Въпрос №
9
Отдел
Bacillariophyta
(кремъчн
ООтдел Bacillariophyta (кремъчни водорасли)- морфология, цитология и ултраструктура. Физиолого-биохимични белези. Възпроизвеждане и размножаване. Цикъл на развитие. Класи
ф
икация.
Стопанско изпол
зв
ане.
Divisio Bacillariophyta- Кремъчни водорасли
Отделът принадлежи към жълто-кафявото еволюционно направление. Той е изключително богат на видове- около 16 000 вида (от 200 рода). По таксономично разнообразие се нарежда на второ място в растителното ц
арство след семенните растения.
Морфолог
ия, цитолог
ия и ултраструктура.
Морфология
Талусът на кремъчн
ите водор
асли е устроен само по кокалния морфологичен тип. Те са мик
роскопични:
Едноклетъчни-
напр. Pinnularia, Pleurosigma;
по-рядко кол
ониални- Melosira, Chaetoceros.
При колониалните свързването на клетките в колониите става чрез слиз, пихтия ил
DDivisio Bacillariophyta-
Кремъчни водорасли
Отделът принадлежи към жълто-кафявото еволюционно направление. Той е изключително богат на видове- около 16 000 вида (от 200 рода)Отделът принадлежи към жълто-кафявото еволюционно направление. Той е изключително богат на видове- около 16 000 вида (от 200 рода). По таксономично разнообразие се нарежда на второ място в растителното царство след семенните рас
тения
.
Морфология, цитология и ултраструктура.
Морфология
Талусът на кремъчните водорасли е устроен само по кокалния морфологичен тип. Те са микроскопични:
Едноклетъчни- напр. Pinnularia, Pleurosigma;
по-рядко колониални- Melosira, Chaetoceros.
При колониалните свързването на клетките в колониите става чрез
слиз, пихтия или израстъци на клетъчните стени.
Цитология и ултра
структ
ура
О
б
ви
вката
на
клетката е специфична само за
кремъчните водорасли. Тя е съставена от
два тъ
нки пласт
а органична материя и дебел силициев пласт между тях- черупка, броня. Външният органичен пласт, който покрива черупката, т.нар. “кожица” се състои от аминокиселини и захари.
Черупката се състои от полимеризирана силициева киселиМорфология, цитология и ултраструктура.
Морфология
Талусът на кремъчните водорасли е устро
ен само по к
окалния морфологичен тип. Те са микроскопични:
ЕдноклетъМорфология
Талусът на кремъчните водораслиТалусът на кремъчните водорасли е устроен само по кокалния морфологичен тип. Те са микроскопични:
Едноклетъчни- напр. Pinnularia, Pleurosigma;
по-рядко колониални- Melosira,
Chaetoceros.
При колониалните свързването на клетките в колониите става чрез слиз, пихтия или израстъци на клетъчните стени.
Цитология и ултраструктура
Обвивката на клетката е специфична само за кремъчните водорасли.Едноклетъчни- напр. Pinnularia, Pleurosigma;
по-рядко колониални- Melosira, Chaetoceros.
При колониалните свързването на клетките в колониите става чрез слиз, пихтия или израстъцпо-рядко колониални- Melosira, Chaetoceros.
При колониалните св
ързв
ането на клетките в колониите става чрез слиз, пихтия или израстъци на клетъчните стени.
Цитология и ултрасПри колониалните свързването на клетките в колонии
те ста
ва чрез слиз, пихтия или израстъци на клетъчните стени.
Цитология и ултраструктура
Обвивката на клетката е специфична само за кремъчните водорасли. Тя е съставена от два тънки пласта органична материя и дебел силициев пласт между тях- черупка, броня. Външният органичен пласт, който покрива черупката, т.нар. “кожица” се състои от аминокиселини и захари.
Черупката се състо
и от полимеризираЦитология и ултраструктура
Обвивката на клетката е специфична само за кремъчните водорасли. Тя е съставенаОбвивката на клетката е специфична само за
кремъчните водорасли. Тя е съставена от два тънки пласта органична материя и дебел силициев пласт между тях- черупка, броня
. Външният органичен пл
аст, който покрива черупката, т.нар. “кожица” се състои от а
минокиселини
и захари.
Черупката се състои от полимеризирана силициева киселика, която не е кристална, а фино пенеста. Нарича се theca и е със своеобразна структура. Черупката прилича на кутия с дъ
но и капак или е съставен
а от две ча
сти- по-голяма и по-малка. Те се означават съответно като епитека (по-голямата) и хипотека (по-малката). Хипотеката почти напълно влиза в епитеката, но те не са свързани помежду си и често се разединяват.
Епи
теката и хипотеката
са съставени от своя страна от две части:
Дъно (valva)- плоска и леко извита в периферията част на еп
ите
ката или съответно хипотеката;
Пояс (cingulum)- съставен от два или повече обръча, които не са цялостни, а са и
пори- отв
о
р
ени и н
а двата края на
кремъчната черупка. Порите са свързани с отделяне на слиз или пихтия. Те са 1-2 на брой, а положението им е строго определено.
камери- (ареоли)- затворени отвън (към външната сред
а
) или о
твътре (към клет
ка
та), по-рядко затворени и в двата края. Затварящата мембрана е кремъчна и по-тънка от всички останали части на черупката. Поради особения молекулен строеж тя участва в обмяната на веществата. Затварящата мембрана на камерите може да има един отвор или мн
ожество отвори (решетеста затваряща мемб
рана).
