ОСОБЕНОСТИ НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО ПРОИЗВОДСТВО

ТЕМА ВТОРА

ОСОБЕНОСТИ НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО
ПРОИЗВОДСТВО

1. Отраслови особености

Земеделското производство притежава редица особености, които го
отличават от останалите отрасли на националния производствен комплекс.
Те произтичат от спецификата на факторите на производството, които
се използват в него. Специфичните особености на отрасъла се отразяват
върху поведението на производствените системи и производителите,
опериращи в него, върху начините по които се вземат стратегическите и
оперативните управленски решения, върху финансирането на земеделските
дейности и върху държавната аграрна политика в подкрепа на аграрното
производство и аграрния пазар.
Главната особеност на земеделското производство произтича от
обстоятелството, че основни фактори на производството са земеделската
земя, културните растения и домашните животни. Това са ресурси, които
се получават от природата и нямат стойност преди да бъдат включени в
производствения процес, в стопанския оборот. Тяхното качество на ресурси
се дължи на физическото им съществуване, на човешките познания за
качествата им, на наличието на технологии за използването им.
Изброените обстоятелства позволяват включването им в производствения
процес, превръщането им във фактори на земеделското производство и
използването им за производството на земеделски продукти и услуги.
Основният производствен ресурс, използван в земеделското
производство е земята, с нейните особености – природно дадена,
неподвижна, разположена в пространството, невъзпроизводима. Тя не
съществува и не се възпроизвежда като готово средство за производство.
За да стане средство за производство земята трябва да се култивира и да
се осигури достъп на земеделската техника до нея. Върху земеделската
земя непосредствено въздействат и природно-климатичните фактори. Те
са също задължителни условия за протичането на земеделския производствен
процес - фиксират началото и края на работния период, времето за
извършване на различните земеделски работи, т.е. определят сезонния
характер на земеделското производство. Неподвижната пространствена
разположеност на земеделската земя поражда потребността от мобилност на
други фактори на земеделското производство, каквито са земеделският
труд и земеделските машини. Това налага редица особености в тяхното
използване.
Културните растения и домашните животни са трета основна
група ресурси на земеделското производство. Те са биологични фактори на
земеделското производство, намират се във взаимна зависимост и в
постоянно взаимодействие с екологичната среда. Като живи организми те се

подчиняват на своите биологични закони за развитие. С тези закони се
съобразяват и хората при използването им като производствени ресурси.
Биологичната природа на част от основните ресурси, природно-
климатичните фактори и особеностите на земята, превръщат земеделския
производствен процес в особено сложен и зависим от тях. Икономическият
възпроизводствен процес в земеделието се преплита с естествения
процес на производство и може да протече само при наличието на
биологичен производствен процес, върху неговата основа, едновременно
с него и в неговите рамки. От това следва, че икономическият
производствен и възпроизводствен процес се вписва в естествения
производствен и възпроизводствен процес. Нещо повече – следващият
икономически възпроизводствен цикъл не може да започне преди да е
завършил естественият възпроизводствен процес и преди да е изтекъл още
определен период от време, наложен от природно-климатичните условия
(есенници, пролетници). Той не може дори да стартира на същото място, а в
съгласие с изискванията на агротехниката, на друг подходящ и
предварително подготвен за целта поземлен парцел. Следователно, при
организацията и управлението на земеделското производство
икономическият подход се съобразява с агротехническия и с
агроекологичния.
Едновременното протичане на двата процеса, тяхното преплитане
един в друг, поражда потребността от подходяща комбинация на
факторите на производството и хармония в съчетаването им,
осигуряващи най–високата им продуктивност.

2. Икономически особености

Производствените ресурси, използвани в земеделието пораждат и
други особености, имащи икономически характер. От икономическа
гледна точка земеделската земя е едновременно и оръдие на труда, и
предмет на труда. Оръдие на земеделския труд е когато посредством нея се
отглеждат културните растения. Като предмет на труда тя се проявява в
случаите, когато земеделският труд с помощта на други оръдия на труда
въздейства върху нея, обработва я, тори я и извършва различни
земеустроителни работи, целящи подобряване на качествата й на
производствен ресурс.
Земеделската земя е ограничена абсолютно и относително.
Абсолютно – защото има физически граници. Относително е ограничена,
доколкото при нарастване на технологичното равнище на производството, в
стопански оборот могат да се включат нови поземлени участъци и да се
използват за земеделски цели. Включването на нови поземлени участъци в
стопанския оборот се налага от нарастващите обществени потребности от
земеделска продукция. Новите поземлени участъци по правило са по-малко
продуктивни и с по-лоши качества. Включването им в оборот означава, че
обществото приема разходите, направени върху тях за производство на
2

