ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ И ЗАКОНИ ВЪВ ФОНЕТИЧНАТА СИСТЕМА НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ И ЗАКОНИ ВЪВ ФОНЕТИЧНАТА СИСТЕМА НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Най-важните фонетични особености на късния праславянски език са формулирани в науката като Закон за отваряне на сричката и Закон за сричковия сингармонизъм. Първият закон е резултат от появилата се в праславянски тенденция към възходяща (нарасваща) звучност - следователно сричката е трябвало да завършва на гласна или на звук, който е можел да носи ударение. Законът за отворената сричка е променил съществото както структурата на праславянската дума, така и обема на вокалната система. отпаднали са съгласните в края на сричката, настъпили сапремествания на сричковата граница, извършила се е монофтонгизация на старите низходящи дифтонги, появили са се носови гласни и сричкотворни р, л; извършила се е метатеза на ликвидните съгласни. Законът за сричковият синхармонизъм е резултат от тенденция за смекчаване. Неговото действие е налагало предноезична гласна да стои само след мека или смекчена съгласна и обратно - задна гласна да стои само след непалатална съгласна. Във връзка с този закон се намират три основни типа промени: три палатализации на задноезичните г, к, х, в съседство с предни гласни, промяната на съгласна или група от съгласни в съседство с *j и преминаване на задните гласни в предни след мека съгласна. Двата закона са прекратили своето действие сравнително бързо - вероятно към края на старобългарския период, но са имали сериозни последици за облика на старобългарския звуков състав и за структурата на думата.Основна опозиция при гласнит е носовост-неносовост(оралност). По място на учленение различаваме предни и задни гласни. Предни и задни са били и сричкотворите, означавани като ръ, лъ, и рь. ль. Старобългарската консонантна система е претърпяла известно развитие в посока към увеличение. Съгласните са били 1-: б, п, м, д, т, н, г, к, х, в, р, л, z, с, ж, с, s, ц, ч. Както и в СБКЕ, основната опозиция при тях е звучност-безвучност, делят се също и на шумови и сонорни. Меки са били всички съгласни, получени в резултат на палатализационни процеси - ж, ч, ш, s, z, с, ц, а така също и съчетанията шт, жд, както и р, л, и, когато са се намирали пред *j. Освен тва по принцип се приема, че всички съгласни са получавали известно омекчаване, когато са се намирали пред предни гласни.