Одриските владетели и елинските наемни стратези & 6

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
“СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРИТЕ И
ЕВРОПЯ -
МИТ, ИСТОРИЯ СЪВРЕМИЕ
Т.У
НвУЧН* КОНФЕРЕНЦИЯ
27 октомВри 2010 г.
Университетско издателство „Св. св. Кирил и М етод ий'
Велико Търново, 2012

СЪДЪРЖАНИЕ
Ив. Тодоров. 70-годишен юбилей на доц. д-р Владимир П опов
............................9
Библиография на трудовете на доц. д-р Владимир Попов
..................................... 15
Ив. Харалампиев. Малък спомен с добри пожелания
........................................22
НАПРАВЛЕНИЕ “АРХЕОЛОГИЯ”
..................................................................25
Н. Русев. Гробна находка от м. Батица/Турските гробища край
с. Ковачевец, община Попово
.............................................................................25
Д. Драгоев. Късноантична крепост в м. Долап боаз/Калето в землището
на с. Сваленик, Русенска област. Проучвания през 2007-2010 г.
............39
Д. Димитров, О. Александров. Нови наблюдения върху крепостта край
с. Полско К осово
....................................................................................................53
М. Николов. Манастирите на св. Григорий Синаит
................................................74
Ж. Гюлева. Никополският хамам - пример за т. нар. Развит тип
османски обществени бани в българските зем и?
..........................................85
Д. Неш кова. Въпросът за защитата на културно-исторически
сгради от бедствия ....Г
..........................................................................................99
НАПРАВЛЕНИЕ “СТАРА И СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ” 105
Ив. Тодоров. Талос и легендите за таласократия
................................................. 105
Ж. Жеков. Одриските владетели и елинските наемни стратези
в края на V - средата на IV в. пр. Хр
........................... 111
С. Монева. Термини за публичното ораторство в класическа Атина 121
А. Мартемьянов, Н. Мартемьянова. Сагшта, III, 24: Из истории
дискусии об осведомленности Горация в „Гетском вопросе”
............... 135
И. Иванов. Мит, легенда или реалност: Историческото минало в
готическите ръкописи от ХШ-ХУ в
................................................................ 141
Н. Христова. На масата в делник и празник: менюто на
аристократичните семейства в Западна Европа (ХШ-Х1У в.)
................ 153
М. Младенов. Каталонската експедиция на Балканите в
началото на XIV в
................................................................................................. 165
НАПРАВЛЕНИЕ “БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ”
...................... 177
П. Ст. Петков. Екзарх Антим I и епископ Климент Браницки за актуалните
проблеми на българската православна църква след
Берлинския конгрес в 1878 г .
........................................................................... 177
А. Стамболийска. Един манастирски спор от края на XIX век
....................... 183
А. Дончев. Щрихи от създаването на Източнорумелийската милиция 187
5

