Общуването в ранна детска възраст

Общуването в ранна детска възраст

Автор: М.Тодорова

Възрастова периодизация в развитието на детето: новородено /до 1 месец/, кърмаческа възраст /до1г./ , яслена или ранна детска възраст /1-3г./ ,предучилищна възраст/ 3-7г./ и училищна.Общуването на детето: Всеки човек има нужда от общуване още от първите дни след раждането си, от там започва и възпитанието, а според Аристотел ”Възпитанието на детето започва преди раждането му.” Общуването между детето и родителите започва още от раждането и има голямо значение за детското развитие, като основните форми на общуване са: ситуативно- личностно /усмивка, ласка ,което е първата форма на общуване на детето с възрастния/ и ситуативно- делово /възниква през второто полугодие от живота на детето и обслужва предметно- манипулативната дейност/. Общуването с връстници възниква по-късно. А от най-ранна възраст детето изпитва нужда от общуване с възрастния, като първоначално общуването е емоционално. Липсата му може да доведе до сериозни отклонения в емоционалното и умствено развитие на детето. Именно със своите адекватни грижи и положително отношение родителите задоволяват много от основните потребности на детето, а те са: афективни /потребност от обич, емоционална привързаност и защитеност/, социални /потребност от общуване и сътрудничество с възрастния/ и сензорна /потребност от достатъчно разнообразие и изменчиви ситуации/.Цели на родителството: Да помагат на детето да разбере, че е обичано и че за него се грижат. Да му помогнат да развие способностите си. Да насърчат интересите на детето към света. Именно от оценките на родителите започват осъзнаването у детето на собственото му ”Аз” и неговата самооценка. Да създадат нормални битови и емоционални условия на живот на своето дете. Основните типове родители според популярна класификация са: авторитарен, авторитетен, опрощаващ и небрежен. Първият възрастен с когото детето общува е майката. А първите средства на това общуване са експресивно- мимически /усмивка/,след които се развиват предметно- действените и накрая- речевите. Ако родителските грижи са некачествени или ако детето е отделено от майката веднага след раждането му или след като е установена емоционална връзка дете- възрастен, детето може да изпадне в особено състояние- психическа депривация. Психическата депривация е психическо състояние, което възниква в резултат на кризисни ситуации, при които на субекта не се предоставя възможност за удовлетворение на някои негови основни психически потребности в достатъчна степен и в течение на достатъчно дълго време. Последствията от психическата депривация се изразяват най- често в нарушения в психическото развитие на детето, соматични нарушения/ нарушение на храненето, на съня, забавяне на растежа/ и др. Продължителното въздействие на психическата депривация най-често води до: изоставяне на интелектуалното развитие под вродените възможности, обедняване на емоционалния живот и междуличностните връзки, трудности в социалната адаптация на личността. Когато детето се роди и се отглежда в семейството с обич, то налага много промени и всички се съобразяват с него. Ако детето попадне в социално заведение то получава своите грижи, но когато му дойде времето, защото е едно от многото. “Майчината”депривация се свързва с отсъствието на майката,не с неудовлетворение на конкретна потребност.Признаци:причудливо поведение/стириотипни движ., изблици на гняв/,двупосочност в емоц.контакт с възрастния/наивност или безразличие/,формиране на беземоционелен тип личност,свръхинтерес към предметите и дълго манипулиране с тях без осъзнаване на соц.им значимост.Типове депривирана личност: Социално хиперактиван /Детето се стреми към непрекъснат контакт с познати и непознати възрастни. Страхът от непознати, като специфична реакция липсва. За детето е от значение вниманието, а не личността на възрастния. Общуването е повърхностно./, Социално провокиращ /Детето настойчиво привлича вниманието на възрастния чрез викове, плач, провокации, ревност, самонараняване/, Подтиснат тип / Детето е пасивно и статично, а отношението към другите е безразлично/, Адаптиран тип /Тези деца са изградили здрава връзка с отделен възрастен. Отношението към непознати е сдържано. При преместване от едно в друго социално заведение детето дълбоко страда/, Тип на заместващо удовлетворение /Детето проявява прекомерно хранене, стереотипни действия, поклащащи движения, люлеене/. При деца отглеждани в социални заведения липсващата биологична майка не е заменена от един личностно мотивиран възрастен, а от много често сменящи се професионално ангажирани лица, поради което потребността от емоционална привързаност остава нереализирана в много отношения. Психическата депривация и последствията в психическото развитие на дадено дете се причиняват или от ранна раздяла с майката или от лишаване на детето от адекватна майчина грижа, дори и да живее в семейството си. Това може да се предотврати или преодолее, ако детето бъде обградено от любов, сигурност, и качествена емоционална връзка с друг възрастен.Типове родители: авторитарен,авторитетен,опрощаващ,небрежен.Кога детето започва да разпознава своята майка? “ Еволюция на предмета ”е процес при който преминавайки през различни фази детето разграничава образа на майката и тя придобива статут на привилегирован предмет-“Предмет на любовта”.