Отровни змии

Слайд 1

Семейство Viperidae
Отровни змии

Изготвил: Радина Иванова

Слайд 2

Семейство Viperidae (отровници)
Отровниците (Viperidae) са семейство змии, включващо над 200 вида, разпространени по целия свят с изключение на Австралия и Мадагаскар. Всички отровници имат двойка дълги кухи зъби, през които могат да инжектират отрова.

Слайд 3

В България се срещат два вида:

Viperа ammodytes – (пепелянка)

Vipera berus - (усойница)

Слайд 4

Vipera ammodytes..
Описание
Пепелянката достига дължина до 50-70 cm, изключително рядко над 100 cm.
Главата е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък „рогче“, по което много лесно се разпознава.
Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. Опашката е много къса и завършва рязко.

Слайд 6

Vipera ammodytes…
Разпространение и местообитания
Пепелянката е разпространена в Североизточна Италия, Западна Унгария, Южна Словакия, Балканския полуостров, югозападните части на Карпатите, Турция, Грузия и Сирия.
Пепелянката се среща в цяла България до 1450 m надморска височина.
Пепелянката предпочита открити, каменисти, припечни места, обрасли с висока тревиста растителност, папрати, храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития.

Слайд 7

Vipera ammodytes…
Поведение
Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време - също и нощем.
Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри - с гущери.
Понякога яде и змии, включително други пепелянки.[5] Прекарва 2 до 6 месеца в зимен сън.

Слайд 8

Vipera ammodytes…
Отрова
Българската популация на пепелянката се смята за не особено отровна. Дори без противоотрова обаче симптомите обикновено не са тежки и отшумяват за ден-два, може да представлява опасност за деца или възрастни с влошено здраве.

Слайд 9

Vipera ammodytes…
Отрова
Отровата на пепелянките е сравнително токсична, тя има както протеолитични, така и невротоксични компоненти, като съдържа и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на гърмящите змии. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно - болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване.

Слайд 10

Vipera berus…
Описание
Главата е едра и добре изявена, почти плоска и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната.
Цветът на усойницата варира значително – от много светли екземпляри с малки непълни тъмни гръбни петна до меланистични индивиди, които са изцяло тъмни без видими шарки по гърба. В повечето случаи основният цвят е сив до кафеникаво-сив, с характерни тъмни ромбовидни петна или зигзагообразна ивица по гърба.

Слайд 11

Vipera berus…
Разпространение и местообитания
На Балканския полуостров усойницата е глациален реликт и се среща в изолирани области, главно в планините до надморска височина 2700 m (при връх Мусала).
В България е установена в Стара планина (от района на Чупрене до Карнобатската планина), Витоша, Рила, Пирин, Осоговската планина, високите части на Родопите, Същинска Средна гора и Люлин.

Слайд 12

Vipera berus…

Усойницата се среща в разнообразни местности – сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите и други, както и във влажни местности, като мочурища и край потоци, езера и вирове. В южната част на ареала може да бъде открита във влажни места в низините или на голяма надморска височина.

Слайд 13

Vipera berus…
Поведение и хранене
Усойницата е активна главно през деня, особено в северната част на ареала. Движи се предимно по земята, макар че са наблюдавани случаи, в които се катери по стръмни склонове или в ниски храсти, за да се припича или търси храна.
Като цяло усойницата не е агресивен вид, а е по-скоро страхлива и хапе само когато е застрашена. В много случаи ухапванията са след настъпване на змията.

Слайд 14

Vipera berus…
Усойницата е приспособен към студа вид, който прекарва зимата в зимен сън.
Основната храна на усойницата са дребни бозайници, като мишки, полевки и земеровки, както и гущери. Понякога улавя слепоци и дори къртици, както и земноводни - жаби, тритони и дъждовници. Наблюдавани са случаи, в които яде птици и яйцата им, като се изкачва по храстите до гнездата.[5] Малките се хранят с дребни бозайници, малки гущери и жаби, както и насекоми, червеи и паяци.

Слайд 15

Vipera berus…
Размножаване
В южната част на ареала копулацията се наблюдава в края на април, а на север – в средата на май. Отделни случаи са наблюдавани през юни и дори през октомври, но за тях не е известно дали са довели до раждане на малки. Женските често раждат веднъж на две години, а при хладно и късо лято – веднъж на три години.

