Общо езикознание

Увод в общото и романското езикознание
I
.

ЕЗИКОЗНАНИЕТО – НАУКА ЗА ЕЗИКА

1. Предмет и задачи на езикознанието
Езикознанието е наука за езика. Произходът на човека е тясно свърз

II. ЕЗИКОЗНАНИЕТО – НАУКА ЗА ЕЗИКА

1. Предмет и задачи на езикознанието
Езикознанието е наука за езика. Произходът на човека е тясно
1. Предмет и задачи на езикознанието
Езикознанието е наука за езика. Произходът на човека е тясно свързан с произхода на езика. Затова езикознанието изсЕзикознанието е наука за език
а
.
Произходът на чове
к
а е тясно

свързан с произход
а на ези
ка. Затова езикознанието изследва различните езици в света, като във всеки език съществуват различни фонетични закони. За изследването на различните езици, езикознанието използва сравнително-историческия метод, к
ато сам
о и единствено чрез него може да се докаже сходството или различието на два езика.

2. Деление на езикознанието
а) Общо

и частно
- Общото
езикозна
ние се занимава с общите характеристики и особености на всички езици. Изследва същността и природа
т
а на езика, елементите, от които се изгражда езиковата система, и връзките между тези елементи.
- Частното
е
зикознание се занимава с характеристиките на отделния език, неговите частни особености, и собствен
и елеме
нти.
б) Теоретично и приложно
- Приложното езикознание е с прагматични цели – съставяне на речници, изготвяне на прев
оди и т
.н.
в) Интралингвистика (вътрешно) – изследва езиково-езиковите отношения (между елементите, к
оито изграждат езика)
г) Екстралингвистика (външно езикознание) –
изследва
езика и средата, в която той съществува :
- Социолингвистика – изследва въздействието, което развитието на обществото у
пражнява
върху развитието на езика (или обратното)
- Психолингвистика – изследва влиянието на човека върху езика
, отноше
нието между език и индивид.
д) Описателно, историческо, сравнително, съпоставително ези
кознание
- описателно – описание на самия обект – описва даден език на определен етап от неговия развой. Понят
2. Деление на езикознанието
а) Общо и частн
о

- Общото ез
б) Теор
етично и приложно
- Приложното

е
з
и
к
ознание е с прагматични цели –
с
ъс
тавяне на речници, - Приложн
ото езикознание е с прагматични цели – съставяне на речници, изготвяне на преводи и т.н.
в) Интралингвистика (вътрешно) – изследва езиково-езиковите отношения (между елементите, които изграждат езика)
г) Екстралингвистика (външно езикознание) – изследва езика и средата, в която той съществува :
- Социолингвистика – изследва въздействието, което развитието на обществото упр
а
жн
ява върху развит в
)
Интрал
и
нгвистика (вътрешн
о) – изс
ледва езиково-езиковите отношения (между елементите, които изграждат езика)
г) Екстралингвистика (външно езикознание) – изследва езика и средата, в която той съществува :
- Социолингвистика – изследва
въздейс
твието, което развитието на обществото упражнява върху развитието на езика (или обратното)
- Психолингвистика – изс
л
едва влиянието на човека в
ърху език
а, отношението между език и индивид.
д) г) Екстралингвистика (външно езикознание) – изследва

езика и средата, в която той съществува :
- Социолингвистика – изследва въздействието, което развитието на
о
бществото упражнява върху развитието на езика (или обратното)
- Психолингвистика – изследва
влияни
ето на човека върху езика, отношението между език и индивид.
д) Описателно, историческо, сравнително, съпоставителн - Со
циолинг
вистика – изследва въздействието, което развитието на обществото упражнява върху развитието на ез
ика (или обратното)
- Психолингвистика – изследва влиянието на
човека в
ърху езика, отношението между език и индивид.
д) Описателно, историческо, сравнително, съпоставително езикознание
- о
писателн
о – описание на самия обект – описва даден език на определен етап от неговия развой. Понятието е въведено от Со
сюр.