Опр
еделени райони от дъното нямат перфорации и под св
етлинен м
икроскоп се виждат като хомогенни стъклкамери- (ареоли)- за
творени отвън (към външна
та среда) или отвътре (към клетката), по-ряд
ко затворени и в двата края. Затварящата мембрана е кремъчна и по-тънка от всички останали части на черупката. П
оради особения молекулен ст
роеж тя участва в обмяната на веществата. Затварящата мембрана на камерите може да има един отвор или множество отвори (решетеста затваряща мембрана).
Определени райони от дъното нямат перфорации и под светлинен микроскоп се виждат като хомогенни стъкловидни полета. Главни полета са централното поле и осево поле.
В зависимост от очертанията на дъното и положението на структу
рните
елементи по него при кремъчните водорасли се различават два основни типа клетки- центрични и пенатни. Те имат важна роля в класификацията.
Центричен тип- през дъното могат да се прекарат три и повече равнини на симетрия (радиално симетрични). Дъното е кръгло или представлява правилен многоъгълник. Тоз
и тип клетки е характерен за кл. Centrobacillariophyceae.
Пенатен
тип-
през
д
ън
ото мо
гат
да се прекарат до две равнини
на симетрия (двустранно симетрично). Кл
етката
е повече
или по-малко удължена- елипсовидна, пръчковидна, игловидна. Този тип клетки е характерен за кл. Pennatobacillariophyceae.
При по- висшите представители с пенатен тип клетки на едното или и двете дъна има особена структура- шев, пролука. Съществуващото разнообразие във структурата, положението и размерите на шева се
свежда до д
ва вида: цепнатовиден и каналовиден.
Цепнатовидният шев представлява две цепнатини в кремъчния п Определени райони от дъното нямат перфорации и под светлинен микроскоп се виждат като хомогенни стъкловидни полета. Главни полета са централното поле и осево поле.
В зависимо
ст от очертанията на дъното и положението на структурните елементи по него при кремъчните водорасли се различават два основни типа клетки- центрични и пенатни. Те имат важна роля в класификацията.
Центричен тип- през дъното могат да се прекарат три и повече равнини на симетрия (радиално симетрични). Дъното е кръгло или представлява правилен многоъгълник. Този тип клетки е характерен за кл. Centrobacillariophyceae.
Пенатен тип- през дъното могат да се пр
екар
ат до две равнини на В зависимост от очертанията на дъното и положението на структурните елементи по него при кремъчните водорасли се различават два основни
типа к
летки- центрични и пенатни. Те имат важна роля в класификацията.
Центричен тип- през дъното могат да се прекарат три и повече равнини на симетрия (радиално симетрични). Дъното е кръгло или представлява правилен многоъгълник. Този тип клетки е характерен за кл. Centrobacillariophyceae.
Пенатен тип- през дъното могат да се прекарат до две равнини на симетрия (двустранно с
иметрично). Клетката е повече или по-малко удължена- елипсовидна, пръчковидна, игловидна. Този тип клетки е характерен за кл. Pennatobacillariophyceae.
При по- висш
ите представители с пенатен тип клетки на едното или и двете дъна има особена структура- шев, пролука. Съществуващото разноо
бразие във структуратаЦ
ентричен тип- през дъното могат да се прекарат три и повече
равнини на си
метрия (радиално симетрични). Дъното е кръгло или представлява правилен многоъгълник. Този тип клетки е характерен за кл. Centrobacillariophyceae.
Пенатен тип- през дъното могат да се
прекарат до две равнини
на симетрия
(двустранно симетрично). Клетката е повече или по-малко удължена- елипсовидна, пръчковидна, игловидна. Този тип клетки е характерен за кл. Pennatobacillariophyceae.
При по- висшите представители с пенатен т
ип клетки на едното
или и двете дъна има особена структура- шев, пролука. Съществуващото разнообразие във структурата, по
лож
ението и размерите на шева се свежда до два вида: цепнатовиден и каналовиден.
Цепнатовидният шев представлява д
Цикъл на
р
а
звитие
Кремъчните водо
р
асли имат диплонтни (гаметични) циклКремъчните водорасли имат диплонтни (гаметични) цикли. При тях липсва безполово размножаване. Мейозата предхожда непосредствено образуването на
половит
е клетки, така,
че
само те са хаплоидни. Смяната на ядрените фази е гаметична. Това е рядък случай при растенията.
Разпространение
Кремъчните водорасли са широко разпространени във водни басейни от различен тип. В солените преобладават центричните. В сладките води пенатни
те. Има ги в почвата и върху влажни скал
и. Общо те
са студенолюбиви и сенколюбиви.
Стопанско използ
ване:
1.
Служат за биоиндикация (индикатори на трофичност и сапробно
ст на водите). 2.Служат с
ъщо за биологично самопречистване на отпадни
води.
3.Различни аквакултури се използват във рибовъдни басейни, във връзка с богатото им съдържание на мазнини
.
4.Голямо стопанско значен
ие имат черупките на кремъчните водорасли. Те съставят диатомита (лека и фино порьозна скала)- получава се от дънни утайки, в които масово са се развили кремъчни водорасли. Кизелгур има в Калифорния, у нас в Гоцеделчевско и в Софииско. Той се използва за специалРазпространение
Кремъчните водорасли са широко разпространени Кремъчните водорасли са широко разпространени във водн
и бас
ейни от различен тип. В солените преобладават центричните. В сладките води пенатните. Има ги в почвата и върху влажни скали. Общо те са студенолюбиви и сенколюбиви.
Стопанско използване:
1.Служат за биоиндикация (индикатори на трофичност и сапробност на водите). 2.Служат също за биологично самопречис
тване на отпадни води.
3.Различни аквакултури се използват във ри
бовъдн
и бас
е
йн
и, във
вр
ъзка с богатото им съдържание
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте