Общо учение за Конституцията

Общо учение за Конституцията.

Терминът constitutio – състояние, свойство,телосложение. Това е многозначно понятие, което в най-обща форма може да се тълкува като състояние на човешкият организъм, проявяващо се в частност в неговото телосложение. Това учение се появява в древността, при най-ранните цивилизации и е свързано с античната медицина и древните лекарски школи и известния медик Хипократ. В неговите трудове и на неговите ученици се очертава мисъл, че възникването и развитието на заболяванията са свързани със свойствата на организма. Той създава хуморална хипотеза, според която същността на заболяването е свързана с неправилното смесване на соковете(кръв, слуз, жлъчка) в човешкият организъм. При неправилно смесване възниква болест. При по-малко нарушение възниква само предразположение към заболяването. По-нататъшното развитие е свързано с учението на Галено, който също свързва конституцията с предразположение към заболяване. Така в основата на понятието са включени индивидуалните особености на реакцията на организма на външни въздействия и съпротивлението му (резистентността) към определени заболявания.
През средата а 20в. с развитието на по-точни и чувствителни физиологични и биохимични методи се създава възможност да се изследва функционалната конституция и връзката й с телосложението. Тогава се обръща внимание и на психосоматичните схеми (телосложение и темперамент; телосложение и интелект..). Днес отново се връщаме към Хипократовите представи за лекуване на болния, а не на болестта. Този подход е от значение не само за клиничната медицина, която лекува, а и за профилактиката, която предупреждава за заболяването. Конституцията може да се определи като основна, фундаментална биологична характеристика на целия организъм, проявяваща се в особеностите на неговата реактивност и резистентност. В учението за конституцията се спазва конплексният подход (изследване на физиологчните, невропсихологичните, еколкогичните аспекти…). Може да се каже, че съществува обща и частна конституция.
Общата конституция включва съвкупност от относително устойчиви морфологични, функционални, психични признаци, в една или друга степен, свързани пряко или косвено реактивността и резистентността на организма. Тя е сумарно свойство на организма, който по определен начин реагира на въздействието на средовите фактори, ненарушавайки връзката на отделните признаци на организма като цяло.
Под частни конституции се разбира телосложение, биохимична индивидуалност, психотип, дактилотип и др.
В действителност учението за конституцията изследва не строежа на организма, а тези индивидуални различни в организма и неговата функция, които са между организмите. Днес е прието да се счита, че: общата конституция е реализиран генотип в определени условия на средата; всички морфологични, физиологични и психични свойства на личността, които могат да се изменят, в зависимост от средата.

Морфологичен аспект на конституцията. Основни координати на телосложение.

Морфологичният аспект изучава типологичните особености на телосложението. Създават се класификационни схеми, които съдържат различни координати на телосложението. Основни координати на телосложението са:
Тясно-широкосложеност – в зависимост от преобладаването на линейни или широчинни размери (в зависимост от пропорциите, най-общо казано);
Костно-мускулно-мастна – определя телесните компонент. Компонентите на тази координата се изменят на макро и микро-ниво. Например измененията на мастният компонент на микрониво се изразява в количестото, в размерите и в топографията на мастните клетки и тяхната запълненост. По отношение на мускулният компонент на микрониво се изследват бр. на мускулните влакна и тяхната хистологична характеристика. За костният компонент – намалява след пубертета и повече при женският индивид. Тези телесни компоненти се изменят с възрастта и показват и полови различия. Мускулната тъкан е най-много при 20-30 годишните и намалява след 55г. Топографията на мастната тъкан се изменя с възрастта – величава се в коремната област.
Половите различия в развитието на телесните компоненти се манифестират най-вече след пубертета. Мускулният компонент е по-голям, повече при мъжете, а мастните отлагания при жените. Има различния и в топографията на мастните отлагания – при жените повече по бедрата и коремната област, а при мъжете – в талията и горната част на корема. Съществуват два основни типа на затлъстяване:
андроиден(мъжки тип) - преимуществено натрупване на мазнини по туловището, а на микрониво и с неголеми мастни клетки.
Гиноиден(женски) – по-големи мастни клетки и натрупване на мастна тъкан в таза, бедрата.

Методи и школи за определяне на конституцията

Една от първите класификационни групи е основана от Хипократ, който приема, че в конституцията са вложени вроденост и неизменност и според морфологични и функционални критерии, той отделя следните типове:
Силен-слаб; Добър-лош; Стегнат-вял; Влажен-сух
Според него човек е комплекс от душевни и телесни качества и всеки тип е предразположен към някакво заболяване.
Гален въвежда понятието „хабитос“( съвкупност от признаци на външен строеж, характеризиращи външният облик на човека) и отново свързва това понятие с предразположение към заболяването.
Има две противоположни концепции за конституцията, отнасящи се до ролята на генетичните фактори и ролята на средовите фактори:
Генетични фактори са в основата на конституцията – генотипът покрива понятието конституция, а външните фактори нямат никакво значение. Неин привърженик е Кречмер, който отделя три типа: астеничен ; пикничен и атлетичен тип.
Астеничен тип – слаби, високи, дълъг гръден кош без мазнини по корема, удължено лице и нос. Особеностите на този тип са постоянни през различните възрастови периоди.
Пикничен тип – с големи размери на глава, гръден кош, отлагане на мазини по корема, къс и широк врат. Този тип се изявява отчетливо след 30 години.
Атлетичен тип – силно развит скелет, мускулатура, добре развити скули, надочни дъги са изразени добре, добре изразен мускулен релеф.
Фактори от околната среда – привърженик на тази теория е Сиго, който счита, че всяка система в организма е под влияние на атмосферни, хранителни, физични, социални фактори, които от поколение към поколение могат да се закрепят наследствено. Според него има 4 основни типа:
R- распираторен – добре развит среден раздел на главата, гръден кош, който заема по-голямата част от туловището, широки рамене. Такива са били Декарт, Цезар и др.
D- дегистивен – лицевата част има пирамидна форма с основа широката част надолу. Добре са развити челюстите. Преобладава коремната част на туловището.
M- мускулен – характеризира се със симетрични части на главата. Счита се за идеалния топ, защото има широки рамене, пропорционален е.
C – мозъчен – главата е с пирамидна форма, но с основа нагоре. Има несиметрични и непропорционални части. Тесен гръден кош, слаб.
Всяка система се влияе от външните фактори.
Сиго дели главата на три части : горна част (челото) – мозъчен отдел; средна част (бузите и носа) – дихателен; долен (челюстите) – хранителен отдел.
Класификационната схема на Галант е за жени. Той отделя три основни типа, всеки от тях с няколко подтипа. Въз основа на ръст, мастно отлагане, развитие на мускулатурата и формата на гръдния кош и коремната област:
Лептосомен: включва астеничен (аслаба мускулатура, малко мастна тъкан, слаби бедра) и стенопластичен (идеалния за жена).
Мезосомен: широкосложени смоатотипи, а именно пикничен (средно развита мастна тъкан и мускулатура) и мезопластичен (по-добре развита мускулатура и по-малко мастна тъкан от пикника).
Мегалосомен: включва сомато типи с големи надлъшни и ширинни размери, а именно атлетичен ( добре развита мускулатура и малко мастна тъкан); субатлетичен (с умерено развита мускулатура и мастна тъкан) и еуропластичен ( при атлетичен тип скелет и мускулатура има силно развита мастна и мускулна тъкан).