съществуват
н
яколко метода за ра
зр
абот
ка. На тях се противопоставя разработката на историята на педагогиката върху диалектико – материалистическа философска основа.
Методи в буржоазните разработки на историята на педагогиката

Биографичен метод – Проучване на живота и творчеството на великите педагози и проявяване на интерес към усилията за осъществяване на педагТерминът „Исория на педагогиката” е останал от времето, когато се е наблягало върху развитието на педагогическа
т
а мисъл или
теория и по – малко се е засягало развитието на педагогическата практика. Първоначално употребата на този термин е свързана с идеалистическото схващане, че основното в историята на педагогиката е развитието на педагогическите идеи, което развитие води до развитие на учебно – възпитателната практика, на възпитанието и обучението. Погле
днато в широк исторически мащаб, обаче, това историческо схващане е невярно, защото развитието на учебно – възпитателната практика движи напред развитието на педагогическата теория, а не обратно. Учебно – възпитателната практика и водещата я педагогическа теория са сложни обществени явления, то тхното разглеждане допира до основните мирогледни положения – идеалистически и материалистически. Върху идеалистическа философска основа
Д
иалектико – материалистически метод – Той е основн в марксистко – лени
н
с
ката история на педагог
иката. Противопоставя се на методите за буржоазна разработка. Метод за научна разработка на исотрия на педагогиката. При него
се използват и диалектичски мате
риализъм за научно опознаване на учебно – възпитателната дейност и на ръководещата я идея. Този метод предоставя на историята на педагогиката използването като метод на научното схващане за обществения живот и общественото развитие. Той вклучва в себе си по – частичните методи, като наблюдение, експеримент, анализ, синтез, индукия и дедукция, абстракция и конкретизаци
я. Приложението му изисква да се приеме диалектическият и историческият материализъм за метоологическа основа на научното изследване. При разглеждане с този метод, на първо място се разглеждат явленията в тяхната взаимна сързаност. Дейността на обществото протича в природата, следователно тя се намира в непрекъснато взаимодействие с природата и е невъзможно да се разбере учебно – възпитателната дейност, обучението и възпитанието ако не се разгледат в тяхната многостранна свързаност с явленията в природата. Децата се учат и възпитават като непрестанно се докосват до хората в обществото и до предметите и явленията в природата и за да станат годни за участие в общественото производство те трябва да се запознаят с околната природа. На второ място при разглеждането с този метод явленията се разглеждат в развитие. Диалектическият начин на разглеждане е противоположен на метафизическия, който разглежда нещата в в статич
н
о състояние като наизменими. Материалистическата диалектика