- историческо – изследва езиковата система в различните периоди на съществуване – на
й-
- Психолингвистика – изследва влиянието на човека върху езика, отношението между език и индивид.
д) Описателно, историческо, сравнително, съпоставително ез
и
ко
знание
- оп
III. СЪЩ
НОСТ НА ЕЗИКА

1. Езикът като обществ
е
н
о

я
вление. Основни функции на език

1. Езикът като обществено явление. О
сновни функции на езика.
Езикът се отнася към обществените явления, които действат през цялото време на съществуване на обществото. Той се ражда и развива с раждането и развоя на обществото. Умира заедно съ Езикът се отнася към обществените явления, които действат през цялото време на съществуване на обществото. Той се ражда и развива с раждането и развоя на обществото. Умира

за
едно със смъртта н
а
общество
т
о. Извън обществот
о няма е
зик. Езикът е социално явление, докато речта е индивидуално явление. Езикът е особено обществено явление – не може да бъде класов – обслужва еднакво членовете на обществото, независимо от социалното им положение.
Национ
алните езици са единни за цялата нация. Езикът има две основни функции – комуникативна и експресивна.
- комуникативн
а
– функцията на езика като
средство
на общуване. Има предвид както говорещия, така и събеседника.
- експресивна – функцията на е
з
ика да въплътява нашата мисъл. Има гледната точка единствено на говорещия.
Езикът е средство за общуване, за

обмен на мисли. Езикът е жив, ако се използва за общуване, следователно КОМУНИКАТИВНАТА функция е
ОСНОВНА
функция на езика. Няма език, който да служи за изразяване на мисълта и който да не е бил средство за общуване. Език, който служ
и като
средство за общуване (тоест има комуникативна функция) има и експресивна функция (но тя зависи от
комуникативната).

2. Език и общество - те са неделими


а) Диференциация на езика и интеграция на езиците - два основни процеса в развоя на езиците
- Диференциация
на езика
(разграничаване) - изменения в езика, които водят до поява на различни диалекти в един език и по-нататък да ра
зделянет
о на същия език на два или повече различни езика. Диференциацията е свързана със социално
то разви
тие в прехода от родово общество към племенни обединения.
- Интеграция (обединяване) - Един език измества друг. В различни общности с различ
н
и
езици, при наличие

- Диференциация на езика (разг
р
а
н
и
ч
аване) - изменения в езика, кои
т
о
водят до поява на различни диалекти в
един език и по-нататък да разделянето на същия език на два или повече различни езика. Диференциацията е свързана със социалното развитие в прехода от родово общество към племенни обединения.
- Интеграция (обединяване) - Един език измества друг. В различни общности с различни езици, при наличие на общ стопански живот се интегрира диалекта на най-развитата стопанска общ
н
ос
т.
б) Т
е
риториалн
а
диференциация на
общонаро
дния език. Диалект, говор, подговор. Лингвистична география. Изоглоси.
В отделните територии формите на езика се различават. Наричат се териториални говори или още народни говори или диалекти. Те з
ависят
от историческите събития в държавата. Диалектиката е част от екстралингвистиката. Ако тези териториални говори са в една п
о
литическа територия се нар
ичат диал
екти, ако ли не се смятат за два различни езика (напр. македонски-български). По-големите територи
а
лни говори се наричат диалекти, по-малките – говори. Основен делител на българските диалекти – „Я”-товата граница,

дели ги на източен и западен диалект. Близки помежду си диалекти образуват диалектни групи. Дилаек
ти
- Интеграция (обединяване) - Един език измества друг. В различни общности с различни езици, при наличие на общ стоп
ански ж
ивот се интегрира диалекта на най-развитата стопанска общност.
б) Териториална диферен
циация на общонародния език. Диалект, говор, подговор. Лингвистична ге
ография.
Изоглоси.
В отделните територии формите на езика се различават. Наричат се териториални говори или още народни
говори и
ли диалекти. Те зависят от историческите събития в държавата. Диалектиката е част от екстралингвистиката. Ако т
ези тери
ториални говори са в една политическа територия се наричат диалекти, ако ли не се смятат
за два р
азлични езика (напр. македонски-български). По-големите териториални говори се наричат диалекти, по-малките – говори. Основен делител на българс б)
Т
ер
иториална диференци
** Гус
тав Вайганд – създава Румънски лингвист
и
ч
е
н

атлас (от най-ранните)


*
проф. Ст. Стойков и Бернщейн разра
ботват първите 3 тома на 5-томен Български диалектен атлас (1964г.)