Слайд 16

Vipera berus…
Мъжките откриват женските, следвайки миризмата им, като понякога изминават стотици метри на ден. Двойките остават заедно 1-2 дни след копулацията, като мъжките прогонват евентуални съперници. Тези сблъсъци се изчерпват с демонстрация на сила, като няма известни случаи на ухапвания.

Женските обикновено раждат от 3 до 20 малки през август-септември, но понякога също през юли или началото на октомври. Малките се раждат обвити в прозрачна мембрана, от която трябва да се освободят сами, като понякога те правят това още докато са вътре в женската.

Слайд 17

Vipera berus…
Отрова
Ухапванията от усойници на хора и домашни животни са относително чести.
Локалните симптоми при ухапване включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути от подуване и изтръпване. След няколко часа болката може да се разпространи, заедно с повишена чувствителност. Могат да се появят червеникави петна и целият крайник да се подуе до 24 часа. Подуването може да се разпространи по торса, а при деца – по цялото тяло.

Слайд 19

Черна усойница…
Черната усойница е рядко срещан вид усойница, наричана още меланистична и достига до около 55 см дължина.
Среща се локално в сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите, както и във влажни местности, като мочурища, потоци, езера и вирове.
Основната и храна са дребни бозайници, като мишки, полевки и земеровки, гущери, слепоци, къртици, както и земноводни - жаби, тритони и дъждовници.

Слайд 20

Черна усойница…
Усойницата ражда малки от 7 до 20 екземпляра в края на Август и началото на Септември.
Усойницата, както и другите отровни змии у нас НЕ са смъртоносни.
Симптомите при ухапване от усойница включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути (в някои случаи до половин час) от подуване и изтръпване.

Слайд 21

Vipera aspis…
Аспидата , наричана още каменарка , е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена в Западна и Южна Европа.
В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век.
Обикновено аспидата достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските.
Храни се главно с гризачи и гущери.
Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните.

Слайд 22

Vipera aspis…
Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено, а според Щемлер 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.

Слайд 23

Какво се съдържа в отровата на пепелянка и усойница?
Отровата на тези видове представлява жълта или безцветна, блестяща течност. Тя е смес от пептиди (белтъци) със силно биологично въздействие и високомолекулни съединения, които бъбреците не могат да отделят в урината.
Друг важен фактор, който влияе върху развитието на самото ухапване, е токсичността на самите отрови. Южната, зеленоопашата пепелянка, отделя отрова с 1,8-2 пъти по-висока токсичност в сравнение с обикновената, червеноопашата пепелянка (цветът на опашката, при този подвид най-често е оранжев). Токсичността на отровата, отделяна от българските усойници варира, но най-често е близка до тази на южната зеленоопашата пепелянка

Слайд 24

Как действа змийската отрова? /да опознаем оръжието им/

Отровата, както и останалите слюнчени секрети, играе роля в храносмилането, като поставя началото на разлагането на храната на разтворими съединения и улеснява същинското храносмилане. Основата цел на отровата е да неутрализира и парализира съпротивата и движенията на плячката.
Отровните змии, които използват хемотоксини, обикновено са с предно разположени отровни зъби, което им позволява по-лесно да инжектират своята отрова в кръвоносната система на своите жертви.
Змийските отрови са сложни смеси от протеини и се образуват и съхраняват в специални жлези в задната част на главата. При всички отровни змии тези жлези се изливат през канали в набраздени или кухи зъби от горната челюст. Обикновено отровата е смес от невротоксини, въздействащи на нервната система, хемотоксини, въздействащи на кръвоносната система, цитотоксини и много други токсини, които действат на тялото по различни начини.

Слайд 25

Какво да трябва правим при ухапване от змия..

Ако отровата е попаднала в очите, те трябва незабавно да се промият с вода или физиологичен серум, след което да се намажат с антибиотичен крем;
Ухапания крайник поставяме на нивото на сърцето или малко по-ниско;
Оставяме ухапаното място да кърви спонтанно 15-30 мин.;
Почистваме и дезинфекцираме мястото на ухапване с йоден препарат, ако няма алергия към йод или с друг външен дезинфектант;
С ластичен бинт правим стегната превръзка над и под мястото на ухапване, по цялата дължина на крайника. Превръзката трябва да бъде умерено стегната с цел запазване кръвоснабдяването на крайника, без да натискаме и превързваме самата рана;
Имобилизираме ухапания крайник и не позволяваме на пострадалия да извършва движения на ухапаното място;

Слайд 26

Използвана литература:

Благодаря за вниванието!

Регистрирайте се за пълен достъп