Описание на качествени променливи величини

10.2.2017 г.
1
Описание на качествени
променливи величини.
Пропорции.
Коефициенти за честота.
Стандартизация.
Данните биват …
Количествени
Данни от броене
Данни от
измерване
Пример:
Брой деца в
семейството
Брой заболявания при
дадено лице
Стойност на кръвното
налягане
Телесна температура
Качествени
Данни от
причисляване към
категории
Пример:
Кръвна група
Пол
Тежест на заболяване
Описателен анализ на:
•Количествени
данни
Изчисляване на
средни стойности
Изчисляване на
честотни
разпределения
•Качествени данни
Изчисляване на
средни стойности
Изчисляване на
честотни
разпределения
Описателен (алтернативен) анализ
на качествениданни чрез:
Показатели за структура
Показатели за честота
Показатели за съотношение
Коефициенти и пропорции
•За описателна характеристика на качествени
признаци се използват два основни вида
статистически показатели:
–Пропорции
–Коефициенти за честота
•Това са относителнивеличини
–Получават се чрез прилагане на елементарно
аритметично действие деление (отношение
между две абсолютни числа)
•Обикновено описанието на качествени
признаци се нарича “Алтернативен анализ”
–Качествените признаци имат две и повече
разновидности, които винаги могат да се сведат
до две (алтернативни)
Цел на използването на пропорции и
коефициенти за честота
•Чрез тях се изучава:
–Структурата
(състава, разпределението, относителни
те дялове) на разновидностите на
признаците (променливите
величини), характеризиращи дадено
явление;
–Разпространението (честотата) на
дадено явление в определена среда
(популация);
–Съотношението между явленията.

10.2.2017 г.
2
Изчисляване на пропорции и
коефициенти за честота
•“Относителна величина” –получава се чрез
деление на една величина на друга и
получената дроб се умножава по някаква
математическа основа (100, 1 000, 10 000 и
т.н.), т.е. те се изразяват в процент (%), промили
(‰), продецимили(‰0) и т.н.
•Подборът на математическата основа е
свързан с размера на изучаваното явление
–При рядкосрещани явления се използва по-
голям множител (10 000, 100 000)
–При честосрещани явления се използва по-
малък множител (100, 1 000)
Пропорции
•Наричат се още показатели за структура
(разпределение) или относителни дялове.
•Известни са като екстензивнипоказатели.
•Дават представа за:
–Разпределениетона цялото на съставните
му части;
–Относителниядял на дадена част в
цялото;
–Отношениетона една част от цялото към
друга.
Изчисляване на пропорции
•За изчисляване на пропорции е
необходимо да разполагаме с:
–Данни за броя на случаите в частта и
–Общият брой на случаите в изучаваната
съвкупност.
•Цялата съвкупност се приема за
100%, а частта за х.
•Прави се отношение по просто
тройно правило и се получава
съответния екстензивен показател.
–Цялата съвкупност –100
–Частта –х100
цяло
част
х
Пример
Общият брой на
умрелите лица
през 2011г. в град
А е 1 200.
Разпределението
на умиранията по
причини е както
следва:
Причини Брой
умрели
лица
Болести на органите
на
кръвообращението
810
Новообразувания 170
Болести на
дихателната система
36
Травми и отравяния 44
Други причини 140
Общо 1200
•От тези данни можем
да изчислим
относителните дялове
на отделните класове
заболявания като
причини за умирания
1200 умрели –100%
810 умрели от БОК –х
Причини Брой
умрели
лица
Болести на органите
на
кръвообращението
810
Новообразувания 170
Болести на
дихателната
система
36
Травми и отравяния 44
Други причини 140
Общо 1200%5.67100
1200
810
х

10.2.2017 г.
3
След изчисляване на всички пропорции (в случая
5-те пропорции) получаваме структурата на
причините за умирания.
Причини Брой
умрели
лица
Относителен
дял (%)
Болести на органите на
кръвообращението
810 67.50
Новообразувания 165 13.75
Болести на дихателната
система
36 3.00
Травми и отравяния 45 3.75
Други причини 144 12.00
Общо 1200 100.00
Водещи причини за умирания в гр. А през 2011г.
Предимствопри изчисляване на
екстензивните показатели
•При изчисляването им не са
необходими данни за размера на
популацията, в която възниква
даденото явление.
•Достатъчно е самода разполагаме с
точни данни за броя на случаите в
отделните разновидностина
изучаваната качествена променлива
(заболяемост, умирания, раждания и т.н.)
Недостатъкна пропорциите
•Характеризират само структуратана
явлението, но не могат да дадат достатъчно
информация
–за сериозността на проблема,
–за неговата значимост
тъй като липсват данни за популацията, т.е.
средата, в която това явление възниква.
•Следователно,
–пропорциите (екстензивните показатели) не се
използват за изучаване на честотата
(разпространението) на явлението.
Графично представяне на
екстензивни показатели
•Най-подходящи са кръговите
(кръгово-секторни)
диаграми, стълбовитеи лентовите
диаграми
–Всеки кръг, стълб или лента се приема
за 100%, а отделните разновидности
представляват пропорционални части
на това цяло.
Водещи причини за умирания в гр. А през 2011
година
67,50%
13,75%
3,00%
3,75%
12,00%
Болести на органите на
кръвообращението
Новообразувания
Болести на дихателната
система
Травми и отравяния
Други причини
Водещи причини за умирания в гр. А през 2011 г.
21,00
6,54
2,34
0,70
2,50
Болести на органите на кръвообращението
Новообразувания
Болести на дихателната система
Травми и отравяния
Други причини
Относителен дял (%)

