Основи на счетоводството

ОСНОВИ НА СЧЕТОВОДСТВОТО
ПРЕДМЕТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО
Предмет на счетоводството е имуществото на предприятието, разгледано като динамична величина.
Имуществото на предприятието включва следните обекти:
1.Източниците на средства в предприятието, т.е. капиталите и пасивите
2.Стопанските средства – активите
3.Приходите и разходите, които възникват в хода на дейността – те са породени от динамиката на имуществото
4.Стопанските операции и процеси, които възникват в хода на дейността – те също са породени от динамиката
на имуществото на предприятието. Следователно имуществото на предприятието включва собствен капитали
и пасиви, и активи. Динамиката на имуществото се поражда от стопанските операции и процеси. Винаги
собствения капитал + пасивите са равни на активите. Собствения капитал е чистата стойност на активите на
предприятието. СК (собствения капитал) = на актив – (минус) пасив - СК=А-П
I.Собствен капитал и пасиви
СК включва следните елементи:
1.Основен капитал - Размерът му е определен в търговския закон, той е различен за различните търговски
дружества. Той съществува от създаването на предприятието до неговото прекратяване
2.Резрерви – те могат да бъдат:
·Законови резерви – създават се по силата на нормативен акт
·Допълнителни резерви – създават се доброволно от предприятието
·Преоценъчни резерви - формират се преоценка на имуществото
3.Финансов резултат – това е печалбата или загубата на предприятието за текущия период, което е получава като
разлика между приходите и разходите. Тук се включват и неразпределената печалба от минали години, както и
непокритата загуба от минали години
СК е относително постоянна величина и всяка негова промяна трябва да се отрази в търговския регистър.
II.Привлечен капитал и пасиви (двете понятия са синоними)
ПК или пасивите включват задължението на предприятието към други лица, физически или юридически. От тази
гледна точка тези задължения са с различен срок. Ако са до 1 година говорим за краткосрочни пасиви, над 1 година
– дългосрочни пасиви. Пасивите са задължения по получени банкови заеми, задължения към доставчици, към
персонала, данъчни задължения и други.
Активи
Активите се определят като ресурси, които се контролират от предприятието и от тях се получават икономически
изгоди. Активите според срока биват – дълготрайни и краткотрайни.

Дълготрайните са със срок на използване над една година. Те биват:
Материални – ДМА (дълготрайни материални активи)
Нематериални – ДНМА (дълготрайни нематериални активи)
Финансови – ДФМА (дълготрайни финансови материални активи)
ДМА включват – земи и терени, биологични (живи) активи, сгради, машини и съоръжения, оборудване, транспортни
средства, офис обзавеждане и др.
ДНМА – продукти от научна и развойна дейност, програмни продукти, права върху индустриална собственост, права
върху интелектуална осбственост, право на строеж, вещни права и други.
ДФМА – това са дългосрочни инвестиции и дългосрочни вземания, акции и облигации с дългосрочен характер,
съучастия и други
В хода на дейността ДМА и ДНМА се амортизират – пренасят на части своята стойност в стойността на
произвежданата продукция, стоки и услуги. За да се амортизира един актив той трябва да е:
1-во дългосрочен
2-ро да не е вечен, т.е. да има ограничен срок на практическо използване
В този смисъл за вечни и неизчерпаеми се считат земите, пасищата, горите, паметниците на културата, въздуха и
водата, или тези активи не се амортизират
Краткотрайните активи (КА) за разлика от дълготрайните пренасят своята стойност в рамките на една година
КА включват:
1.Материални запаси – материали, продукция, стока, биологичнио активи
2.Краткосрочни вземания от клиенти, от персонала
3.Краткосрочни финансови активи – пари по сметка и каса и др.
III.Приходи и разходи
Приходите представляват нарастване на стойността и движение на икономическите изгоди на предприятието
Разходите са точно обратното, намаляване на икономическите изгоди
Приходите и разходите могат да бъдат за текущ период или за бъдещ период
Приходите се отчитат като пасиви, а разходите като активи
IV.Стопански операции и процеси
Съществуват 4 типа стопански операции, които водят до 4 модела балансови операции и изменения

