Овид Декроли (1871–1932)

Овид Декроли (1871–1932)


Тези, които се опитват да
ограничат умствената работа в
началното училище до усвояване
на техники, до систематично
изучаване на граматически
правила и на теорията на
аритметиката под предтекст, че
те самите са следвали същия
режим, без той да им навреди и
са станали добри специалисти в
различни области, несъзнателно
се проявяват като палачи на
детската интелигентност и
доказват, че не познават някои
по-важни закони от тези на
граматиката и аритметиката,
закони, които стоят по-високо –
тези на детската психология.

Овид Декроли


Произведения:

• “Еволютивна педагогика” (1907);
• “Въвеждане в умствената и двигателната активност чрез
възпитателни игри”(в съавт.) (1914)
• “Няколко понятия за активната еволюция при детето”
(1927);
• “Етюди по психология” (1932); и др.



Епоха:

Белгия в края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век.
Икономическият подем на европейските държави отбелязва и голям
интерес към проблемите на образованието. Класическото училище
с неговите форми, методи и класипрания е подложено все по-
често на критика. Психологическите изследвания на детето
поставят все по-остро въпроса за прилагане на ново отношение
към него, за търсене на подходи, съобразени с индивидуалните
му възможности и склонности.

Хронологична таблица:

1871г.– роден в Ренекс, Белгия;
�¾ учи медицина в Ганд;
1896-1897г.– стипендиант в Берлинския университет и в
болницата Салпетриер в Париж;
1898г.– в университета в Ганд продължава изследователската
си работа върху психичните заболявания и патологичната
анатомия на мозъка; асистент в неврологичната клиника в
Брюксел и ръководи отделение за ненормални деца и деца със
затруднен говор;
1901г.– в Брюксел се открива Институт за специално
образование - Психологическа лаборатория на д-р Декроли (за
деца със забавено умствено развитие);
1907г.– открива училище за нормално развити деца към
института – Ермитаж. През 1927 то се премества в едно от
предградията на Брюксел, развива се и обхваща обучението от
детска градина до края на средното образование;
1921г.– на конгрес в Кале, Франция, описва своя метод на
обучение чрез центрове по интереси.


Водещи педагогически идеи:

�‰ детето се ражда с голям нервен потенциал, чиито структури
са наследствени, но възбуждането от околната среда
осигурява функционирането им. Действието е ключ към
растежа и образованието може да насочи тази дейност в
благоприятна насока, да я възпре или да я изврати;
�‰ когато педагогиката се основе на интереса, тя е по-добра
от педагогиката на репродуциране на основните мотивации у
детето;
�‰ задачите на училището са: да даде на всеки индивид
шансове за успех в бъдещото му съществуване, при
обучението действието винаги трябва да придружава
работата на ума, за да има контрол и стимул, директно да
възпитава двигателната и сензорната дейност чрез
провеждане на началното образование сред природата;
�‰ предлага един образователен процес, при който
онтогенезиса възпроизвежда в съкратен вид филогенезиса. В
различните възрасти да се въвеждат игри в образователните
дейности с които да се запознаят децата с фазите на
предишния етап на цивилизацията;
�‰ учебните занятия да се провеждат не в класни стаи, а в
лаборатории и ателиета, защото за Декроли училището е
преди всичко място за общуване. В Ермитажа учителите не
се ограничавани с учебни предмети, графики, срокове,
учебници, премахнато е традиционното име учебен час;
�‰ по метода се обучават деца от 4 до 15 години, в групи от
20-25;

