Организационна психология - Лекции

Въпрос N=1 : Oрганизационната психология в системата на психологичните науки (не)

Според класическата парадигма за обособяването на отделни научни дисциплини в психологията, се използват 2 принципа:
Вид човешка дейност – обект на психологическото изследване
Характеристиките на обекта на психологическото изследване

ОП се основава като научна дисциплина по втория критерий. Тъй като обект на ОП са различни организации, формирани в човешкото общество, то можем с основание да твърдим, че те са близко до обекта на социалната психология.
Социалната организация се разглежда като най-разпространената форма на
която се формира с цел задоволяване на определени социални потребности на членовете на организацията и обществото като цяло. Във всяка организация се наблюдава едно т.нар. обективно противоречие между реално съществуващите различия в потребностите на отделния индивид и в груповите потребности. Тъй като организацията е формална по своята същност, тя се опитва да минимализира тези различия.

Има 2 източника на интерес към ОП:
-от практическата дейност. Във всяка сфера на икономиката, администрацията, образованието, армията, се поставя въпросът как тези организационни структури да постигнат по-висока ефективност
-от страна на изследователите, или т.нар. управленчески науки- социология, педагогика… Цел- намиране на най-адекватни механизми за управление на организациите.

ОП е сравнително нова научна област, въпреки че притежава около 150 годишно сериозно научно присъствие. За начало на ОП се смятат Конгресите на Американската психологична асоциация от 1973 и 1976 г. , когато те поставят въпросите за хуманизация в организациите; предмета на ОП; диагностика на организациите и се акцентира върху т.нар. личностен фактор в организацията. Руските специалисти Мануилов и Новиков обособяват 3 основи течения в ОП:

Американско течение – най-характерната му особеност е прагматичността- конкретната потребност или практическа задача се разрешава по експериментален начин с цел намиране на вярното решение. На базата на получените експериментални резултати , се изгражда теория , която вторично се връща в практиката с цел проверка и доказване на нейната валидност. Така се разработват и мини-теории към когнитивизма, необихейвиоризма, хуманистичната психология, интеракционизма и психоанализата.
Западноевропейско течение – с 3 подтечения: а) изработва се солидна теория, благодарение на която с успех се решават различни проблеми, свързани с усъвършенстване на различни типове организации; б) обръща се внимание на мотивацията за труд, създават се теории за повишаване на индивидуалната активност; в) проучване на интереси, ценности, механизми, мнения, очаквания на ръководените. Западноевропейското се нарича също „разбиращо направление”.
Японско течение - отличава се съществено от предните 2. Следва ценностния модел на японското общество.
А) Японците притежават специфична трудова мотивация. За японеца е важно да се стреми да запази репутацията си, да запази статуса си, а не да се издига в йерархията.
Б) Потребността от принадлежност към организации. Асоциира се с потребността от принадлежност към семейство. За да засилят още повече усещането за семейна принадлежност на работното място, организациите се стремят да привлекат цели семейства да работят на едно място.
В) Институционалното подкрепяне на ритуали и традиции

Обект на ОП е социалната организация. Този обект обаче не може да бъде разграничител за същността на научната дисциплина ОП, защото социалната организация е предмет и на други науки.
Предмет на ОП е разкриването на онези психологически и социално-психологически закономерности, свързани с ефективното осъществяване на дейността и поведението на индивида, включително в съвместната дейност , както и изучаването на социално-психологическите характеристики , на структурата на организацията и нейните образувания, които обуславят ефективността на самата социална организация.

Основни теоретични проблеми на ОП:
1.Структура на организацията – всяка организация се разглежда като система и подсистема. Характеризират се формалната и неформална структури, изследват се онези процеси и явления , които позволяват ефективното им функциониране.
2.Социално-психологическите процеси и явления, които възникват в съвместната дейност на организацията. Прави се анализ на социалните роли, на груповите норми и правила (най-вече на формалните организации) . Анализират се груповите ценности и идеали.
3.Междуличностните проблеми и общуването в организациите. Разглеждат се всички страни на общуването като особено се обръща внимание на ефективното общуване ръководител-подчинени.
4.Мотивация в организацията. Търсят се техники , начини, механизми за повишаване на мотивацията.
5.Конфликти в организацията- причини, условия за възникване на конфликти и начини за разрешаването им.
6.Решения, вземане на решения- с участието на всияка от групите и управленските решения.
7.Развитие на организацията- програми, стратегия, организационен климат.
8.Методи в ОП:
-включено наблюдение- използва се за анализ на структурата на организацията, метод под прикритие. Има един основен недостатък- трябва да продължи от 3 до 6 месеца, в противен случай хората, които трябва да бъдат наблюдавани, не се разкриват. Много неприятен е, защото внедреният човек трябва да се разкрие рано или късно.
-анкетен метод- основен проблем е, че не бива да се прави само от психолог, а от екип от специалисти. Психолозите имат способността и склонността да задават лични въпроси, с което нарушават анонимността; включват се много въпроси, не бива да са повече от 10-15; задават се въпроси-отговори; затварянето на въпросите- от 15 въпроса,поне 5 да бъдат отворени.
-анализ на документите- използва се в много организации- качествен и количествен анализ.Важно е да се знае кои документи могат да се анализират.
-социометрия- възможно най-използваният метод, когато става дума за организация. Минуси: не се изследва мотивацията на избора, изчезва и анонимността, висок субективизъм при анализа на резултатите. Ако те се оповестят, в организацията настъпват конфликти. Референтометрия- прилага се след социометрия- прави се опит да се мотивират изборите на участвалите.
-метод за диагностика на организацията: най-известен е „профил на характеристика на организацията на Ликерт”. Включва оценка на следните елементи:
*прилаганите техники на ръководство(стил на ръководство)
*мотивацията за труд и прилаганите мотивационни техники
*процесите на общуване и взаимоотношенията в организацията
*процесът за вземане на решения, в това число и управленски решения
*стратегиите, използвани при определяне на целите и задачите( чрез анализ на документи)
*осъществяваният контрол и отчитане на резултатите(чрез наблюдение, анкетен метод, беседа)
*политиката на ръководството в областта на програмите за развитие на организацията