1.Засягат се само активите – едни активи се увеличават, а други равностойно намаляват
А – актив
П – собствен капитал + пасив
То А = П
Следователно операцията от първи тип е – А + х – х = П
Пример: закупени са материали за 100 лв, закупени от касата
Закупена е сграда за 100 000 лв платени от разплащателната сметка
2.Стопанска операция от 2-ри тип – засягат само пасивите
А = П + х – х
Пример: увеличен е основния капитал с 500 лв от неразпределената печалба.
Увеличени са законови резерви с 200 лв от допълнителните резерви
3.3-ти тип стопанска операция – засяга активи и пасиви в посока равностойно увеличение
А + х = П + х
Пример: получен е банков заем за 1 000 000 лв по разплащателна сметка
4.4-ти тип – засяга активи и пасиви в посока равностойно намаление
А – х = П – х
Пример: погасено е задължение към доставчици за 1000лв с пари от касата
V.Условни ( задбалансови) активи и пасиви
В хода на дейността предприятията влизат в различни правни взаимоотношение, които водят до поява на условни
активи и пасиви, или условни вземания и задължения, които се отчитат като задбалансови активи и пасиви
ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЧЕТОВОДСТВОТО
Организацията на счетоводството включва прилагането на определени парвила, чрез които се постига съпоставимост
на информацията между отделните отчетни периоди, сравнимост на отчетите на различните предприятия,
достоверност, независимост.
Счетоводните правила са общоприети регламенти, които се представят чрез закони и стандарти. Това всъщност е
нормативната база на счетоводството. Тя включва:
1.Закон за счетоводството
2.Международни счетоводни стандарти – МСС
3.Счетоводни стандарти за финансово отчитане – МСФО
МСС и МСФО са едни и същи

4.Счетоводни стандарти за малките и средни предприятия
В нормативната база са представени основните принципи за водене на счетоводство, те се наричат счетоводни
принципи
1-ви – принцип на действащото предприятие – воденето на счетоводство и изготвяне на финансови отчети се
осъществява когато се предполага, че предприятието ще продължи дейността си в образимо бъдеще (за до 1
година)
2-ри – принцип на текущо начисляване – приходите и разходите се признават счетоводно в момента на
тяхното настъпване, а не когато са получени (платени) парите или техния еквивалент
3-ти принцип на съпоставимостта на приходите и разходите – приходите да се признават в периода през който
са отчетени разходите за тяхното получаване и обратното
4-ти принцип на предпазливостта – означава отчитане на всички предполагаеми рискове и загуби;
ненадценяване на активи и неподценяване на пасиви
5-ти принцип – предимство на съдържанието пред формата – дава се превенция на икономическия смисъл, а не
на правната форма
СЧЕТОВОДНИ МЕТОДИ
Счетоводните методи са:
1.Балансово обобщаване и счетоводен баланс
2.Счетоводни сметки и двойно записване на стопанските операции
3.Документиране на стопанските операции и процеси
4.Инвентаризиране на активите и пасивите
5.Оценяване и калкулиране на счетоводните обекти
6.Переодично обобщаване на счетоводната информация
1-Чрез счетоводния баланс се представя имуществото на предприятието към определена дата в парична
стойностно отражение. В баланса се представят активите, собствения капитал и пасивите в отделни раздели,
групи и статии. Според момента в който се съставят балансите биват:
a.Встъпителен баланс – създава се към датата на създаване на предприятието
b.Начален баланс – към 1-ви януари всяка година
c.Краен баланс – към 31-ви декември
d.Междинен баланс – между 1-ви януари и 31-ви декември
e.Ликвидаяционен баланс – към датта на ликвидация на предприятието
Съществуват четери типа балансови изменения
·1-ви тип – засяга само активите

