Особености на индивидуалното развитие на психиката

Особености на индивидуалното развитие на психиката
Психологията има своя специфика, която произтича от спецификата на нейния обект – човешката психика.
Психиката е една от двете най-общи категории /понятия, познавателни схеми/, които е в състояние да си изгради човекът. Те са:
- вещество /всичко, което съществува, но не е психика/;
- психика /всичко, което съществува, но не е вещество/.

Това означава, че по-общо понятие /категория, познавателна схема/ от психиката няма. Това пък означава, че психиката не може да бъде определена с понятия. Оттук следва, че понятията в цялата психологическа наука не образуват една логична структура /в която по-конкретните понятия се определят чрез по-общите, и съответно следствията логично произтичат от причините/, както е това в естествено-научните дисциплини /например математика, физика, химия, биология/.
Това означава, че в съвременния си вид психологията няма описание на причините, поради които съществува и се променя психиката. Съвременната психология представлява описание на определено количество регистрирани /наблюдавани, изследвани/ следствия от тези причини /които несъмнено съществуват/. Ето защо главните аргументи в подкрепа на един или друг извод в съвременната психология /и в тази книга, в частност/ са понятията “очевидно”, “наблюдава се”, “забелязано е”, “изследванията показват”, “следователно”, и т.н.
Оттук произтича друга особеност на психологията, а именно че едни и същи понятия се използват с различно значение в различните теоретични схеми и от различните изследователи.
Трета логично следваща особеност на психологията е, че за смисъла на най-общите понятия в нея няма общоприето мнение:
- няма общоприето мнение за смисъла на реалността “психика”;

Илюстрация. Да се опитаме да отговорим на няколко не много сложни въпроса:
В кой момент от живота на човека се появява неговата психика?
В кой момент от живота на човека настъпва неговата психична зрялост?
Когато човек е в безсъзнание /например поради травма/ има ли той в този момент психика?
Когато човек спи без да сънува сънища има ли в този момент психика?
Условният рефлекс част от психиката ли е?
- няма общоприето мнение за смисъла на компонентите и качествата на психиката: съзнание, мислене, емоции, памет.

Илюстрация.
В кой момент от живота на човека се появява неговата памет?
В кой момент от живота на човека се появява неговото съзнание?
Гладът усещане ли е или емоция?
Болката усещане ли е или емоция?
Каква е разликата между “емоция” и “чувство”?

В много езици за различни компоненти на психиката се използва едно и също понятие, или се използват различни понятия за един и същи компонент на пхсихиката. Например в руския език с понятието “чувство” се означава едновременно “усещане” и “емоция”.
Очевидно е, че не е лесно да се опишат промените на нещо, за което не се знае какво представлява и какво представляват неговите компоненти.
Въпреки това хората са забелязали огромен брой връзки между промените в околната среда и промените в човешката психика, както и между промените в едни качества на психиката и други качества на психиката. Тези връзки като цяло представляват описанието на развитието на психиката, т.е. съдържанието на науката “детско-юношеска психология”.
В тази книга не е представена логично построена структура от понятия за психиката и няма отговори на въпроси, които хората си задават от 3000 години.
В нея са представени някои от най-очевидните /и общоприети като такива/ закономерности, свързани с промените в психиката на човека по време на неговия живот, и причините за това.
Понятията се използват в техния възможно най-общоприет смисъл, като стремежът беше за всяко нееднозначно понятие да бъде представено определение, съответстващо в максимална степен на здравия смисъл.
Поради тази причина, много от представените по-нататък понятия не следват логично от представените преди това /т.е. те са “интуитивни”, поради безспорното несъответствие между човешкото знание и заобикалящата го действителност/, което, естествено, не изключва изцяло възможността те да са верни /адекватни/ в някаква степен.
Така или иначе, отговорността за всяко твърдение, за което не е изрично посочена и в съответствие с това поета от други хора, е лична.

