Организационна психодинамика

ОРГАНИЗАЦИОННА ПСИХОДИНАМИКА:
ДЕСЕТ ВСТЪПИТЕЛНИ ЛЕКЦИИ
ЗА СТУДЕНТИ, МЕНИДЖЪРИ И КОНСУЛТАНТИ

от Пламен Димитров, д-р по психология, RODC
София, България, 2008

ISBN 978-954-9382-48-8
Първо издание на английски език - Издателство “Iranik-M”, Благоевград, България
(198 страници)
© Всички права запазени

ОРГАНИЗАЦИОННА ПСИХОДИНАМИКА
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Уважаеми дами и господа,
Уважаеми колеги и гости,

1.1. Добре дошли на всички на този встъпителен курс! Позволете ми да започна този курс от лекции и обсъждания с един кратък исторически обзор и няколко встъпителни бележки, имащи за цел да подготвят сцената за нашето изследване на организационната психодинамика.

1.2. Както всички ние знаем организационната психодинамика е една интердисциплинарна област - подраздел на психодинамиката на човешките системи, - смесваща в себе си триада от влияния - от страна на психодинамичната научно-изследователска работа и консултативна практика, от страна на теорията и методите на груповата динамика и развитието на

организационните системи, и от страна на изходните позиции на теориите за отворените системи за осъзнаването на системните задачи и граници.
1.3. Въпреки, че психодинамиката на човешките системи не е нова изследователска област, налице е обща липса на осведоменост за нейните корени. Тази първа лекция предлага синтез на историята и основните моменти, в частност, откроявайки значението на методите на Тавистокския институт за човешки отношения за преживелищна работа с групите и прилагането на тези методи в изучаването на организационната динамика.

1.4. Психодинамиката на човешките системи е "термин, използван за да се описва колективната психична дейност"(Neumann, 1999, стр.57) в и между групите, организациите и общностите в човешкото общество. "Системната динамика, следователно, ни предоставя начин да мислим за енергитизиращите и мотивиращите сили, произтичащи от взаимосвързаността на различните
хора, групи и подструктури в една социална система" (Neumann, 1999, стр.57).

1.5. Въпреки, че Гулд, Стейпли и Стийн (2001) посочват, че "областта на системната психодинамика се е родила при публикуването от Милър и Райс на небезизвестната книга "Системи на организацията"(1967)(стр.1), самите Милър и Райс никога не са използвали този термин по експлицитен начин в книгата си. По сведения на Лорънс Гулд, Ерик Милър, който по онова време е директор на програмата за изучаване на груповите отношения в Тавистокския институт, създава термина системна психодинамика при неформалните дискусии върху книгата в края на 80-те и понятието просто се "прихваща".

1.6. Мени Шер - директор в програмата за изучаване на груповите отношения в Тавистокския институт, - си припомня: "Когато поех поста в Тависток през октомври 1997 година, терминът "системна психо-динамика" беше вече на мода в института и се използваше често от Ерик Милър, Ричард Холти и Джийн Нойман." И въпреки това, внимателното проучване показва, че преди публикуването на статията "Systems Psychodynamics in the Service of Political Organizational Change" (Neumann, 1999) нито един автор не е обсъждал понятието по експлицитен начин в научна публикация.

1.7. Джийн Нойман - водещ щатен сътрудник в програмата за организационни консултации (АОС) в Тавистокския институт, - разглежда процеса на навлизане на термина системна психодинамика в широка употреба по следния начин: "Двамата, Ерик и аз, искахме да обезкуражим консултантите да мислят, че ролята на консултанта при груповите събития следва да е само (и дори за предпочитане да е), роля, която се поема за работа с организациите. Исках да наблегна на идеята, че това, което един организационен консултатант следва да прави е да прилага психодинамиката при диагностиката и при интервенциите, свързани с проблемите възникващи във всеки един проект за организационна промяна и организационно развитие. Множество роли, теории и подходи биха могли да са полезни при използването на психодинамичните теории за организациите и другите човешки системи (напр., между групите и между организациите, в общностите). Психодинамиката, а не психоанализата, бяха от голямо значение за нас, защото сътрудниците в АОС смятахме и другите дълбинни психологически модели за релевантни."

1.8. Първото споменаване на термина системна психодинамика в печатна форма е през 1993 в тома на Tavistock Institute Review(1992/1993). Годишният доклад на института прави откровен преглед на работата на Тавистокския институт, в това число на дейностите, развитието, сферите на интерес и загриженост на сътрудниците на института през годината. Посочвайки, че макар програмата за изучаване на груповите отношения възникнала през 60-те години да се основава на "иновативната работа на института в съчетването на позициите на теориите за отворените системи и на психодинамичното
изучаване на груповите и организационните процеси", Милър ясно отбелязва, че " собствената дейност на Тавистокския институт в тази област не се е разширила"(1992/1993 Review, 1993, стр. 42).

1.9. Заключението му е, че е необходимо "отново да се разработи тази централна за института област на изследвания" и е препоръчителна нова стратегия, наречена системна психодинамика, която ще ни позволи да постигнем това.

