ОРГАНИЗАЦИОННА СТУКТУРА НА СТРОИТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ

ОРГАНИЗАЦИОННА СТУК ТУРА НА

СТРОИТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ

Увод

Управлението на една организация представлява сложна и отговорна работа,
независимо от това дали тази организация е държавна или частна, малка, средна или
голяма, дали е стопанска или нестопанска.

Ефективното управление на организациите изисква от техните ръководители да
разчитат на собствените си ресурси – опита, специфичните знания, умения, време. Те се
използват не само за ръководене и мотивиране на персонала, но и за разбиране на
ситуациите и проблемите, за техния компетентен анализ, за вземането на решения и за
тяхното изпълнение чрез преки действия или чрез екип от хора. От преуспяващия
мениджър се изискват много качества: да формулира адекватни и реалистични цели на
организацията, да управлява промените, да ръководи успешно подчинените си.
Управлението на организацията се разглежда като процес на разкриване на връзките
между ключовите елементи в нея – структура, хора, цели и задачи, технологии,
неформални групи и култура и стратегията, която резултатира в ефективното
управление на нейното развитие.
Организационно-структурното изграждане на управлението е централна проблемна
област в науката за управление. От своя страна всички ръководители от по-висок ранг
също са осмислили и са твърдо убедени, че от ефективността на организационните
структури на управление в много голяма степен зависи ефективността на
функциониране на системата, която те ръководят. Организационната структура дава
най-точната и вярна картина за това как се управлява бизнеса.

Част I
Същност и характеристика на организационната структура на
управлениe

Организирането е една от основните функции на управление. Като функция то
представлява съвкупност от еднородни работи, дейности и процедури, свързани с
проектирането, изграждането и внедряването на формалната организационна структура
в една организация. Организирането може да се разглежда и като процес, чието
предназначение е създаване на една организационна структура. Всеки организационен

процес има две страни. Първата – създаване на структурните поделения на
организацията /нейната йерархия/, и втората – разпределение на пълномощията.

В една организация съществуват различни структури. Организационната структура на
организацията представлява съвкупността от връзки и взаимоотношения между
отделните нива на управление и отделните функционални области. Те са построени във
форма, която дава възможност за най-ефективно достигане целите на организацията.
Организационната структура е такова подреждане и съотношение на отделните звена и
групи персонал, чиято дейност осигурява формирането и изпълнението на фирмената
стратегия. Тя е своеобразна конструкция на управлението на търговската фирма,
включва каналите за комуникация и информационните потоци, преминаващи по тези
канали и съчетава в себе си всички организационни връзки и взаимодействия за
изпълнение стратегията на фирмата.

По същество изпълнението на целите, на предмета на дейност на търговската фирма се
осществяват в голяма степен и чрез организационната й структура, която е и
интегриращият елемент на системата на нейното управление. Тя съчетава в себе си
всички организационни връзки по изпълнението на поставените цели.

Организационната структура на управление е обект, който подлежи на проектиране,
изграждане, внедряване и промяна. Целите на една организация могат да се постигнат с
различни варианти на организационната структура. Не може да се говори за оптимална
организационна структура; тя просто е добра или лоша. Тя винаги има следствен
характер, т.е. висшето ръководство на една организация първо трябва да е наясно с
нейната стратегия и цели и след това да пристъпва към проектиране, изграждане или
промяна на организационната структура. Всяка по-голяма промяна в целите на една
организация трябва да води до промяна и в нейната организационна структура.

Чрез организационната структура търговската фирма осигурява и регламентира пълна
отговорност на всяко структурно звено по изпълнение на поставените задачи,
съгласуваност в съвместната дейност, ефективни взаимодействия между отделните
звена, концентрация на правата и отговорностите на всяко звено, действен контрол
върху търговско-стопанската дейност. Търговската фирма от своя страна е сложна
система с определена специфика, със свои количествени и качествени характеристики –
предмет на дейност, икономически взаимоотношения, търговска мощ, регионална
принадлежност и др., което предполага конкретизация на дейността, свързана с
изграждане на организационната й структура.

Съвременните организации изискват организационни структури, динамично
адаптиращи се към конюнктурните пазарни условия, координация и контрол,
реализирани чрез качествено нови фирмени структури. В тези структури трябва да се
формират такива управленски звена, които обхващат по най-ефективен начин целия
иновационен процес – от генерирането на идеи чрез трансфера до усвояването на
нововъведения. Генерирането на идеи по естествен път се прехвърля за разработване от
създадените групи за иновации. В практиката на развитите страни тези схеми на
движение на идеите намират израз в множество модификации на фирмените структури,
познати като организационни структури на развитието. В този смисъл при изграждане
на организационната структура на фирмата трябва да се отчита световният
положителен опит.

Най-важните характеристики на организационната структура могат да се обобщат като:
 форма на разпределение на труда в управляващия субект при реализиране на
функциите на управление;
 съвкупност от структурни елементи, образуващи йерархия;
 проявление във вид на формално утвърдени и фактически възникващи връзки
между структурните елементи;
 съвкупност от определен брой звена, чиито действия са свързани с
разработването и формулирането на взаимодействието върху управлявания
обект.

