Оценяване на знанията,уменията и навиците

РЕФЕРАТ

НА ТЕМА:
ОЦЕНЯВАНЕ НА ЗНАНИЯТА,УМЕНИЯТА И НАВИЦИТЕ

През последните десетилетия ролята на контрола,на изпитването и оценяването на знанията нарасна извънредно много не само в училище,но и в различни сфери на производството и културния живот.Ето защо много психолози и педагози насочиха вниманието си към различните аспекти на изпитването и разкриха интересни явления и закономерности.В резултат на много изследвания се достигна до обособяването на нова,относително самостоятелна научна област,която се занимава специално с изпитите,изпитването,конкурсите и оценяването не само в училище и е прието да се нарича доцимология.
Доцимологията е научна област в педагогиката,която е разработена във Франция през 30-те години на миналия век.Терминът "доцимология" има гръцки произход - "докиме" - изпитание,изпит; "докимозо" – изпитвам; "докимастикос" - който е годен да изпитва,изпитващ.Терминът се използва във всички държави в Европа,с изключение на Великобритания.Доцимологията се определя като наука,която изяснява системата и формите на изпитите и изпитването,начините за оценяване на знанията,проявите на субективизъм на изпитващия при оценяването,а също и възможностите,които могат да осигурят по-голяма обективност на оценката.Тя е вид изследване и познание.При съвременните условия за формиране на личността изпитът,изпитването и оценката на усвоените знания,умения и навици придобиват все по-голямо значение,защото чрез тях подрастващият формира значителни компоненти на самосъзнанието си,формира критерии за самооценка,съпоставя социалната и психическата значимост на постиженията си с тези на другите и се подготвя за усложнени,но високоблагородни социални функции,които е призван да изпълнява.Следователно без изпитите,без контрола,без обществена оценка,без използването на определена мярка ще се затрудни формирането на личността,а това придава още по-голяма стойност на доцимологическите изследвания.
Сега е всеобщо признато нарастващото значение на обективното оценяване на знанията,способностите и уменията на учениците,а и не само на тях. Призната е и връзката между този многостранен процес и социално-икономическите условия.Обективното оценяване има най-пряко отношение към изключително актуалния проблем за оптимизиране параметрите на човешката активност във всички области на дейността.
Доцимологията занапред ще заеме все по-важно място в системата на педагогическите науки и науките за човека изобщо.
Педагностична стойност на контрола и оценката
Контролът(проверката) и оценката имат важна диагностична стойност.Чрез контрола се проверява способността на учещия да усвоява учебното съдържание.Интелектът и познанията на ученика не могат да се оценят правилно от учителя,без да се разглеждат те в светлината на еволюцията на цялостната личност.

Функции на контрола (проверката) и оценката
Контролът и оценката на знанията,уменията и навиците изпълняват разнообразни функции в процеса на обучението.Познаването на тези функции е твърде важно,за да може да се извлече максимална дидактическа полза от проверката и оценката на както за учителя,така и за учениците.
1.Гносеологическа функция–Чрез контрола и оценката се прониква по-добре в същността на учебната материя,в особеностите на дидактическото й структуриране и разпределяне,в систематизирането на познанията.Това разкрива възможности за усъвършенстване на дидактическата организация на учебния материал.
2.Дидактическа функция–Контролът и оценката осигуряват възможност за по-нататъшно затвърдяване,задълбочаване и разширяване на знанията,уменията и навиците.
3.Контролно-осведомителна функция–Чрез тази функция се осигурява възможност за проверяване степента на усвояване и характера на пропуските и грешките,които допускат учениците.Чрез нея се проверява и целесъобразността на избраните методи и средства за учебна работа.
4.Възпитателна функция–Контролът и оценката създават възможност за формиране на редица страни на личността.Те обикновено пораждат по-голямо напрежение,отколкото в други дидактически ситуации и с това разнообразяват характера на социалния опит,който придобиват учениците.Това има голямо значение за формирането на цялостната личност.
5.Диагностична и прогностична функция–Тази функция се състои в установяването на състоянието на знанията,уменията и навиците и предвиждането на бъдещите състояния.Тя всъщност формира педагностичната стойност на контрола и оценката.
6.Регулираща и селективна функция–Контролът и оценката регулират движението на учениците от клас в клас.Чрез тях се извършва селекция на учениците,особено при преход от една степен в друга или от едно училище в друго.Селективната функция предполага голяма обективност и справедливост.
7.Стимулираща функция–Оперативният контрол и обективната оценка изпълняват важна стимулираща функция,защото подтикват учениците към системна работа,като осигуряват справедливо възнаграждение за положителния учебен труд.
8.Контролът и оценката формират умения за самоконтрол–Чрез контрола и оценката ученикът формира собствени критерии за оценяване характера на грешките,които допуска и намира пътища за преодоляването им.
Контролът и оценката имат голямо значение както за учителите,така и за родителите,макар че ги обслужват по различен начин.
Видове контрол и изисквания към него:
1.Предварителен контрол–До такъв контрол се прибягва в началото на учебната година,за да се провери готовността на учениците да пристъпят към усвояване на нов учебен материал.Ето защо предварителният контрол има голямо значение за успешната работа на учениците през новата учебна година.Този контрол е твърде полезен както за учителя,така и за учениците.
2.Текущ контрол–Той се провежда оперативно през целия ход на учебния процес.С негова помощ се установява как са усвоени отделните теми,как са формирани отделните понятия,какви пропуски и затруднения се срещат при усвояването на учебния материал от учениците.С негова помощ учителя контролира собствената си дейност.
3.Заключителен контрол–Той може да се провежда в края на тема,раздел,срок, учебна година в зависимост от основната дидактическа задача,която се поставя под пред контрола.
Към контрола се предявяват и някои дидактически изисквания:
1.Контролът трябва да бъде системен–Той трябва да се извършва редовно при всички етапи на овладяването на знанията.Редовността на контрола стимулира постоянството в учебната работа на учениците.
2.Всестранност на контрола–Контролът трябва да обхваща точността на усвояването,съзнателността на усвояването,действеността на знанията и уменията,трайността,пълнотата им,умението да се даде езиков израз на усвоеното.
3.Индивидуалност на контрола–При формите на контрола трябва да се имат предвид някои важни индивидуални особености на ученика.

