Особености на периода ранно детство

Особености на периода ранно детство

1. Обща характеристика на ранната възраст
Ранната възраст е вторият период по големина на промените в психиката след младенческа възраст. Най - типичното поведение в ранна възраст е бързото усвояване на поведение с материалните обекти, и отсъствие /относително/ на въздействия върху опознаваната в момента социална среда.
Към началото на ранната възраст /началото на втората година от живота/ всички сетива на човешкото дете функционират на практика като сетивата на възрастен човек. Промените в психиката в ранна възраст представляват промени в структурата от понятия на детето: изграждат се нови понятия и се изграждат нови равнища на вече съществуващите понятия, което в крайна сметка е едно и също.
В този възрастов период /за разлика от следващите периоди/ се изграждат условно три типа понятия:
Понятия за своето поведение към веществените структури /включително и веществените структури на живите индивиди/.
Понятия за невеществените структури на живите индивиди /социалната среда и психиката на другите хора/.
Понятие за структурата на изградените в своята психика понятия. Това понятие се означава с понятието “съзнание”.
Появата на много нови понятия в психиката и нервната система се отразява от нея с изграждане /поява/ на понятие за тези понятия, т.е. с появата на съзнание. Съзнанието се появява в ранна възраст, през третата година от живота. То е последното качество в индивидуалното развитие на психиката, което все още не съществува към началото на ранната възраст. Поради това неговата поява се приема като главното достижение на психиката в този период.

2. Физиологично развитие през периода
За физиологичното развитие в този период е типична най-голяма подвижност на детето, която в следващите периоди намалява.
Костите започват да стават по-твърди. Образуват се т.нар. "физиологични извивки" на гръбначния стълб и той приема "S-овидна" форма, типична за човека. Това позволява изправянето и ходенето, т.е. увеличава се активността на детето. Този процес на вкостеняване е продължителен и завършва към 25-годишна възраст. “S”-овидната извивка на гръбначния стълб се появява само когато детето е изправено, а когато лежи извивката не се забелязва.
В ранна възраст поникват и израстват всички млечни зъби - 20 на брой, с 12 по-малко от броя на постоянните зъби.
Ходенето бързо се усъвършенства по бързина и точност. Първите стъпки са несигурни, различни по големина, неравномерни. Постепенно излишните движения изчезват: това са размахването и разперването на ръцете, неизправеното положение на тялото. Отначало детето пристъпва с широко разтворени крака /като че ли с "моряшка" походка/, постепенно разстоянието между краката и зрителният контрол върху тях намалява.
На 1,5-годишна възраст детето започва само да си създава трудности: катери се по предмети, които може да заобиколи; нарочно настъпва дребни предмети, мъчи се да мине оттам, откъдето очевидно не може. Този тип поведение може да се приеме като вид игра. С началото на ходенето окончателно се изгражда възприятието за пространство. Детето вече не посяга за отдалечени предмети. То обаче отива във всяко достъпно помещение и хваща всеки достъпен предмет, разглежда го продължително и с интерес с всички възможни сетива, включително възприема и вкуса на всеки предмет.