Философска същност на промените в психиката.
Поява на материята. Време и пространство. Причина и следствие. Отражение. Съответствие между отражението и отразения обект. Вълнообразен характер на промените на веществото и материалните структури. Резонанс.
Вселената се появява в една безкрайно малка точка от пространството и в един безкрайно малък интервал от времето преди 20 милиарда години. Съществуването на Вселената се отразява в човешката психика с понятията “време” и “пространство”, т.е. нея я има.
Преди да се появи Вселената Вселена не е имало. Това означава, че за нея в еднаква степен е валидно както качеството “съществуване” /има я/, така и качеството “не- съществуване” /няма я/, т.е. тя може да съществува, може и да не съществува. В човешката психика това свойство на Вселената се означава с понятието “относителност”. Смисълът на това понятие е, че Вселената съществува точно толкова, колкото и не съществува.
Илюстрация за това качество е фактът, че нито една промяна във Вселената не може да бъде отразена от човешката психика без използване на понятията “безкрайно малък интервал от време” и “безкрайно малък обем от пространството”, т.е. без използване на понятия за обем, който не съществува, и време, което не съществува. Следователно образът на промените във Вселената в човешката психика е различен от начина, по който тя се променя.
Този необясним за човешкото познание факт е забелязан от хората преди повече от 2000 години, и е отразен в притчите на древногръцките философи за “Ахил и стрелата”, и за “костенурката и заяка”.
Смисълът на тези притчи е, че ако течението на времето е непрекъснато /каквото се възприема от човешката психика/, стрелата, изстреляна от Ахил, никога не би достигнала доникъде, а един заяк никога не би надбягал една костенурка.
Ако обаче течението на времето е прекъснато /което е по-вероятно/, това би означавало, че Вселената ту съществува, ту не съществува в последователни безкрайно малки моменти от време.
Ако течението на времето наистина е прекъснато, това би означавало още, че Вселената не се променя /все пак за безкрайно малък интервал от време тя ще си бъде все една и съща/, и в същото време тя съществува със всички свои качества /все пак в този безкрайно малък интервал от време цялата Вселена я има/.
Или, което е същото, Вселената едновременно съществува във всеки момент от времето и всяка точка от пространството, и не съществува в нито един момент от времето и нито една точка от пространството, т.е. във всеки интервал от времето тя съществува и не съществува, или в крайна сметка съществува точно толкова, колкото не съществува.
Всичко това означава, че човешката психика не може да възприеме всички качествата на Вселената, а само някои от тях, т.е. човешкото познание отразява Вселената в някаква степен, т.е. то е относително. Т.е. Вселената се променя по различен начин от начина, по който я възприема човешката психика.
Дълбоката същност на психиката е загадка за човешкото познание.
Тя не е вещество, а промяна на вещество. Тъй като е образ на промени, тя е образ на нещо, което не съществува в нещо, което съществува. Т.е. тя е образ на не-съществуването на веществото в съществуващо вещество /поради вероятния прекъснат характер на времето/.
Поради относителността на адекватния си характер, в човешкото познание няма образ за Вселената преди нейната поява. Отсъствието на образ за някакво качество на Вселената в човешкото познание обаче все още не означава отсъствието на това качество на Вселената.
Вселената се появява и съществува поради равновесието между две всеобщи противодействащи тенденции, еднакви по големина във всеки един момент /да ги наречем “действаща” и “противодействаща”/.
Равновесието между тези две тенденции се възприема от човешката психика като “вещество” /нещо устойчиво, балансирано, нещо което го “има”, нещо съществуващо/.
Степента, в която съществува равновесие между двете тенденции, се възприема от човешката психика като “обем” на “веществото”, т.е. за човешката психика веществото е разположено в пространството.
Поради неизвестна причина големината и на двете тенденции намалява с течение на времето /и като следствие в пространството/, въпреки че във всеки един момент големините им са еднакви /балансирани, уравновесени/.
Намаляването на големината на всеобщите тенденции във времето от своя страна представлява тенденция /тенденция на промяната на същствуващите тендениции/, и от своя страна има противодействаща тенденция, и т.н. Човешката психика възприема промяната на тези тенденции като “сила”, “енергия”.
Тъй като големината на всеобщите тенденции намалява във времето, обемът на веществото се увеличава /Вселената се разширява/.
Например ако поддържаме със срещуположни магнитни полета газ в определен обем, и намалим /или увеличим/ големината на магнитните полета, обемът, който заема газът, ще се увеличи /или намали/.
Веществото е абсолютно уравновесено с всички всеобщи тенденции във всеки един момент от времето /това е аргумент за прекъснатия характер на времето, който, изглежда, е по-вероятен/, но е относително уравновесено /т.е. неуравновесено/ в последователни моменти /и съвкупност от последователни моменти, т.е.интервали от времето/ поради намаляването на техните големини.
Поради това равновесното състояние /вещество/, съществувало в по-ранен момент, продължава да съществува и в по-късен момент едновременно с нововъзникналото равновесно състояние /вещество/.
Поради това Вселената е изпълнена и представлява съвкупност от равновесните състояния /т.е. веществото/, съществували в предшестващите моменти. По-рано появили се компоненти от веществото съществуват едновременно с по-късно появили се компоненти. /Ако течението на времето беше непрекъснато, това вероятно не би било така, и цялото вещество на Вселената би представлявало празна правилна разширяваща се сфера, т.е. повърхност/.
Обектите, появили се в по-ранен момент от времето, се оказват включени в структурата на по-късно появил се от тях обект.
Т.е. големината на всеобщите тенденции намалява в пространството, като е по-малка по повърхността на по-късно появили се обекти, отколкото по повърхността на по-рано появили се обекти в неговата структура /т.е. на неговите компоненти/.
По-малката големина на всеобщите тенденции, уравновесяващи веществото в по-късен момен, нарушава равновесието на веществото, съществуващо от по-ранен момент при по-големи уравновесяващи тенденции.
Нарушеното равновесие се изразява в промяна на веществото в още по-късен момент, насочена към уравновесяването му с променилата се голем