1.10. Системната психодинамика е колкото организационна стратегия, толкова и интеграция на теоретични подходи. Милър посочва, че "двете задачи на новопоявяващата се стратегия са да се разшири ядрото от сътрудници компетентни да работят от позициите на "психодинамиката на системите" и да поемат роли в образователната дейност на програмата за изучаването на груповите отношения, и в периода 1993-1994 да се разшири обхвата на тези дейности по посока включването на събития, разработени за индустриалния, търговския и други сектори, които не се ограничават до преживелищните методи"(1992/93 Review,p.42).

1.11. В отговор на това наблюдение в края на 1992 година са назначени трима външни програмни съветници - Уесли Кар. Тим Дартингтон и Оля Хаалили, - които заедно с бившата сътрудничка на Тависток, Изабел Мензис Лийт, и действащата сътрудничка на Тависток, Джийн Нойман, поемат тези задачи.

1.12. Така терминът "системна психодинамика", който по-късно се трансформира в "психодинамика на системите", влиза в официална употреба.

1.13. Първият елемент в триадата от влияния върху психодинамиката на човешките системи - психоаналитичната практика, - се появява в края на 19-ти век. Тази Викторианска ера, характеризираща се с консервативен социален климат, е време на ускорен напредък в науката, медицината и технологиите. Пример за напредъка в мисленето от това време с принос към изграждането
на основите на психодинамиката на системите са психоаналитичните теории на
Зигмунд Фройд.

1.14. Въпреки, че Фройд не е известен като групов теоретик per se, на неговите психоаналитични теории за индивида и на влиянието му върху Мелани Клайн могат да се признаят заслугите за полагането на теоретичните основи на системната психодинамика.

1.15. Теорията за обектните отношения на Клайн (Klein, 1986), построена върху основата на работата на Фройд, но и отклоняваща се от нея, е със съществен принос към системната психодинамика. Макар, че работата на Клайн е предимно фокусирана върху децата, теориите и за разцепването, проективната идентификация, параноично-шизоидната и депресивна позиция по-късно се прилагат към възрастните и групите от анализирания от нея, Уилфред Бион.

1.16. В периода непосредствено след Втората световна война наблюденията на Бион върху груповото поведение води до развитието на изследователската област на груповите отношения - вторият елемент в триадата на системната психодинамика, - който ще разгледам по-нататък в тази лекция.

1.17. В допълнение на влиянието на Фройд и Клайн от страна на психологията, възникващата научна социология също допринася със своите прозрения към теориите за човешкото поведение в големи групи. През 1896 г. френският социолог Густав Ле Бон публикува известните си наблюдения върху големите, неорганизирани групи в книгата си "Тълпата".

1.18. Ле Бон построява теория за човека, който жертва част от индивидуалността си, присъединявайки се към групата, особено голямата група, и става по-податлив на влияния и внушения. Ле Бон е може би един от първите теоретици в изследването на групата като едно цяло, който посочва, че груповата психична дейност е нелогична, нетолерантна, наситена с предразсъдъци, ригидна, освободена от задръжки и подчиняваща се на всяка доминантна сила, налагаща й авторитета си.

1.19. Според Le Bon (1896, стр.33) " в тълпата индивидът е песъчинка сред другите песъчинки, носени произволно от вятъра". Ле Бон описва как харизматичния лидер може да влияе на тълпата, играейки си с детинската й доверчивост и емоционалност, по начин определен по-късно от Фройд (Freud,1921, стр.8) като "по същество, хипнотичен".

1.20. Въпреки честото цитиране на работата на Ле Бон в психоаналитичните среди от онова време, не всички приемат неговите теории за груповото поведение. Дори Фройд отделя 15 от 75-те страници в своята "Психология на масите и анализ на Аз-а", цитирайки и перифразирайки Ле Бон, само за да отхвърли приноса му. Фройд заключава: "Нито едно от твърденията на този автор не извежда на преден план нещо ново"(Freud, 1921, стр. 14). В действителност, Фройд интерпретира преценката на ле Бон за груповата психика като произтичаща от наблюденията му върху тълпите и от страховете му от социалните вълнения. По-късно Harrison (2000) се съгласява с подобна интерпретация, изследвайки как създадената от ле Бон "плашеща картина на действията на тълпата отразява буржоазните възгледи за бунтовете във Франция през 19-ти век".

1.21. Независимо от тези критики през 1920 година британският социален теоретик Уилям Макдугъл надгражда над теорията на ле Бон като доразрвива своите изключително важни наблюдения върху организираните групи. Подобно на ле Бон, Макдугъл е убеден, че неорганизираните групи са емоционални, импулсивни, податливи на насилие и сугестия, което води до това, че понякога

те могат да действат като диво животно. Макдугъл, обаче, отчетливо добавя, че настъпва психична промяна в груповото поведение, когато групата е организирана и насочена към определена задача. Този психичен подем
поражда засилване на емоционалните преживявания на всеки член на групата по начин, който рядко може да възникне при други условия и според MacDougall(1920) създава възможност групата ефективно да се насочи към положителни постижения.

1.22. Докато различни изследователи се опитват да достигнат до по- задълбочено разбиране на груповото поведение, дисхармонията в Европа достига до връхната си точка с войната започнала през 1914 година. Войната става своеобразна лаборатория за психологическото изследване на груповото поведение.

1.23. Пример за това е ,че военните лидери в Европа започват да признават съществуването на нервните разстройства и психичните заболявания сред военносл