описателна и функционална анатомия на ЦНС

1.Въведение в описателната и функционална анатомия.Основни принципи в изучаването на нервната система-описателен и функционален- В исторически план, първоначалният метод на изследване на човешкото тяло е включвал: “разчленяване” (или дисециране), анализ и последващо подробно описание на наблюдаваната картина, което е създало т. нар. описателна анатомия. Натрупването на много фактологически материал е довело до разграничаване на няколко нейни форми.
Систематична (описателна) анатомия – изучава формата и строежа на органите на човешкото тяло по учения, апарати, системи, групи от органи. Тя е основна в частните медицински науки. 2.Нервна система.Основни раздели на нервната система:централна,периферна,вегетативна.Раздели на ЦНС: главен мозък,малък мозък,гръбначен мозък.Раздели на периферната нервна система-черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни нерви.Раздели на вегетативната нервна система-симпатикова и парасимпатикова.Функциониране-образуване и подразделения.Образуване,функциониране на тези раздели и подраздели- Нервната система е изградена от специализирани клетки, наречени неврони, които координират действията на организма и предават сигнали между различните части на тялото.
При човека нервната система бива: централна - обхваща главния и гръбначния мозък и периферна - обединява нервите и нервните възли. При висшите гръбначни животни и човека, нервната система се разделя условно на два дяла: вегетативна нервна система и соматична нервна система. Те са свързани помежду си морфологично и функционално и са само части на единната нервна система. Вегетативната нервна система инервира всички вътрешни органи - дихателна, храносмилателна, пикочо-полова, ендокринна и сърдечно-съдова система, а също и гладките мускули, като допринася за поддържането на хомеостазата - относителното постоянство на вътрешната течна среда на организма. Соматичната нервна система осъществява възприемането на сигналите от заобикалящата ни среда и регулира волевите движения на скелетните мускули. Вегетативната нервна система, поради своите анатомични и функционални особености, се разделя на два дяла: симпатиков и парасимпатиков. Първият дял инервира почти цялото тяло, а вторият - само определени области.
ЦНС включва главният и гръбначният мозък. Те са изградени от сиво – съставено от тела на невроните и дендритите, и бяло мозъчно вещество – съставено от аксоните им. Сивото мозъчно вещество представлява невронните тела, обединени в различни структури –мрежи и ядра. Гръбначният мозък е разположен в гръбначномозъчния канал. Представлява нервна връв с дължина около 45см. По цялата дължина на гръбначния мозък отпред и отзад се намират предна (по-дълбока) и задна (по-плитка) бразда, които го разделят на две симетрични половини. На всяка половина се намират по две слабоизразени бразди: предно-странична, от която излизат предните коренчета на гръбначномозъчните нерви /ГМН/ и задно-странична, в която влизат задните коренчета на ГМН. Гр. мозък има сегментен строеж, като от всеки сегмент излиза по една двойка гръбначномозъчни нерви. Общият брой сегменти е 31. Според местоположението си са: 8 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстни, 1 опашен. Гр. мозък и изграден от бяло(бмв) и сиво мозъчно вещество(смв). Бмв е съставено от нервни влакна и се разполага периферно. Смв, съставено от телата на нервните клетки и дендритите им се намира в средата. При напречен срез на смв се вижда характерната му форма, наподобявоща пеперуда. СМВ има предни и задни рога, а в гръдните и първите поясни сегменти и странични рога. Двете половини на сивото вещество са свързани чрез напречно разположено смв, в средата на което се намира централен канал. В предните рога, клетките по функция са соматомоторни. В задните рога са свързочни. От двете страни на гръбначния мозък се намират спинални възли, които съдържат лъжливоеднополюсни нервни клетки. Аксоните на тези клетки образуват задните коренчета на гръбначномозъчните нерви. По функция лъжливоеднополюсните клетки са соматосетивни. В странините рога се разполагат средни по големина многополюсни клетки, които по функция са висцеромоторни. Техните аксони влизат в състава на предните коренчета на гръначномозъчните нерви и достигат симпатиковите възли. Клетките в страничните рога са център на симпатиковия дял на вегетативнаа нервна система. Гръбначния мозък е обвит от три мозъчни обвивки – твърда, паяжиновидна и мека. Между тях се заграждат цепковидни пространства, изпълнени с мастна тъкан, кръвоносни съдове, лимфна и гръбначномозъчна течност. Гръбначният мозък осигурява протичането на редица рефлекси. В него се намират вегетативни центрове, вторичните дихателни и съдодвигателни центрове.
