Общуване

ООбщува
не
Човешкото общество е немиЧовешкото общество е немислимо без общуването. Без него е невъзможно пълноценното формиране не само на отделните психични свойства, но и на човешката личност като цяло. Реалността и необходимостта от общуването се определя от съвместната дейност на хората. За да живеем, ние се нуждаем от взаимодействие с другите. Общуването ни позволява да се организираме, да създаваме контакти и да си взаимодействаме в рамките на междуличностните отношения.Общуване – особена, самостоятелна форма на човешка активност, проявяваща се в обмен на информация между хората и регулация на съвместната им дейност.Функции на общуванетоОбщуване
то има три
основни функции:
 Информационно-комуникативна – общуването е обмен на информация, която не просто се предава или приема, а се създава и формира.
 Регулативно-управляваща – благодарение на общуването хората имат възможност да регулират както собственото си поведение, така и поведението на другите.
 Емоционално-комуникативна – целият спектър от човешки емоции възниква и се развива в процеса на общуването. Чрез него ние изразяваме и предаваме на другите своите преживявания а и самото общуване поражда нови емоционални състояния.
Форми на общуване Те са основно две – словесна (вербална) и несловесна (невербална), която включва позата на тялото, мимиките, жестовете, пространството.Човешката реч е най-универсалното средство за комуникация (доколкото така в най-малка степен се губи смисъла на съобщението). При прекия контакт човек не само изказва думи, но използва интонация, жестове, мимики и други. С тях най-вече се изказват чувства и се предават смоционални състояния. Изследванията показват, че в ежедневната си комуникация човешката реч заема 7%, звуците и интонацията 38%, а невербалното поведение 53%.На практика общуването е толкова различно, колкото различни са и хората. Въпреки това, в зависимост от ситуацията или ролите, които те изпълняват, могат да се опишат следните типове общуване:
 Неформално общуване – то е обособено от личностните взаимоотношения между хората – свободно време, приятелство, любов и др. Присъщо на хората е да се стремят да установят такива отношения, но за целта са необходими конкретни умения, наречени комуникативни умения.
 Ролево общуване – това е вид формално общуване, определено от позицията, която даден човек заема (учител – ученик, началник – подчинен).
 Делово общуване – това е форма на междуличностно общуване, което има за цел да се постигне взаимно приемлива позиция или да се сключи договор. В това общуване винаги има предварително поставена цел.
Еднопосочно общуване – това е общуване, при което ед Информационно-комуникативна – общуването е обмен на информация, която не просто се предава или приема, а се създава и формира.
 Регулативно-управляваща – благодарение на общуването хората имат възможност да регулират както собственото си поведение, така и поведението на другите.
 Емоционално-комуникативна – целият спектър от човешки емоции възниква и се развива в процеса на общуването. Чрез него ние изразяваме и предаваме на другите своите преживявания а и самото общуване поражда нови емоционални състояния.  Регулативно-управляваща – благодарение на общуването хората имат възможност да регулират както собственото си поведение, така и поведението на другите.
 Емоционално-комуникативна – целият спектър от човешки емоции възниква и се развива в процеса на общуването. Чрез него ние изразяваме и предаваме на другите своите преживявания а и самото общуване поражда нови емоционални състояния.
Форми на общуване Те са основно две – словесна (вербална) и несловесна (невербална), която включва позата на тялото, мимиките, жестовете, пространството.Човешката реч е най-универсалното средство за комуникация (доколкото така в  Емоционално-комуникативна – целият спектър от човешки емоции възниква и се развива в процеса на общуването. Чрез него ние изразяваме и предаваме на другите своите преживявания а и самото общуване поражда нови емоционални състояния.
Форми на общуване Те са основно две – словесна (вербална) и несловесна (невербална), която включва позата на тялото, мимиките, жестовете, пространството.Човешката реч е най-универсалното средство за комуникация (доколкото така в най-малка степен се губи смисъла на съобщението). При прекия контакт човек не само изказва думи, но използва интонация, жестове, мимики и други. С тях най-вече се изказват чувства и се предават смоционални състояния. Изследванията показват, че в ежедневната си комуникация човешката реч заема 7%, звуците и интонацията 38%, а невербалното поведение 53%.На практика общуването е толкова различно, колкото различни са и хората. Въпреки това, в зависимост от ситуацията или ролиФорми на общуване Те са основно две – словесна (вербална) и несловесна (невербална), която включва позата на тялото, мимиките, жестовете, пространството.Човешката реч е най-универсалното средство за комуникация (доколкото така в най-малка степен се губи смисъла на съобщението). При прекия контакт човек не само изказва думи, но използва интонация, жестове, мимики и други. С тях най-вече се изказват чувства и се предават смоционални състояния. Изследванията показват, че в ежедневната си комуникация човешката реч заема 7%, звуците и интонацията 38%, а невербалното поведение 53%.На практика общуването е толкова различно, колкото различни са и хората. Въпреки това, в зависимост от ситуацията или ролите, които те изпълняват, могат да се опишат следните типове общуване:
 Неформално общуване – то е обособено от личностните взаимоотношения между хората –
свободно време, приятелство, любов и др. Присъщо на хората е да се стремят да установят такива отношения, но за целта са необходими конкретни умения, наречени комуникативни умения.