разкрива, че развит
ие
то н
а всяко явление е резултат от борба на противоположности. Това развитие се осъществява чрез борба между старото и новото, отмиращото и възходящото. В този метод се разкрива и законът за преход на количествените натрупвания в качествени изменения. В развитието на обществото този закон се изразява в преминаването от един начин на производство към друг. Това преминаване представлява революционно изменение, което се изразява в сриването н
а
стария стр
ой и създаване на нов. Всеки следващ начин на производство е качествено нов етап в развитието на обществото, на които етапи съответсват нови типове учебно – възпитателна дейност, образование, възпитание и съответната на тях педагогическа теория. Начините на възпитание биват : първобитен робовладелски, феодален, капиталистически и комун
истически. Прехода от един начин на производство към друг се обяснява чрез законът за отрицание на отрицанието – отрицание на стария начин, но отрицание, което включва елементи от него. Този закон обяснява голямата борба между стария и новия тип възпитание и образование. Спред марксико – ленинската исория на педагогиката развитието на учебно – възпитателната дейност в педагогическата теория като вътрешно противоречиво явление, пр
В
него има периоди и на упадък и на възход. Цялата история на педагогик
а
т
а се дели на толкова ос
новни дяла, колкото основни обществени строя има:
Първи дял – В него се разглежда учебно – възпитателната практика и педагог
ическата мисъл в първобитното общ
ество.
Втори дял – Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата теория в робовладелското общество.
Трети дял – Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата теория във феодалното общество.
Четвърти дял - Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата теория в капиталистическотПърви дял – В него се разглежда учебно
– възпитателната практика и педагогическата мисъл в първобитното общество.
Втори дял – Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата теория в робовладелското общество.
Трети дял – Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата теория във феодалното общество.
Четвърти дял - Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата теория в капиталистическото общество.
ПетВтори дял – Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата теория в робовладелското общество.
Трети дял – Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата теория във феодалното общество.
Четвърти дял - Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата теория в капиталистическото общество.
Пети дял - Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата наука в периода на преход от кТрети дял – Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогич
е
ската теория във феодалното общество.
Четвърти дял - Разгл
е
жда се учебно – въз
пи
тате
лната практика и педагогическата теория в капиталистическото общество.
Пети дял - Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата наука в периода на преход от капитализма към комунизма. Тук се спираме по – специално върху образованието и педагогическата наука в сЧетвърти дял - Разглежда се учебно – възпитателната практика и педагогическата теория в капиталистическото общество.
Пети дял - Разглежда се учебно – възпитате
л
ната практи
ка и педагогическата наука в периода на преход от капитализма към комунизма. Тук се спираме по – специално върху образованието и педагогическата наука в социалистическите страни.
В развитието на педагогическата теория има два основни дяла: до Маркс и Енгелс и след Маркс и Енгелс. Маркс и ЕнгелПети дял - Разглежда се учебно – възпитате
лната практика и педагогическата наука в периода на преход от капитализма към комунизма. Тук се спираме по – специално върху образованието и педагогическата наука в социалистическите страни.
В развитието на педагогическата теория има два основни дяла: до Маркс и Енгелс и след Маркс и Енгелс. Маркс и Енгелс поставят началото на научната педагогика. Всеки педагог, създател на педагогическо учение или организатор на нови форми за в
У
чебно – възпитателна дейност – Слабо разчленена, трудова, обществена и

в
оенна подготовка – отгл
еждане, игра, учение, съучастие в труда и възпитание.
Педагогическа теория – Разпръсната, несистематизирана педагогическа мис
ъл. Традиции и обичаи за отглежда
нето, учението и възпитанието.
Робовладелско общество
Класи и класови прослойки
Робовладелци, жреци
Интелектуалци, чиновници, търговци, занаятчии, свободни селяни
Роби
Учебно – възпитателна дейност
Робовладелци, жреци – Отхранване, учене, игра и възпитание в семейството. Обучение в училища. Военна подготовка.
Интелектуалци, чиновници, тъПедагогическа теория – Раз
пръсната, несистематизирана педагогическа мисъл. Традиции и обичаи за отглеждането, учението и възпитанието.
Робовладелско общество
Класи и класови прослойки
Робовладелци, жреци
Интелектуалци, чиновници, търговци, занаятчии, свободни селяни
Роби
Учебно – възпитателна дейност
Робовладелци, жреци – Отхранване, учене, игра и възпитание в семейството. Обучение в училища. Военна подготовка.
Интелектуалци, чиновници, търговци, занаятчии, свободни селяни – Семейно възпитание (чиракуване и калфуване). ПрофесиоРобовладелско общество
Класи и класови прослойки
Робовладелци, жреци
Интелектуалци, чинКласи и класови прослойки
Робовладелци, жреци
Интелектуалци, чиновници, търговци, занаятчии, свободни с Робовладелци, жреци
Интелектуалци, чиновници, търговци, занаятчии, свободни селяни
Интелектуалци, чиновници, търговци, занаятчии, свободни селяни
Роби
Учебно – възпитателна дейност
Робовладелци, жреци – Отхранване,

учене, игра и възпитание в семейството. Обучение в училища.

Военна подготовка.
Ин
теле
ктуалци, чиновници, търговци, занаяРоби
Учебно – възпитаУчебно – възпитателна дейност
Робовладелци, жреци – Отхранване, учене, игра и възпитание в семейството. Обучение в уч