-------------------------------------------------
Живко Жеков / ДЬ/ко }е1шу
ОДРИСКИТЕ в л а д е т е л и И ЕЛИНСКИТЕ
НАЕМНИ СТРАТЕЗИ В КРАЯ
НА V - СРЕДАТА IV в. пр. Хр.
ТЬе 0<1п8 гийегз ап<1 {Ье НеЛешс 1игес151га1е§18{8 —
1гот Л е епд. о€{Ъе $ ь сепШ гу ВС 1о ?Ье пп<М1е
о/ й е 4 Ъ сепШ гу ВС
Оигт% (ке зесопс! ка[Уо/(Не 1а((ег ^иа^(е^ о / (ке 51Ь сеп(игу ВС (ке Ойгузгап з(а(е
кгзес1 т(о а сггз1з. Тке 1аск о /а виЦгаегй пишЪег о/зоигсез с1оез по( а11ом? из (о апа1уге
■. геазопз /о г м>Шск (Шз тщк(у з(а(е, т/1иепст§ (ке ро1Шса1 ргосеззез оп (ке м?ко1е
■ а кап Рептзи1а, зиМеп1у (итед, т(о а згсогкЛагу ро1Шса1 /ас(ог: Тке Ос1гуз1ап ги1егз а(
епс! о / (ке 5{И сепШгу В.С. ка<1 сопзШегаМе сИ#1сиШез т соп(гоШп% (ке Ткгасгап
т ?ез м>Шск (кеу кас1 еазИу соп(го11ес1 т (ке ргеуюиз с1есас1ез, апс! (кеу еуеп 1оз( (кегг
. ттаНоп о\ег зоте о/(ке реггркега1 опез. Тке ргоМетз ге1а(ед (о (ке гесгш(теп( о/*
: .Иегз /огсед (ке Ос1гуз1ап ги1егз, гегтщ т (ке епс1 о/(ке 5,н сеп(игу ВС, (о гезоП (о ап
ш 1 шиа1 м?ау о/гесгиШщ зоШегз. Ткеу Ъе%ап (о изе (ке НеПетс гесгш(теп( з(га(е§1з(з
~г.л гке кггес1 с1е(асктеп(з ипс1ег (кегг соттапс1.
Тке апа1узгз о/(ке геШюпзкгр ЪеРмееп (ке кггед НеПетс з(га(е%1з(з апй (ке Ойгузгап
г \аз(у зкош (ка( (кеу м?еге о / а сотрИса(еЗ, па(иге. А1оп% т (к (ке “Шгег-к1гес1”
ЛюпзШр (кеге м>еге а1зо е1етеп(з о / ап аШапсе Ъе(м>ееп (ке (м?о рагНез. Тке аПу
лйопзШр сап Ье сПзсетес! т (ке тагпа^ез ЪеРмееп (ке Мгес1 НеПетс з(га(е§1з(з апсI
А. <1аи%к(егз о / (ке Оскгузгап йупаз(з апсI рагас1упаз(з. Тке изе о / к1гес1 НеПетс
.: асктеп(з \иаз саизесI Ъу (ке спзгз т (ке 0(1гуз1ап з(а(е м>Шск м?аз по( оп1у ро1Шса1 Ъи(
~ 50 есопотгс. Тке сг1згз 1ес1 (о а зеуеге сИтт1зктеп( о/(ке гесгиШп§ сараЪПШез о/(к е
- 1гуз1ап <Лупаз(з апЛрагас1упаз(з, м?Шск/Ъгсес/ (кет (о 1оок/ог зоШгегз ои(зШе.
Кеу \уогс!5: Ос1гуз1ап, рагас!упаз1;з? зо1сИег5, з1та1е§1з1з
През втората половина на последната четвърт от V в. пр.Хр. одриската
гържава изпада в криза1. Липсата на достатъчно извори не позволява да се
- - ализират причините, поради които тази могъща държава, оказваща влияние
Iърху политическите процеси в целия Балкански полуостров, изведнъж се пре-
!?ъща във второстепенен политически фактор2. Владетелите на одрисите,
~равляващи в края на V в. пр.Хр., трудно успяват да контролират подчинените

в предходните десетилетия тракийски племена, а върху част от периферните
дори губят своята доминация.
Причините за кризата вероятно се крият до голяма степен в структурата
на одриския държавнополитически модел3. В този модел са заложени едно
временно две противоположни начала - централизъм и неговата противопо
ложност де централизъм. Те се изразяват в едновременното съществуване на
върховен владетел с неограничена власт и парадинасти, които му се подчиняват,
но до голяма степен са и независими от него. При силни владетели като Терес,
Ситалк и Котис I одриският потестативен модел е стабилен и дава възможност
на тези владетели за широкомащабна външна политика4. Докато при слаби
владетели тенденцията е обратна, парадинастите се опитват да получат колкото
се може повече самостоятелност. Тази тенденция във финалната си фаза води
до превръщането на най-силните парадинасти в самостоятелни владетели.
В ситуацията на криза одриският владетел губи възможността да про
вежда активна външна политика. Основната причина за това е фактът, че той
не е способен да рекрутира големи военни ефективи. Отслабеният контрол
върху парадинастите води до отказ от тяхна страна да участват в офанзивни
военни кампании, които не са в техен интерес или не обещават лесни победи.
В същото време рекрутните възможности на одриските владетели намаляват,
защото част от подчинените им тракийски племена отхвърлят тяхната власт.
Тези племена престават да изпращат войници в състава на одриските войски.
Проблемите, свързани с вербуването на войници, принуждават одриските
владетели, управляващи в края на V в. пр.Хр., да се обърнат към един нетра
диционен за тях способ за набиране на войски. Те започват да използват елински
наемни стратези и командваните от тях наемни отряди. Началото на този процес
е поставено с пристигането в района на Хелеспонта на известния атински аван
тюрист Алкивиад Велики. След своето завръщане начело на атинския флот,
базиран на остров Самос - август 411 г. пр.Хр. Алкивиад предприема серия от
военни кампании, в резултат от които атинската доминация в района на Хеле
спонта е възстановена5. В периода 411-407 г. пр.Хр., когато Алкивиад Велики
командва атинския флот, действащ в Егейско море, той влиза в контакти с
одриския владетел Амадок/М едок и вероятно опитващият да си възвърне
бащините владения парадинаст Севт - син на М есад6. Въпреки липсата на
преки доказателства, е много вероятно да се предположи като работна хипотеза,
че вследствие на тези контакти между Алкивиад и Амадок/Медок е сключен
съюз, в резултат от което Алкивиад оказва помощ на одриския владетел срещу
непокорните тракийски племена от хинтерланда на Бизантион, а Амадок/Медок
му подарява укрепления, разположени по крайбрежието на Пропонтида. Едно
от тях е известно - крепостта Бизанта, в която той се оттегля след повторното
си напускане на Атина през пролетта на 406 г. пр. Хр7. В подкрепа на тази
хипотеза е предложението на Алкивиад, отправено към стратезите, командващи
112