Методи за контрол
1.Наблюдение–Наблюдението е най-достъпният метод за контрол(проверка) на знанията,уменията и навиците.Необходимо е учителят да формира у себе си способността за наблюдение на учениците в процеса на обучението.Съзнателността,внимателността,загрижеността,съсредоточеността,готовността да се отговаря на въпроси или да се участва в даден вид учебна дейност може да бъдат важни указания за учителя.Отношението към ученето също може добре да се наблюдава в редица случаи.
2.Устно изпитване–То е важен метод за установяване познанията на учениците.При устното изпитване може добре да се проверява както точното запомняне на материала,така и способността за интерпретация на отделните моменти в него.Необходимо е при устното изпитване целият клас да следи отговорите,за да може да допълни при нужда отговора на изпитвания ученик.То може да бъде фронтално и индивидуално.
3.Писмени работи–Предимство на писмените работи е това,че с тяхна помощ за един учебен час може да се проверят всички ученици.Те могат да бъдат текущи контролни писмени работи и срочни контролни писмени работи.
–Текущите контролни работи не се съобщават предварително,те имат по-ограничени функции и темата им е областта на учебната материя,която се изучава в момента,в близките уроци.
–Срочните контролни писмени работи се планират предварително и това се съобщава на учениците.Темите имам по-обобщаващ характер.
4.Практически работи–По някои учебни предмети знанията и особено уменията и навиците се проверяват най-добре с помощта на практическите работи.Те са подходящи методи за проверка по физика,химия,биология,трудово обучение,рисуване,физическо възпитание.Темите им могат да бъдат както индивидуални,така и общи за целия клас.
5.Изпити–Изпитът е заключителна проверка.Той може да бъде устен,писмен,практически или комбиниран.Изпитът може да бъде и конкурсен (постъпване в специално училище, във висше учебно заведение),за да се направи по-добър подбор.

Съвременни форми за контрол
През последните години бяха направени значителни стъпки за усъвършенстване на формите за контрол на знанията,уменията и навиците на учещите се.
1.Проверовъчни тестове–Става въпрос за училищни тестове с помощта,на които се установява много точно степента на усвояване на определени дялове учебна материя.Времето за проверка се съкращава значително.Тестът е единен за всички.Времето едно и също.Изискванията към всички ученици са едни и същи.Това позволява да се правят големи сравнения,да се долавят важни закономерности при усвояването на знанията.

Класически методи на оценяване
1.Устна качествена оценка–Тази оценка е най-често използвана в училище.При проверка на домашните работи,при фронтална проверка,при упражнения,наблюдения,осмисляне и обобщаване на учебния материал,при редица самостоятелни работи на преден план излиза устната качествена оценка.
2.Оценка с бележка–Учителят оформя впечатленията си за качеството на подготовката на учениците и с помощта на глобална количествена оценка.
Оценката трябва да отговаря на следните изисквания:
–Обективност на оценката–Оценката трябва да отговаря на действителните постижения на ученика,без да подменя прекия обект,който трябва да бъде оценяван.Не е целесъобразно да се прибягва до т.нар. „поощрителна оценка“.Тя заблуждава и ученика,и родителите,и училищните ръководства.Тя се отразява неблагоприятно и върху останалите ученици и може да влоши взаимоотношенията между тях.Нецелесъобразна е и съзнателно понижената оценка с възпитателна цел,защото най-често се постигат обратни резултати.
–Ясност на оценката–Ученикът трябва да знае защо е получил такава оценка.Това се постига с помощта на някои оценъчни съждения на учителя,в който се подчертават пропуските на ученика.По този начин се засилва стимулиращата функция на оценката.
Много специалисти изтъкват редица предимства на качествената оценка и я препоръчват като изход от „бележкарството“,което добива все по-големи размери.Смята се,че глобалната количествена оценка не ни дава представа за качеството на подготовката на ученика,а само ни посочва мястото,което той заема в йерархията на успеха.Цифровата оценка най-често е средноаритметична оценка от сбора на други цифрови оценки.Такава оценка не се съобразява с особеностите на качеството на подготовката на учениците.
За неутрализиране на този голям недостатък на количествената глобална оценка се предлага да се прибягва до помощта на аналитичната оценка,при която се оценяват ограничен брой страни на подготовката на ученика по даден учебен предмет.По такъв начин оценката няма да бъде глобална,няма да бъде средноаритметична и ще отразява строго определени особености на подготовката на ученика.Това обаче предполага твърде много оценки,което е практически твърде неудобно.

Източници на субективизъм при оценяването.
Практиката на изпитването и оценяването показва,че един и същ отговор на устен или писмен изпит често пъти се оценява твърде различно не само в областта на хуманитарните,но и в областта на точните науки.По-строгите и взискателни екзаминатори оценяват по-ниско определена степен на усвояване на учебната материя,отколкото по-снизходителните и по-либералните.Различията в оценките зависят не толкова от различията в подготовката на кандидатите,отколкото от степента на взискателността и субективизма на изпитващия.
Пр