в) Книжовен език като наддиалектна форма на общонародния език. Узус и норма. Диглосия. * проф. Ст. Стойков и Бернщейн разработват първите 3 тома на 5-томен Български диалектен атлас (1964г.)

в) Книжовен език като наддиалектна форма на общонародния език. Узус и норма. Диглоси
я
.


- Книжове
н
език – изкуствено
създаде
на обработена форма на диалект или дилектна група.
- Норма – колективно създадена от носителите форма, която се смята за правилна. Показва как трябва да се употребява ез

в) Кни
жовен е
зик като наддиалектна форма на общонародния език. Узус и норма. Диглосия.
- Книжовен език – изкуствено
с
ъздадена обработена форма
на диалек
т или дилектна група.
- Норма – колективно създадена от носителите форма, която
с
е смята за правилна. Показва как трябва да се употребява езика (как трябва да се говори, да се пише...) Нормата на

книжовния - Книжовен език – изкуствено създадена обработена форма на диалект или
дилект
на група.
- Норма – колективно създадена от носителите форма, която се смята за правилна. Показва как трябва д
а се уп
отребява езика (как трябва да се говори, да се пише...) Нормата на книжовния език е императивна.
Нормата се характеризира с устойчивост, стабилност и гъвкавост (тя зав
иси от д
опускането на - Норма – колективно създадена от носителите форма, която се смята за правилна. Показва как тряб
ва да се
употребява езика (как трябва да се говори, да се пише...) Нормата на книжовния език е императивна. Нормата се
характер
изира с устойчивост, стабилност и гъвкавост (тя зависи от допускането на дублетни форми).
Поезият
а на Трубадурите прави от провансалския обработен, литературен език.
- Узус – показва как в действителност се употребява езика (как в действ
и
те
лност се говори, се
-- Дигло
сия – наличие на две книжовни норми ( е
д
н
о
в
р
еменното съществуване и употреб
а
в
един колектив на две книжовни норми.
Терминът е създаден от Ч. Фергюсън
* В Египет – класически арабски срещу египетски арабски
* В Карибския басейн – карибски френски срещу класически френски

г) Социална диференциация на езика. Видове социални диалекти (социодиалекти): професионален говор, жаргон и др. - Социалната и професионална диференциация на езика се дължи на социалното и професионално чл
е
не
ние на обществото.

Отразява
с
е на речника. Обик
новенно
са временно явление, доста бързо изчезват. * Профе* В Египет – класически арабски срещу египетски арабски
* В Карибския басейн – карибски френски срещу класически френски

г) Соци
ална ди
ференциация на езика. Видове социални диалекти (социодиалекти): професио* В Карибския басейн – карибски френски срещу кл
а
сически френски

г) Социална диференциация на езика. Видове социални диалекти (социодиалекти): професионален говор,

жаргон и др. - Социалната и професионална диференциация на езика се дължи на
г) Социална д
и
ференциация на езика. Видове социални диалекти (социодиалекти): професионален говор, жаргон и др.
- С
оциалната и професионална диференциация на езика се дължи на социалното и професионално членение на обществото. Отразява се на р
ечника.
Обикновенно са временно явление, доста бързо изчезват. * Професионалните говори са из
ползваните от тесни специалисти думи. Н е са същински диалекти, тъй ка
то се от
личават само по употребата на ограничен брой думи във връзка с определена професия.
* Жаргони (сленг) - характеризират времен
ни групи
ровки и са преднамерено наруаване на правилата на езика. Характерни за учении, спортисти, войници и др.
* Тай
ни езици
(арго) - характерни за маргинални групи от обществото