нинския флот непосредствено преди битката при Есостотамос - 405 г. пр.Хр8.
поред Диодор той предлага да им осигури помощта на тракийските владетели
• 1едок и Севт9. В случая Диодор допуска анахронизъм - в 405 г. пр.Хр. Севт,
_ ин на Месад, все още не е независим владетел, а само парадинаст10. Алкивиад
-е би си позволил да направи подобно предложение без съгласието на Медок и
-еговият парадинаст Севт, следователно той се намира в много близки отно
шения с тракийския владетел и неговият парадинаст.
След оттеглянето си в Тракия Алкивиад събира наемници и с тях започва
воюва срещу траките, които нямат владетели. Тази неясна формулировка
-е дава възможност за сигурно идентифициране на тракийските племена, с
гоито воюва Алкивиад, но от нея индиректно могат да се извлекат някои
~одатки, които да спомогнат за разкриване на техните етноними. Първото
казание е, че те нямат владетели. Второ, Алкивиад воюва с тях, използвайки
а изходна база крепостите си около Бизанта. Трето, тези военни кампании на
Алкивиад значително облекчават положението еленските апойкии разположени
е близост. Комбинирането на тези факти води до извода, че вероятно траките,
: които воюва Алкивиад, са тините. След западането мощта на одриската
държава те отхвърлят властта на местния одриски парадинаст М есад и започ-
з ат да нападат близо разположените елински апойкии, сред които водеща роля
ма Бизантион.
Близките отношения на Алкивиад с Амадок/Медок и парадинаста му
Г евт в 405 г. пр.Хр. най-вероятно са установени още в периода 411-407 г. пр.Хр.,
когато Алкивиад командва атинския флот, за което говори фактът, че тракий-
: кият владетел му отстъпва Бизанта. В този контекст логично е предположе-
-ието, че военните операции на Алкивиад срещу траките без владетели са
съгласувани с Медок/Амадок и Севт. В тази връзка изборът на тините не е слу-
- аен. Алкивиад вероятно насочва атаката си срещу тях по настояване на Севт
и Медок, защото Севт иска с помощта на Алкивиад да възстанови властта си
-ад тините. Тази логическа реконструкция дава основание да разгледаме въз
можността Алкивиад да е нает от Севт, за да му помогне да възстанови властта
; и над тините. Понеже Севт не разполага с достатъчно финансови ресурси, за
~а плати на Алкивиад, той му предлага плячката, заловена по време на военните
: перации срещу тините, да остане за атинския авантюрист. В полза на тази
хипотеза е изричното споменаване на Плутарх, че по време на военните си
: перации срещу траките Алкивиад залавя голяма плячка11. Идентична практика
на заплащане Севт, син на Месад, ще се опита да приложи няколко години по-
хьсно и спрямо наемниците на Ксенофонт.
Изложеното по-горе дава основание да се предложи работната хипотеза,
че Алкивиад е първият известен елински стратег на служба при одриски владе
тел, в конкретния случай парадинаст.
Следващият елински стратег на одриска служба, за който в античната
наративна традиция се откриват сигурни данни, е атинянинът Ксенофонт. Той
113

участва в неуспешния опит на Кир Млади да завземе властта в държавата на
ахеменидите. След смъртта на Кир Млади в битката при Кунакса - 3 септември
401 г. пр.Хр. оцелелите елински наемници са принудени да се изтеглят обратно
на запад. През есента на 400 г. пр.Хр. те пристигат в Бизантион, но по заповед
на спартанския хармост на Бизантион Анаксибий са принудени да напуснат
полиса12. В този труден за наемниците момент те решават да започнат преговори
тракийския парадинаст Севт, син на Месад, който още преди те да се пре
хвърлят от Мала Азия в Европа им предлага да ги наеме13. От страна на на
емниците един от основните преговарящи с траките е Ксенофонт14. В случая
умишлено обект на анализ няма да е обективността на Ксенофонт при