3. Детето и околната среда
Понятията за социалната среда се изграждат в процеса на усвояване на поведение, съответстващо на социалното предназначение на материалните предмети.
Експериментирането с предметите /т.е.играта с тях/ в ранна възраст придобива нови качества: детето започва да регистрира не само техните физически свойства /тяхната веществена структура/, но се стреми да открие “скрити” свойства: такива, които не се възприемат незабавно със сетивата, т.е. типичния начин на използване на предмета от хората, неговата функция, и да го промени по този начин, т.е. да осъществи с него поведение, съответстващо на неговата функция.
Усвояването на поведението, съответстващо на функцията на предмета, изисква изграждане на продължителни /във времето/ сложни поведенчески последователности, съставени от по-елементарни компоненти. Това качество на психиката именно се появява и започва да се изгражда с предимство през ранна възраст. В следващите възрастови периоди то се развива допълнително в съответствие с развитието на понятието за време и на всички останали понятия.
Например на 6-месечна възраст детето манипулира с лъжичката и чашката по съвсем различен начин, отколкото на възраст 1,5 години. Използването на лъжичката минава през много предварителни експерименти и изисква много усилия и упражнения. Отначало се усвоява присягането, след това загребването, след това поднасянето към устата. Още по-сложна е употребата на вилицата, която се усвоява към третата година.
В началото на втората година в поведението на детето се появява качеството "заместване" – манипулиране с предметите в процеса на играта не с тяхната пряка функция /въпреки че тя вече е усвоена/. Това означава, че детето се стреми да си изгради поведение, съответстващо на друг възприет, но недостъпен предмет. Например чинията може да стане "одеяло", чашата - "шапка" и т.н. Това означава също, че детето активно и усилено се стреми да намери /и намира/ сходство между предмети, които си приличат не толкова по техния външен вид, колкото по тяхната функция, т.е. по начина, по който се променят.
През първата година от живота децата не взаимодействат едно с друго. 10-месечните деца се отнасят едно към друго като с движеща се играчка: дърпат се за косите, пипат очите си с пръст и т.н.
Първите непосредствени взаимодействия с връстниците се появяват на 18-20-месечна възраст, като след тази възраст децата се стремят да играят едно с друго.
Съвместната игра в ранна възраст има като свои компоненти самостоятелната игра на всяко от децата със своите играчки. Началото на съвместната игра представлява игра на децата не едно със друго, а едно до друго. През третата година децата започват все по-често да играят едно със друго.
От началото на втората година детето активно усвоява заобикалящите го предмети /ходи, лази, тича, пъха пръстите си навсякъде, отваря шкафовете, пъха в устата всеки предмет, който види/, като много от действията му представляват опасност за самото него.
Топлите дружески отношения с детето са единствената основа за правилна социализация на децата. Детската привързаност към близък човек и отношението на детето към непознат човек се изследва с т.нар. "метод на необичайната ситуация". Наблюдава се поведението на детето в седем епизода от по три минути при раздяла с близък човек, когато остане само, само с непознат човек, при излизане и връщане в помещението на близък човек в различни комбинации.
След възраст 1,5 год може да се изграждат качества /правила, т.е. понятия/ на поведението като акуратност, послушност, отнасящи се към взаимоотношенията с другите хора /т.е. това са социалните норми/. Например: играчките трябва да са цели, на дрехите не трябва да има дупки, всички копчета трябва да са налице, трябва да се поддържа ред, да се слушат възрастните. Ако поради някаква причина детето не е в състояние да осъществи усвоеното правило на поведение, то силно се огорчава.
Познавателният интерес към социалната среда и пречките в нейното отразяване в ранна възраст получава нови различни психични образи /”да ги наречем “емоции” или “чувства”/.
Специфична емоция, управляваща социалните взаимоотношения, която се появява след 2-годишна възраст, е чувството за собственост. Децата започват да се противопоставят, ако някой се опита да вземе техните предмети /играчки/, и в същото време се стремят да направят свой собствен всеки привлекателен предмет.
Друга “социална” емоция е отрицателната емоция от отказано социално взаимодействие /т.е. “обида”/.
На възраст 2-2,5 г. децата започват да показват силен интерес към някои телевизионни предавания, първоначално към рекламите.

4. Развитие на речта.
Развитието на мисленето представлява изграждане на нови понятия. За изграждането на нови понятия съдим по развитието на речта и появата на нови думи в нея. Речта се появява през първата година от живота, като към края на ранна възраст тя придобива всички типични качества на човешката реч.
В началото на втората година детето на човека разбира около 50 думи и използва /изговаря/ около 20 от тях.
18-месечната възраст е преходен /граничен/ момент в изграждането на речта, а следователно и на мисленето. След 18-месечна възраст броят на изговаряните думи рязко и бързо нараства.
Смята се, че към 18-месечна възраст с една дума детето изказва цяло изречение /цяла мисъл, т.е. с една дума то означава две или повече съществуващи в неговата психика понятия/, като я придружава с жестове, интонация, емоционални състояния. Например, ако детето каже "топка" и я посочи, то обикновено иска да съобщи на възрастния едно от няколко възможни изказвания:
- или иска да я покаже на възрастния,
- или да изрази удивление от това, че е намерило топката,
- или да покаже как топката се търкаля,
- или да каже, че топката е негова,
- или да я поиска от възрастния да му подаде топката.
След 18-месечна възраст децата започват да съединяват две думи в едно изречение и да образуват първите изречения.
Структурата на човешката реч /първите изречения/ се появява на 18-месечна възраст. Първите изречения са съставени от две думи, без съюзи, предлози и други допълнителни компоненти на речта на възрастния човек. Поради това те наподобяват “телеграмите”, с които в миналото общуваха хората, като в тях с цел икономия на средства се пропускаха смисловите връзки, за които би могъл да се досети четящият телеграмата, и се оставяха само основните понятия, за които той не може да се досети.
Тези първи "телеграфни" изречения са съкратен вариант на обикновени изречения и съдържат съществително име, глагол или прилагателно, например: няма обувки, дай топка, къде мама.
До края на втората година се появяват предлозите, окончанията, падежите, спомагателните глаголи.
Детската реч е "свръхправилна". Децата избягват да използват речеви форми, представляващи изключение от правилата. На тази основа се образуват куриозните детски изказвания, които четем на последните страници на вестниците.
Към края на втората година детето разбира няколкостотин думи и редовно използва около 200 от тях в речта си.
През третата година от живота се появяват сложни изречения, съставени от две или повече прости изречения: "Ти викни, той ще дойде", "Зная къде е това".
След като се появят на тригодишна възраст, използването на въпросителните местоимения /и въпросите/ ”кога”, “защо”, “как” и т.н. до 6-7-годишна възраст постоянно и бързо нараства. Детето ходи навсякъде, иска всичко да пипне, да види, да разбере. То показва особен /повишен/ интерес