Проблеми на адаптацията към учителската професия

Проблеми на адаптацията към учителската професия

По отношение на адаптацията към учителската професия, тези проблеми се изучават от 70-те години на ХХ в. като всъщност се провеждат различни форуми. Като най-често това са национални конференции, в които се коментира по какъв начин човек прави избора за учителската професия, как се формира като учител, какво подготовка трябва да има, какви качества на личността трябва да има учителя, за да навлезе в учителската професия. Освен тези форуми има и специализирана литература, която разглежда проблемите за личността и професията като едни сложни обществени явления. Основният извод, до които се достига е, че човек се адаптира по-лесно когато има положително отношение към професията, защото това положително отношение става двигател за неговата мотивирана предварителна подготовка. Освен положителното отношение и предварителната подготовка друг фактор за адаптацията е личностната характеристика на младия учител или понятието, което се използва в момента „ново назначения учител”. Личностната характеристика също е много важна. Друг фактор е наличието на някакъв педагогически опит независимо дали той е с нашите деца, дали е свързан с отглеждането на братовчеди, по-малки братя и сестри или било то и съседско дете. Макар и непрофесионален той има значение за една по-благоприятна адаптация. И последният фактор е самата атмосфера в учителския колектив.
Професионалната адаптация е един продължителен период за приспособяване към условията на работа, към колектива, към трудовата дисциплина, към правилата и нормите в образователната институция. В момента, в които направим съзнателния избор ние започваме да се адаптираме към учителската професия.

Професор Мерджанова разделя адаптацията на два периода:
нашата теоретична подготовка и всичко, което се върши по време на обучението
непосредственото постъпване на работа в училището или детската градина
На базата на проучвания през 2008 г. са изведени някой характеристики на адаптирания учител:
адаптирания учител умело работи с ученици, родители и ръководители на образователната институция, т.е работата не натоварва учителя и той много бързо се ориентира, че не трябва да работи само с децата и учениците, ами и със своите колеги, ръководството на образователната институция и родителите
той е активен
не се чувства изолиран
не се чувства само като изпълнител
Идеалният вариант тази адаптация е да стане за няколко месеца, от порядъка на 2-3 месеца. Около 15% се адаптират през първата година, 7% се адаптират в периода 1-3 години и 7% въобще не се адаптират. Установено е от изследвания, че най-рискови за напускането на професията са първите 3 години от работата. През първите 3 години, много често човек отива с една представа за професията и когато се сблъсква с някой неща, за които се оказва неподготвен много често му се иска да избяга от професията. Този период на адаптация всъщност включва точно назначаването на учител-наставник. След като спечелим конкурса за учителското място и получим назначение, директора трябва в рамките на 1 месец да ни определи учител-наставник.