Малкият мозък (на : cerebellum) е част от . Намира се зад варолиевия мост и . Изграден е от три основни части - две полукълба, наподобяващи тези на крайния мозък и тяло наречено червей (vermis). Повърхността на мозъчните полукълба е покрита от (кортекс). Тя е набраздена от множество успоредно разположени дълбоки гънки. Вътрешността на малкия мозък е изградена от бяло вещество, сред което са разпръснати ядра от сиво вещество. Функцията на малкия мозък е напълно свързана с регулацията и координацията на движенията на организма. Малкият мозък регулира силата, продължителността и съгласуваността на съкращенията на скелетната мускулатура на тялото, както и мускулния му тонус. За разлика от , при малкия връзките на дясното полукълбо управляват дясната част на тялото, и обратно за лявата му част.
Към периферната нервна система спадат гръбначномозъчните нерви, черепномозъчните нерви и периферната част на вегетативната нервна система. Периферната нервна система осъществява връзките с повърхността на тялото и всички структури на двигателния апарат. Тези връзки са двустранни - от периферията към централната нервна система се наричат аферентни, от централната нервна система към периферията -еферентни. Периферната нервна система се състои от 12 чифта черепномозъчни нерви и 31 чифта гръбначномозъчни нерви.
Черепномозъчните нерви изхождат от главния мозък. Те притежават сетивни, двигателни и парасимпатикови ядра, които са разположени в мозъчния ствол. Ядра на черепномозъчните нерви са част от сетивните системи на слуха, вкуса, равновесието. Сетивна информация от кожата и лигавиците на главата достига до мозъчния ствол чрез друга част сетивни влакна. Изхождащите от двигателни ядра нерви участват в контрола на движенията на лицевата мускулатура, очните мускули и мускулите на шията. Към черепномозъчните нерви принадлежи и най-големия нерв на парасимпатикусовата нервна система. По реда на появяването си на повърхността на мозъка те се подреждат по следния начин:
I чифт - Обонятелни нерви;
II чифт - Очни нерви.
III чифт - Очно двигателни нерви;
IV чифт - Скрипецовидни нерви. Двигателни нерви за горните коси очни мускули;
V чифт - Троични нерви. Главни сетивни нерви за лицевата част на главата;
VI чифт - Отвеждащи нерви. Инервират външните прави мускули на очите;
VII чифт - Лицеви нерви. Двигателни нерви за всички мимически мускули. Съдържат и парасимпатикови влакна за слюнките и слъзните жлези;
VIII чифт - Слухово-равновесни нерви. Сетивни нерви за слуха и органа на равновесието;
IX чифт - Езично-гълтачни нерви. Смесени сетивно-двигателни нерви за езика и гълтача;
X чифт - Блуждаещи нерви (вагусови нерви). Най-големите черепномозъчни нерви, които съдържат сетивни и двигателни парасимпатикови влакна. Нервите се спускат по шията, преминават през средостението и завършват в коремната кухина. По своя път те отделят голям брой клонове за шийните органи, сърцето, 16 17 белите дробове, органите на храносмилателната система;
XI чифт - Добавъчни нерви. Двигателни нерви за мускули на шията;
XII чифт - Подезични нерви. Двигателни нерви за езика и устната кухина;
Гръбначномозъчните нерви се образуват от сливането на предните и задните коренчета на съответните сегменти. Те са смесени -съдържат сетивни влакна за рецепторите по кожата и в ставите и мускулите, и двигателни влакна, които инервират скелетните мускули. В нервите, които изхождат от кръстцовата част на гръбначния мозък, има и парасимпатикови влакна, които инервират половите органи и пикочния мехур.