Това се случва около седмия месец от раждането на детето. Тъгата на детето при загуба на “предмета на любовта” е идентична по своето съдържание с траура при възрастния при загуба на любимо същество. След 6-я месец всяка раздяла с майката е травмираща за детето. При раздяла с майката детето преминава през фазите: протест, отчаяние и загуба на привързаност. При раздяла над три месеца последствията са необратими Характерно за нормално развиващото се дете, получаващо адекватни родителски грижи са: Поява на усмивка / 3-я месец след раждането на детето/, тревога от непознат т.е. детето плаче или се разтревожва от появата на непознато лице /8-и месец/. Поява на “Не” т.е.детето казва не на всичко което не иска/ през 3-та година/. Тези феномени отсъстват при депривираното дете. Съзнанието за собственото” Аз” се появява през 3-та година, тогава детето се идентифицира и полово. В процеса на общуване с възрастния и предметната дейност детето започва да отделя себе си от другия, близките от чуждите, да познава своите вещи , да се разпознава в огледалото, както и своето собствено аз. Адекватните грижи за правилното развитие на детето са основата не само за цялостното му личностно формиране, но и за подготовката му за у-ще. Предпоставки за нормалното развитие на детето са: Атмосфера на топлина, обич и доверие. Чувство на сигурност и защитеност. Емоционална подкрепа и устойчивост на създадените връзки. Признаване на индивидуалността на всяко дете. Поддържането на познавателната активност и интереси към околния свят у детето. Дете лишено от емоционална привързаност към своята майка не изгражда дълбока връзка с един възрастен и жадно се стреми към физически контакт с всеки познат и непознат, поведението му е наивно и прилепчиво. Нормалният тип поведение е, ако детето е привързано и страда за майка си при нейното отсъствие и ако не се прилепва към непознат.Типове емоционална привързаност: отбягващ, сигурен и афективен.Видове игри: предметна,Творчески:сюжетно-ролева,игра-драматизация,режисьорска,конструктивна и игри с правила.Водещи дейности:Іпер. От раждането на детето до 1г.-потребност от общуване с хората и емоционално отношение към тях. ІІ пер.1-3 г.осн .д-ст е предметно-манипулативната, детето подражава и освоява функцията на предметите,възн.речта. ІІІпер.3-7г.осн.е игровата д-ст.Поява и развитие на детската реч: Речта се овладява чрез механизма на имитацията. Липсата й говори за изоставяне в психическото развитие. Изоставянето в развитието на речта е най-явният белег на психическа депривация. Източник за развитие на детската реч е възрастният, а това става чрез показване и словесно обозначаване на различни неща или съвместни действия между детето и възрастния. Не слушането на радио, а живата реч дете- възрастен е основна при развитието на детската реч. До появата на първата действителна дума /около 1г./ , развитието на езика преминава стадии на: гукане, артикулиране на определено звуци и лепет- артикулиране на срички. Първата дума при детето се ражда не от гукането, а от усвоените при общуването с възрастния думи. Говорът у всяко дете се формира индивидуално, но развитието е възможно само в условия на общуване. Всяко дете се ражда с вроденост да говори, но кога и как ще се научи да говори зависи от средата. Основните стадии в развитието на езика: гукане/ 2 мес./, лепет /4-8 мес./, първи смислени думи/ 1г./, съчетания от две думи/ 1,6-2г./, прости изречения/ 3г./, сложни изречения и беседа/4г./, на 5г.детето използва всички устни форми на диалогични и монологични изказвания. Първо се появяват съобщителните изречения, след това подбудителните и накрая въпросителните. Интересен феномен е т.нар. автономна реч при децата, когато играейки си сами си говорят.Ролята на играта и играчката в цялостното развитие на детето: Игрите задоволяват множество личностни потребности на децата, защото са отражение на действителността. Чрез нея децата се приобщават към света на възрастния. Играта е вродена и водеща в предучилищна възраст дейност. Създава условия за интелектуалното развитие на детето. Дава възможност да развие трите типа отношения: към предметите, към другите хора и към себе си. Първите пред игрови форми започват да се развиват от 8-я месец след раждането на детето, като първоначално майката играе, а детето е зрител и реагира емоционално. Подготвителен етап за развитието на различните видове игри е предметната, която възниква при общуването на детето с възрастния. Играта може да бъде под формата на индивидуална, съвместна и групова. Игрите биват и се развиват последователно, като сюжетно- ролеви, игри- драматизации и режисьорски, строително- конструктивни и игри с правила. Те особено допринасят за социализацията на детето- включването на индивида в обществените отношения. В предучилищна възраст водещата дейност е игровата. Играчката: Чрез нея се осигуряват условия за ранното усвояване на обществения опит и за комплексното развитие на децата. Тя е специфичен предмет предназначен за игра и обединява основните дейности: игра, труд и учение. Необходимо е да отговаря на определени условия за сигурност и нравствено възпитание.Стълбица за психичното развитие при кърмачетата:До 4-та седмица след раждането на детето: Детето изправя глава за кратко време. Трепва и се вслушва в силен звук. Вглежда се в надвесен над него човек. Издава неопределени звуци.8 седмици: Задържа главата си изправена, когато е взето на ръце. Следи с поглед движещи се предмети. Усмихва се, когато му се говори. Издава тихи гласни и гърлени звуци.12 седмици: Държи главата си изправена, има опора на краката. Следи с глава движещи се предмети. Реагира оживено при говор. Гука често и продължително.16седмици: Обръщ