Въпрос N=2 Организационното поведение като научна област

Организационното поведение изучава устойчивите характеристики на поведението на човека и човешките общности от гледна точка на организирания труд и управление. Организационното поведение се определя като интердисциплинарна област, посветена на динамиката на индивидуалното, трудовото и груповото поведение, разбирането на структурата и причините за това поведение, откриването на механизмите за тяхното практическо управление.
Организационното поведение като научна област има следните цели:
1.Да осигури систематично описание на човешкото поведение в различни условия на труд.
2.Да разбере наблюдаваното поведение, т.е. да изведе причините, факторите за него , да го обясни.
3.Да предскаже бъдещо поведение с възможно най-голяма степен на достоверност.
4.Да се осъществи поне частично въздействие върху поведението на хората и да се съдейства за развитието на човешката дейност в определена като нужна посока.

Основни подходи, прилагани в ОП:
-Подход на човешките ресурси: нарича се още хуманен, тъй като на мястото на директивите, на контрола, на традиционните методи за управление, се предлагат два нови аспекта: а) грижа за развитието и израстването на хората към по-високи нива на компетентност, творчество,себереализация; б) създаване на подходящ социално-психологически климат , който напълно да удовлетворява работещия човек.
-Контингентен подход- отделя отделя място на обстановката, ситуацията, условията и динамиката в тях, за да създаде по-приятни условия за работа.
-Системен подход- търсене на причинно-следствени връзки, разглеждане на организацията като едно цяло. Спазване на принципа: цялото е повече от простото му разглеждане на части.

Исторически корени на организационното поведение
В началото на 19 в. с началото на Индустриалната революция се бележи първият етап от развитието на организационното поведение като научна област. Във Великобритания Робърт Оуен отказва да наема малки деца за работа, подобрява условията на труд, учи хората да работят, да се търпят взаимно. Това е началото на човешкото отношение към работещите хора. Друг последовател- Ендрю Юр- раздавал чай, мляко, осигурявал вентилация, въвел платеният отпуск по болест и майчинство, медицинското осигуряване.
II. 20-30-те години на 20 в. благодарение на Хотонските експерименти на Мейо, лиността на работника започва да се уважава. Той вече не е само инструмент за печелене на пари. Малко по-късно – 50-те г. се развива т.нар. школа на човешките отношения, в която се поставят въпросите за управленското лицемерие, манипулациите, скритите игри, нечестните преговори. В същото време се говори за грижа за персонала, човешките взаимоотношения, ролята на демократичния шеф.
Съвременен етап. Една не малка част от разработките на психоанализата, бихейвиоризма, хуманистичната психология, са характерни за съвременността ни.
Бихейвиоризмът е едно от най-разпространените в ОП направление, най-вече със следните теории:
*теория за социалното научаване(от собствения опит или от чуждото поведение)
*теория за социалната размяна
*теория за подкрепленията(поощрения и наказания)
*теория за социалното сравнение( свързана със статуса)
*теория за навичното науаване
Психоанализа: Фройд- идеята за съзидателното у човека, стремежът към живота; ролята нашефа( идентифицира се с фигурата на бащата) ; спазване на нормите, които идват от Свръх Аз-а; безсъзнателните покупки- от То.
Адлер- волята за власт, стремежа към власт; общностното чувство-акцентира се върху това, че хората са заедно;стиловете на живот, компенсациите, признаването ролята на средата за формиране индивидуалността на личността
Юнг- идеята за архетиповете( в психология на рекламата); наличието на интровертите и екстровертите( при подбора на кадри)
Фром- идеята за човешките характери, които са резултат от формирането и развитието на историята, на икономиката; концепцията за разликата м-у Искам, Имам, Съм.