Вегетативната (автономна) нервна система е тази част от нервната система, която регулира функциите на вътрешните органи. Тя има отношение към процесите на обмяната на веществата и запазването на хомеостазата, храносмилането, кръвообращението, дишането, отделянето на отпадните продукти. Вегетативната нервна система се състои от две различни части -симпатикусова и парасимпатикусова. Всяка от тях се изгражда от аферентни и еферентни неврони, които образуват смесени сплитове. Симпатикусът и парасипатикусът имат въздействие върху всички вътрешни органи.
1.Око - симпатикусът разширява зеницата, парасимпатикусът я свива.
2.Сърдечно-съдова система - симпатикусът учестява и усилва сърдечните съкращения, а парасимпатикусът ги забавя. Симпатикусът свива кръвоносните съдове и повишава артериалното налягане. Парасимпатикусът разширява кръвоносните съдове само в слюнките жлези и във външните полови органи.
3.Стомашно-чревен тракт - парасимпатиковите нерви усилват перисталтиката (съкращения на гладкомускулната стена) на стомаха и тънкото черво, а симпатикусът я потиска. Парасимпатикусът стимулира секреторната активност на храносмилателните жлези. Влиянието на симпатикуса върху тях е потискащо, но много по-ограничено.
4.Въздухоносни пътища - възбуждането на симпатикуса води до разширение на горните дихателни пътища.
5.Обмяна на веществата - възбуждането на симпатикуса води до повишаване на концентрацията на кръвната захар
6.Сърцевина на надбъбречната жлеза - при възбуждане на симпатикуса настъпва силно активиране на секрецията на сърцевинните надбъбреч-ни хормони адреналин и норадреналин (същите, които са медиатори в крайните окончания на симпатикуса, но тук съотношението е 4:1).
7.Ендокринни жлези - симпатикусът стимулира секрецията на щитовидната жлеза, а парасимпатикусът стимулира секрецията на инсулин от задстомашната жлеза.
Симпатикусът организира работата на вътрешните органи при състояние на напрежение и тогава преобладават процесите на разход на енергия, докато ефектите напарасимпатикуса са свързани с приспособяване на организма за състояние на покой и тогава се засилват процесите свързани с натрупване на енергия.
Вегетативната нервна система се регулира и от хипоталамуса и лимбичната система.
3.Основен алгоритмичен принцип в изучаването на нервната система,критерии при описанието на всички раздели и подраздели-описание на сивото и бялото вещество в нервната система- Главният и гръбначният мозък са изградени от сиво и бяло мозъчно вещество. Сивото вещество се състои от струпани клетъчни тела на функционалните (същинските) нервни клетки - неврони. Бялото вещество се състои от дългите израстъци на невроните, образуващи снопове от проводници, по които пътуват нервните импулси. Масата на мозъчното вещество обаче се изгражда не само от споменатите функционални клетки - неврони, но и от още по-голям брой клетки с вероятна опорна и трофична функция, наречени глиални клетки или глия. Невроните в различните отдели на ЦНС имат различни специфични функции, поради което показват значително разнообразие във формата и големината си. Те се състоят от клетъчно тяло, което подобно на всички клетки на организма има ядро, клетъчна мембрана, цитоплазма и пр. Характерно е обаче наличието на израстъци, които понякога са твърде дълги. Израстъците биват два вида. Има един единичен израстък, обикновено по-дълъг, който провежда импулси само от клетката навън към периферията. Той се нарича аксон, неврит или осев цилиндър. Освен това има и няколко дървовидно разклонени израстъци, обикновено къси, които провеждат импулсите само от периферията навътре към клетката. Те се наричат дендрити. Предаването на импулсите от един неврон към друг става, като крайните разклонения на един невронален аксон се допират до дендритите или тялото на друг неврон. Мястото на допира се нарича синапс. Всъщност синапсът представлява тясна ц