 Ролево общуване – това е вид формално общуване, определено от позицията, която даден човек заема (учител – ученик, началник – подчинен).
 Делово общуване – това е форма на междуличностно общуване, което има за цел да се постигне взаимно приемлива позиция или да се сключи договор. В това общуване винаги има предварително поставена цел.
Еднопосочно
общуване – това е общуване, при което едната страна е водеща и тя поема отговорността за другата (родител – малко дете, терапевт – пациент).
Езикът на тялото
Начинът по който даден човек се движи, стои, служи си с ръцете, кима или се усмихва, понякога разкрива неща, които могат да са различни от думите. Всичко това се нарича есик на тялото. Доброто познаван
е на този език може да ни даде
и
нформация, която поради една или друга причина не получаваме от събеседника си: доколко е искрен, дали е напрегнат и се смущава, дали е готов да ни сътрудничи и т.н. Човек може да овладее тези умения, които да му помогнат да предразполага събеседника си и да премахне бариерите в общуването. Кои са те?Позиция на тялотоТова е начинът, по който сме застанали спрямо другия и включва позата, жестовете и мимиките които използваме и др. Психолозите отдавна са открили, че има две основни позиции, с които можем да изразяваме внимание и заинтересованост и обратно – незаинтересованост и нежелание за общуване.Първата от тях се нарича отворена позиция - когато сме седнали удобно с отпуснати ръце и крака, леко наклонени към събеседника. Това се възприема като интерес и внимание.Ако сме в т.на
р. затворена позиция
– с кръстосани ръце и крака и отдръпнати назад, може да се възприеме като отчуждение и нежелание за разговор.Изражение на лицетоОт всички части на човешкото тяло, които се използват за предаване на информация, лицето е най-важното. Неговият израз може да предава и най-фините нюанси на човешката емоционалност. Чували сте да се казва, че очите са „прозорец” към душата на човека, но всъщност самата очна ябълка нищо не изразява. Безкрайното многообразие от изразителност се получава при съчета Неформално общуване – то е обособено от личностните взаимоотношения между хората – свободно време, приятелство, любов и др. Присъщо на хората е да се стремят да установят такива отношения, но за целта са необходими конкретни умения, наречени комуникативни умения.
 Ролево общуване – това е вид формално общуване, определено от позицията, която даден човек заема (учител – ученик, началник – подчинен).
 Делово общуване – това е форма на междуличностно общуване, което има за цел да се постигне взаимно приемлива позиция или да се сключи договор. В това общуване винаги има предварително поставена цел.
Еднопосочно общуване – това е общуване, при което едната страна е водеща и тя поема отговорността за другата (родител – малко дете, терапевт – пациент).
Езикът на тялото
Начинът по който даден човек се движи, стои, служи си с ръцете, кима или се усмихва, понякога разкрива неща, които могат да са различни о
т
думите. Всичко това се нарича есик на тялото. Доброто познаване на този език може да ни даде информация, която поради една или друга причина не получ Ролево общуване – това е вид формално общуване, определено от поз
и
цията, която даден чов
ек заема (учител – ученик, началник – подчинен).
 Делово общуване – това е форма на междуличностно общуване, което има за цел да се постигне взаимно приемлива позиция или да се сключи договор. В това общуване винаги има предварително поставена цел.
Еднопосочно общуване – това е общуване, при което едната страна е водеща и тя поема отговорността за другата (родител – малко дете, терапевт – пациент).
Езикът на тялото
Начинът по който даден човек се движи, стои, слу Делово общуване – това е форма на междуличностно общуване, което има за цел да се постигне взаимно приемлива позиция или да се сключи договор. В това общуване винаги има предварително поставена цел.
Еднопосочно общуване – това е общуване, при което едната страна е водеща и тя поема отговорността за другата (родител – малко дете, терапевт – пациент).
Езикъ
т
на тялото
Начинът по който даден човек се движи, стои,

с
лужи си с ръцете, кима или се усмихва, понякога разкрива неща, които могат да са разл
ичн
и
от думите. Всичко това се нарича есик на тялото. Доброто познаване на този език може да ни даде информация, която поради една или друга причина не получаваме от събеседника си: доколко е искрен, дали е напрегнат и се смущава, дали е готов да ни сътрудничи и т.н. Човек може да овладее тези умения, коиЕднопосочно общуване – това е общуване, при което едната страна е водеща и тя поема отговорността за другата (родител – малко дете, терапевт – пациент).
Езикът на тялото
Начинът по който даден човек се движи, стои, служи си с ръцете, кима или се усмихва, понякога разкрива неща, които могат да са различни от думите. Всичко това се нарича есик на тялото. Доброто познаване на този език може да ни даде информация, която поради една или друга причина не получаваме от събеседника си: доколко е искрен, дали е напрегн