Основи на популационната генетика

Слайд 1

Основи на популационна генетика

Слайд 2

Популационна генетика (наричана също генетика на популациите) представлява дял от генетиката, изучаващ най-общо предаването на наследствената информация в потомството не на отделния индивид, а на популацията като цяло.

Слайд 3

Съществено развитие популационната генетика претърпява през първата половина на 20-ти век, главно в резултат на трудовете на трима „гиганти” в тази област на науката – Роналд Фишер и Джон Холдейн в Англия и Сюъл Райт вСАЩ.

Слайд 5

Теоретичната популационна генетика изследва параметрите на генетичната изменчивост (разпределение на генната и генотипна честота и др., производни от тях), предаването им в следващите поколения и изменението им под въздействие на най-различни фактори и при различни „сценарии”. Този дял от популационната генетика на практика представлява и дял от приложната математика.

Слайд 6

По-късно значителни приноси в тази област на генетиката имат френският учен G. Malecot (Малеко), японският учен M. Kimura (Кимура), американецът J. F. Crow (Кроу) и др.

Слайд 7

Теоретичната популационна генетика изследва параметрите на генетичната изменчивост (разпределение на генната и генотипна честота и др., производни от тях), предаването им в следващите поколения и изменението им под въздействие на най-различни фактори и при различни „сценарии”.

Слайд 8

Експерименталната популационна генетика изследва главно генетичната изменчивост в реалните популации и предаването ѝ в следващите поколения, както и влиянието на различни фактори върху генетичната изменчивост: отбор, мутации, генетичен дрейф, миграции, изолация и пр. Казано с други думи, тя проверява „на практика” откритията и предвижданията на теоретичната популационна генетика.

Слайд 9

Грегор Йохан Мендел (на немски: Gregor Johann Mendel) е австрийскиботаник и монах, често наричан „баща на генетиката“ заради неговите изследвания на наследствеността при бобовите растения

Слайд 10

Йохан Мендел е роден в семейство на немскоговорещи крепостни селяни в Хайнцендорф в близост до Нови Ичин в австрийската част на Силезия (днесХинчице, община Вражне, окръг Нови Ичин, Чехия) на 20 юли 1822 г.

Слайд 11

В манастирската градина в Брюн Мендел започва серия експерименти по кръстосване на грах, които продължават осем години. През това време той засява над 30 000 растения и установява закономерностите на наследяване на редица признаци: оцветяване на семената, конфигурация на обвивката им, багра на цветовете и др.

Слайд 12

Научната общност в средата на 19 век не е готова да осъзнае значимостта на откритието на Мендел, тъй като то остава „неразбрано“ до 1900 г. Тогава 3 учени, независимо един от друг — Карл Коренс в Германия, Ерих фон Чермак в Австрия и Хуго де Фриз в Нидерландия — „преоткриват“ законите на Мендел.

Слайд 13

Карл Коренс

Слайд 14

Ерих фон Чермак

Слайд 15

Хуго де Фриз

Слайд 16

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО

Регистрирайте се за пълен достъп