·2-ри – засяга само пасивите
·3-ти – засяга активи, капитали и пасиви в посока увеличение
·4-ти – засяга активи, капитали и пасиви в посока намаляване
Тези балансови изменения се предизвикват от стопанските операции и процеси. Счетоводните баланси
– активи, капитали и пасиви мога да се представят едностранно или двустранно. Винаги сумата на
активите е равна на сумата на капиталите и пасивите
2-Счетоводни сметки и двойно записване – всяко предприятие съставя свой собствен индивидуален сметкоплан,
в който обощава счетоводните сметки, които използва по така наречения френски модел, следните раздели:
Раздел 1 – сметки за капитали
Раздел 2 – сметки за дълготрайни активи
Раздел 3 –сметки за краткотрайни активи
Раздел 4 – сметки за разчети
Раздел 5 – сметки за парични средства
Раздел 6 – сметки за разходи
Раздел 7 – сметки за приходи
Раздел 8 – празен (няма)
Раздел 9 – задбалансови сметки
В тези 9 основни раздела се структурират групи и сметки. Така например в раздел 1, за капитала се структурират
сметки за собствения капитал и за привлечения капитал. Във всяка група се обобщават съответно счетоводни сметки
Счетоводната сметка има следния модел:
Т-образна форма, дебитна страна, кредитна страна, име и шифър
Име І Шифър
Дебит І Кредит
-----------------------------------І------------------------------------
І
І
І
Активите се отчитат по активни счетоводни сметки, а капиталите и пасивите по пасивни счетоводни сметки. При
активните счетоводни сметки увеличенията се дават по дебита, а намаленията по кредита. При пасивните сметки е
обратното. Елементите на счетоводните сметки са:
·Начално салдо – то показва началното състояние по сметката. При активните сметки салдото е
винаги дебитно, а при пасивните е винаги кредитно;

·Обороти – те биват дебитни и кредитни. При активните сметки, дебитните обороти ползват
увеличение, а кредитните намаление. При пасивните е обратното
·Крайно салдо – показва крайното състояние по сметката. При активните то е дебитно, а при
пасивните - кредитно
Съществуват и активно-пасивни счетоводни сметки, които се използват за комбинирано използване на актив и пасив.
Такава например е сметка „печалба и загуби“
Двойното записване е способ (метод) при който всяка стопанска операция намира отражение най-малко по две
счетоводни сметки, по дебита на едната и по кредита на другата.
-----------------
Пример: операцията закупени са материали за 100 лв. платени от касата, ще се осчетоводи както следва:
Дебит сметка материали – 100
Кредит сметка каса – 100
Горното е счетоводна статия
Да се определи модела на балансово изменение
А + х – х = П – използван е 1-ви модел
------------------------
Начислени са работни заплати на персонала за 1000лв.
Разходи за заплата – активи
Дебит сметка разход за заплата – 1000
Кредит сметка задължение към персонала – 1000
А + х = П + х
------------------

Платени са задълженията към персонала за 1000лв от разплащателна сметка
Дебит сметка задължение към персонала – 1000
Кредит сметка разплащателна сметка – 1000
А – х = П - х
-------------------
5000 лв от допълнителните резерви на предприятието са трансформирани в основен капитал
Дебит сметка допълнителен капитал – 5000
Дебит сметка основен капитал – 5000
А = П + х – х
--------------
ДОКУМЕНТИРАНЕ
Счетоводните записвания се извършват само при пълна документална обоснованост, т.е. при наличието на счетоводни
документи. Счетоводните документи са основания за счетоводни записвания. В законът за счетоводството са
представени основните видове счетоводни документи и техните задължителни реквизити.
Документооборот – това е периодът от създаването на счетоводния документ до преминаването му в архива.
Оценяване и калкулиране:
Като база за оценяване в България се прилага историческата цена. Тя включва три оценки:
1.Цена на придобиване
2.Себестойност
3.Справедлива стойност
Цената на придобиване се използва за оценяване на закупени активи. По себестойност се оценява собственото
производство. По справедлива стойност се оценяват даренията както и дяловите вноски на учредителите
Обикновено себестойността се установява чрез калкулиране. Калкулирането е метод, чрез който се оценяват частите,
за да се получи