Безспорно една от основните и най-важни отличителни черти на организационната
структура на управление е йерархичният й строеж. Организационно-структурната
йерархия в управлението съответствува на йерархията на целите на управлението, като
целта на един подчинен орган е средство за постигане на целта на горестоящия орган.
Това е отличителен белег за разлика от йерархията, заложена в сложните технически
системи. Звената от дадено равнище обуславят целенасочената дейност на звената от
по-високо равнище, но не я предопределят напълно. На тях е предоставена определена
автономност на действие по отношение на вземаните решения.

Йерархичният принцип е един от най-древните и изпитани принципи на организация,
универсалността и значението на които трудно могат да се оспорват, дори когато между
подсистемите от различен ранг няма отношения на подчиненост. Това е обективно
необходим принцип за изследването на структурите на реалните системи. Трябва да се
има предвид обаче, че организационно-структурната йерархия има свои характерни
черти, които се свеждат главно до това, че тя е многостепенна, многоцелева система на
решение, т.е. характеризира се с наличието на йерархични отношения между
центровете на решение. Съществуването на висш център за вземане на решения в
качеството си на команден елемент е основната отличителна черта на тези системи.

Измененията в организационните структури на управление, които регулярно се правят с
цел усъвършенствуванията им, се налагат от различните вътрешни и външни причини и
фактори. Основният принцип е формулиран от Алфред Чандлър – “структурата следва
стратегията”.

Едно от главните свойства на управленската структура е нейната гъвкавост.
Устойчивостта и гъвкавостта са важно изискване към всяка структура, защото чрез тях
се провява съчетаването на статиката и динамиката на системата.

Особености на организационно-структурните параметри при
функционалната структура

Организационната структура на управление се характеризира чрез система от
показатели, която отразява нейни съществени черти. Някои от тях разкриват външните
проявления, свързани предимно с формата, а други са насочени към вътрешните
характеристики, в които се преплита нейното съдържание. Взети заедно, те могат да
дадат пълна характеристика на конкретна организационна структура на управление и по

този начин да се направи оценка на нейното състояние. Тези показатели се наричат
организационно-структурни параметри. Параметрите на организационната структура на
управление имат някои важни особености:
 не всички се поддават лесно на квантифициране – количественото им
изразяване често е продукт на субективна оценка на изследователя
 в различните организации те могат да имат различни значения, което до
известна степен може да обуславя и различната ефективност на
организационните им структури на управление. В същото време еднаквите
значения на организационно-структурни параметри в различни организации
не могат да бъдат предпоставка за еднаква ефективност при
функционирането на системите им за управление, тъй като ефективността се
обуславя от множество фактори.

Основните организационно-структурни параметри в управлението на всяка стопанска
единица са:
 броят на равнищата на управление
 броят на управленските звена
 числеността на управленския персонал
 типът на структурата на управление
 мащабът на управляемост
 организационно-структурният статус
 системата организацинно-структурни комуникации
 степента на разпределение на отговорностите

Първите четири характеризират организационната структура на управление в статика. В
зависимост от целите на използуването им в определени случаи към тях можем да
отнесем и някои от останалите. Системата организационно-структурни комуникации е
параметър на структурата на управление в динамика и характеризира организационно-
структурното взаимодействие. Към тази група могат да се отнесат също мащабът на
управляемост, организационно-структурният статус и степента на разпределение на
отговорностите.

Структуроопределящи фактори

Структуроопределящите фактори са онези съществени особености на стопанската
единица, които влияят и самите те изпитват влиянието на основните организационно-
структурни параметри. Към тях трябва да се отнесат и някои външни по отношение на
разглежданата система условия.

Съществуват различни класификации на факторите, влияещи върху структурата на
управление. Тъй като те изразяват различни параметри на управлявания обект и на
управляващия субект, както и някои условия и ограничения извън тях, могат да се
обособят следните три групи структуроопределящи фактори:
 фактори, които характеризират обекта на управление
 фактори, които характеризират субекта на управление
 фактори, които характеризират околната среда

Многообразието на параметрите, които характеризират обекта и субекта на управление,
налага по-нататъшното обособяване на отделни подгрупи фактори в тях.

Фактори, които характеризират обекта на управление

Тук трябва да се има предвид, че при вземането на решения и при осъществяването на
конкретни действия центровете на решение в управляващия субект регламентират
ресурсите и методите за тяхното постигане, като преодоляват смущенията и
настъпилите отрицателни отклонения. В тази група фактори могат да се обособят две
подгрупи:
 фактори, които характеризират разнообразието и количеството на съставните
елементи на управлявания обект. Конкретни структуроопределящи фактори в
рамките на тази подгрупа са:
- мащабът на производството
- типът на производството
- броят на производствените работници
- характерът на продукцията
- степента на автоматизацираност на производствения процес
- номенклатурата на средствата и предметите на труда
 фактори, които характеризират разнообразието и количеството връзки между
съставните части на управлявания обект. Към тази подгрупа се отнасят:
- броят на устойчивите предметно-енергийни връзки между
поделенията в производствената ст