единица земеделска продукция за обществено необходими. Това
обстоятелство поставя в основата на цените на земеделските продукти
разходите по производството направени в най-лошите участъци земя, а не
средните отраслови разходи, което е икономическа особеност на
земеделското производство, нямаща аналог в другите отрасли, освен в
добивните.
Като природно дадена земята няма стойност. Тя има само
потребителна стойност. За разлика от останалите оръдия на земеделския
труд, при правилно използване, земята не се изхабява, а дори повишава
своята потребителна стойност. Това се постига посредством сеитбооборота.
Той представлява определена научнообоснована последователност на
редуване на културните растения върху един и същ поземлен участък,
целящо натрупването на определени органични и минерални вещества,
подобряващи физико-химическите качества на земята.
Двойствена икономическа същност имат и културните растения и
домашните животни. Младите трайни насаждения до определена възраст,
младите животни и животните за угояване са предмети на труда. След
определен период от време те се трансформират в плододаващи трайни
насаждения, продуктивни и работни животни и вече са оръдия на труда. В
качеството си на оръдия и предмети на труда растенията и животните влизат
във взаимодействие със земеделските машини и технологичното оборудване.
Научно-техническият прогрес и внедряването на нови сортове, породи и
технологии на отглеждане водят до осъществяване индустриализацията на
аграрното производство. Но биологичната природа на земеделските
производствени ресурси не се променя.
Продуктивността на земята, растенията и животните зависи от
техните качества и биологичен потенциал. Тези качества при равни други
условия формират доходите в земеделието и далеч по-трудно се променят от
техническите оръдия на земеделския труд.
Земеделското производство е силно зависимо от природно-
климатичните условия или фактора природа. Тези условия определят
продуктовата структура на земеделските стопанства и на отрасъла като цяло,
рамките на действителното работно време, годишното натоварване на
земеделската техника, равнището на разходите и на паричните постъпления.
Факторът природа и биологичният характер на растенията и
животните пораждат несъвпадение между работния период и
производствения период. Производственият период зависи от естественото
развитие на растенията и животните и по правило е по-дълъг процес от
работния период, през който те се намират под прякото въздействие на
земеделския труд. Прекъсванията се обуславят от природата на земеделския
продукт и от начина на неговото производство. В периодите на прекъсване
предметът на земеделския труд е подложен на различни по своята
продължителност естествени процеси, по времето на които в него протичат
физически, химически и физиологични изменения, потребни за неговия
краен (завършен) вид. Земеделските работи по отглеждането на растенията и
3

животните през пролетта, лятото и есента съвпадат, което поражда периоди
на върхово натоварване на земеделския труд и периоди, през които той
относително бездейства.
Сезонността на земеделското производство е основана на
несъвпадението между работния период и производствения период.
Характерните й особености са: неравномерно натоварване на земеделския
труд и на материално-техническите фактори на земеделското производство;
сезонно производство и реализация на земеделската продукция; нарушена
ритмичност на паричните постъпления, затрудняваща редовното заплащане
на труда, инвестициите и погасяването на задълженията към кредитори и
доставчици. Поради неравномерното натоварване на материално-
техническите средства на земеделския труд и потребността от качествено и в
строго определени срокове извършване на земеделските работи,
енерговъоръжеността и машиновъоръжеността на земеделския труд са по-
високи, отколкото на труда в промишлените отрасли. Това увеличава
капиталоемкостта на земеделската продукция и поражда потребността от
редица сложни организационни, управленски, пазарни и икономически
решения.
Непредсказуемостта на природно-климатичните условия налага
извършването на редица земеделски работи в изключително кратки срокове.
Това предполага наличието на високоспециализирани и скъпи земеделски
машини и съоръжения, които не могат да се използват за други цели и
дейности. Като предимно биологично обстоятелство, сезонността на
земеделското производство поражда напрежение, изисква по-големи
инвестиции и повече средства за осъществяването на земеделската дейност.
Сезонността се отразява в ценообразуването, в договорните отношения със
снабдители и купувачи, и налага потребността от държавна и
институционална намеса и регулиране на производството и пазара.
Несъвпадението на работния с производствения процес определя
голямата продължителност на периода между момента на влагане на
капитала и момента на получаване на приходите от реализираната
продукция. Това рязко съкращава обръщаемостта на аграрния