10.2.2017 г.
4
Водещи причини за умирания в гр. А през 2011г.
21,00
6,54
2,34
0,70
2,50
Болести на органите
на кръвообращението
Новообразувания Болести на
дихателната система
Травми и отравяния Други причини
Относителен дял (%)
Коефициенти за честота
•Наричат се още показатели за
честота(разпространение), тъй като
показват колко често се среща
дадено явление в определена среда.
–В епидемиологичните проучвания
представят наличното ниво на дадено
заболяване или увреждане в дадена
популация.
•Известни са като интензивни
показатели.
•За изчисляване на коефициентите за
честота е необходимо да разполагаме с:
–Данни за броя на случаите,
характеризиращи дадено явление
и
–Размера на средата, в която то възниква и
се разпространява
•населението, разглеждано в известни граници
на времето и пространството;
•населението на дадена страна през дадена
година;
•населението на определен регион или
отделно населено място през дадена година.
•Отношението за изчисляване на интензивни
показатели има следния вид:
в конкретната среда (населението) -Nслучаяот
явлението
на 100 (1 000, 10 000 и т.н.) –хслучая
•Ако към предишния пример с данни за
умиранията по водещи причини
добавим, че средногодишната численост
на населението в град А през 2011 година е
80000, можем да изчислим
–Честотата на умиранията от всички
причини
–Честотата на умиранията от болести на
органите на
кръвообращението, новообразувания, бо
лести на дихателната система и т.н.
Водещи причини за умирания в гр. А през 2011г.
Причини Брой умрели лица
Болести на органите на
кръвообращението
810
Новообразувания 170
Болести на дихателната система 36
Травми и отравяния 44
Други причини 140
Общо 1200

10.2.2017 г.
5
•Честотата на умиранията от всички причини
в град А със средногодишен брой на
населението 80 000 през 2011 г. ще се
изчисли по следния начин:
На 80 000 души през 2011 г. –N= 1200
умирания
На 1000 души –хумирания
•Този коефициент се нарича обща
смъртност(общ интензивен показател) и
се определя най-често на 1000 души, т.е. в
промили.00
0
151000
80000
1200
х
•Честотата на умиранията от дадена
причина(болести на дихателната система)
в град А със средногодишен брой на
населението през 2011 година 80 000 се
изчислява по следния начин:
На 80 000души –N= 36умирания от болести
на дихателната система
На 10 000души –хумирания от болести на
дихателната система000
0
5.410000
80000
36
х
•Този коефициент се нарича специфичен
показателза смъртност по причини (в
случая болести на дихателната система) и
конкретизира честотата на умиранията от
конкретна група заболявания.
•Такива коефициенти се наричат още
груповиинтензивни показатели.
•За тях се използва по-голям множителс цел
получаване на по-лесни за възприемане
стойности.
Предимствона интензивните
показатели
•Те са удобни
–За сравнение по годинипри изучаване
на динамиката на явленията;
–За сравнение между районии страни
при изучаване на териториалните
особености и др.
Показатели за съотношение
•Координационни показатели -изразяват
съотношението на две явления, между които
няма пряка връзка
•Близки до интензивните показатели, от които в
здравеопазването се използват най-често:
–Показатели за обезпеченост на населението с
болнични легла;
–Показатели за обезпеченост на населението със
здравни кадри -лекари, лекари по дентална
медицина, медицински сестри, акушерки и др.
•Изразяват се на 1000, 10 000 или 100 000 души от
населението.
•При показателите за съотношение няма
значение кое ще е числител, кое знаменател:
•Обезпечението на населението с лекари се
получава като:
•Брой обслужвано население от 1 лекар се
получава като:

10.2.2017 г.
6
Пример:
•Броят на населението на РБ към 31.12.2003г. е
7 801 273 души
•Броят на лекарските длъжности за РБ 28 128
•Осигуреността на 10000 души е:
•Или ако се отнесат броя на населението към
броя на лекарите ще се получат 277.35 души на
един лекар.3610000
7801273
28128
 35.277
28128
7801273

Графичнопредставяне на интензивни
показатели
•Най-подходящи са стълбовиили лентови
диаграми, като стълбовете и лентите са с
еднаква ширина, а височината им
съответства на размера на показателя.
•За проследяване на динамикатана
явленията се препоръчват линейни
диаграми, площи и др.
•За подчертаване на териториални различия
най-подходящи са различни видове
картограмии картодиаграми.
Честота на умиранията по отделни причини в
гр. А през 2011г. на 10 000 души население
21,00
6,54
2,34
0,70
2,50
Болести на органите на
кръвообращението
Новообразувания Болести на
дихателната сис