‰ сутрин да се водят занятия по четене, писане, математика,
а следобедите – по езици и ръчен труд. Свободното време
между занятията да се използва за наблюдение, асоциации,
сравнение, рисуване, практически занятия, пеене,
гимнастика и др.;
�‰ обучението да се фокусира около две основни същности –
живото същество и средата. Това определя учебното
съдържание: да се изучават живите същества, човекът,
природата и обществото;
�‰ върху човешката дейност въздействат четири основни нужди:
нуждата да се храним, да се борим срещу атмосферните
промени, да се браним от опасностите и неприятелите, да
действаме, да работим солидарно, да си отпочиваме и да се
възпитаваме. Всяка тема, включена в учебното съдържание е
ориентирана към задоволяване на някои от тези потребност;
�‰ предметите и фактите могат да се разглеждат по четири
различни начина: пряко (чрез сетивата и непосредствения
опит), косвено (посредством лични спомени, косвено (чрез
изучаване на различни документи), косвено (чрез модели на
предмети и явления, които са недостъпни за пряко
наблюдение). Това определя и двата основни вида
упражнения, препоръчвани от Декроли: упражнения за
наблюдение и упражнения по асоциация;
�‰ процесът на обучение включва три етапа: усещане, мислене,
действие и изразяване. Методът на Декроли предвижда
следните основни дейности: наблюдение, асоциации във
времето и пространството, предметно изразяване
(моделиране, изрязване, изработка на предмети, рисуване)
и отвлечено изразяване (четене, писане, беседи, правопис,
спонтанни дейности);
�‰ за да се съгласува със способностите на детето процесът
на обучение трябва да се провежда в центрове по интереси
(идео-визуален метод). Затова учебната програма съдържа
два дяла: детето и неговите нужди и средата (детето и
семейството, детето и училището, детето и обществото,
детето и животните, детето и растенията, детето и земята,
детето и слънцето). Всеки един център минава за един или
два месеца през наблюдение, асоциация, измерване,
отвлечено изразяване, предметно изразяване и поука;


Приноси:
• Неговите
• философски-педагогически и психологически концепции са в
основата на прагматичната педагогика (педагогически
прогресивизъм).
• Системата на Овид Декроли, вариант на идеята за цялостно
обучение, насочва вниманието към самообучението, развитието
на наблюдателността, опознаването на обкръжаващата детето
среда. Детето и неговите интереси са детерминатор на процеса
на обучението, а самото обучение е актуално (чрез дейности)

и функционално (съобразено с жизнените нужди и потребности
на ученика). Учителят е по-скоро консултант и организатор на
спонтанната и ситуативна дейност на детето.
• За изследване на практическата невербална интелигентност
Декроли подготвя три оригинални теста, кутии, които се
отварят с нарастваща трудност и чието мълчаливо манипулиране
показва съществуването на невербални разсъждения. Кутиите
“Декроли” са се използвали до 1950 година и са изоставени
защото индивидуалната проверка с тях отнема много време.
• Декроли и колективът му разработват много образователни игри
за развиване на сензорните възприятия, вниманието и
двигателните способности, за запознаване с аритметиката,
възприятието за време, четенето, граматиката, разбирането на
речта.
• Методът на Декроли е имал много последователи през ХХ век.
Освен че прилага на практика основните си идеи в двете
училища, Декроли е сътрудник на Института по социология,
професор във Висшето училище и в Свободния брюкселски
университет, основател и сътрудник на Дом за сираци, Служба
за професионално ориентиране, училище – ферма в Брабан, Фонд
за надарени бедни деца, Медицинска инспекция за детската
престъпност.
• Декроли оставя богато научно творчество – над 400 заглавия,
подготвени самостоятелно или в съавторство, участва в
различни мисии в Англия, Испания, САЩ и Латинска Америка.
• Пръв въвежда в Брюксел тестовата методика на Бине и Симон.



Библиография:

Декроли, О. и Г. Боон. Към обновеното училище. -
Педагогическа практика, 1926, № 1
Декроли, О. и Е. Моншан. Въвеждане в умствената и
двигателната дейност чрез възпитателни игри. - С., 1936
Помера, М. Новото училище на д-р Декроли. - Свободно
възпитание, 1931, кн. 5-6
Дюбрьок, Франсин. Жан-Овид Декроли. - В: Мислители на
образованието, Перспективи, т. 1, - С., 1995, с. 258-286