Пъленъ правописенъ речникъ на БКЕ (1925 г.)

Стр. 1/105

ПЪЛЕНЪ
ПРАВОПИСЕНЪ РЕЧНИКЪ
на
БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕНЪ ЕЗИКЪ
ВТОРО ПОДОБРЕНО ИЗДЯНИЕ
СПОРЕДЪ ОФИЦИАЛНИЯ ПРЯВОПИСЪ ОТЪ 1925 ГОДИНА
„ХЕМУСЪ”
А. Д. ЗА КНИГОПЕЧЯТЯНЕ И ИЗДАТЕЛСТВО
СОФИЯ

Стр. 2/105
Печатница П. Глушковъ — София

Стр. 3/105
Съдържание
КРАТКИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА ................................ ................ 4
Употрѣба на буквата ѣ. .........................................................................................................................................4
Употрѣба на буквата ѫ. .........................................................................................................................................4
Употрѣба на буквата ъ. .........................................................................................................................................4
Употрѣба на буквата ь. .........................................................................................................................................5
Употрѣба на буквата й. .........................................................................................................................................5
Употрѣба на главнитѣ букви. ..............................................................................................................................6
Пренасяне срички отъ единъ редъ на другъ. ..................................................................................................7
Правило за членуване на имената. ....................................................................................................................8
Правописъ на глаголитѣ. .....................................................................................................................................8
Употрѣба на представкитѣ пре- и при. ..............................................................................................................9
Съмнителни съгласни. .........................................................................................................................................9
Разни правила. .......................................................................................................................................................9
Съкратяване на думитѣ. .....................................................................................................................................10
РЕЧНИКЪ ................................ ................................ .. 11
A ...............................................................................................................................................................................11
Б ...............................................................................................................................................................................11
В ...............................................................................................................................................................................14
Г ...............................................................................................................................................................................19
Д ...............................................................................................................................................................................21
Е ...............................................................................................................................................................................24
Ж ..............................................................................................................................................................................25
З ...............................................................................................................................................................................26
И ...............................................................................................................................................................................30
Й ...............................................................................................................................................................................34
К ...............................................................................................................................................................................34
Л ...............................................................................................................................................................................36
М ..............................................................................................................................................................................38
Н ...............................................................................................................................................................................40
О ..............................................................................................................................................................................45
П ...............................................................................................................................................................................59
Р ...............................................................................................................................................................................80
С ...............................................................................................................................................................................84
Т ...............................................................................................................................................................................91
У ...............................................................................................................................................................................93
Ф ..............................................................................................................................................................................99
Х ............................................................................................................................................................................ 100
Ц ............................................................................................................................................................................ 100
Ч ............................................................................................................................................................................ 101

Стр. 4/105
КРАТКИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА
Употрѣба на буквата ѣ.
Буквата ѣ се пише въ следнитѣ случаи:
1. Въ членната форма на множественото число — тѣ: женитѣ, мѫжетѣ, дветѣ, голѣмитѣ
и пр.
2. Въ личнитѣ и показателнитѣ мѣстоимения: тѣ, тѣхъ, тѣмъ, тѣзи, онѣзи.
3. Въ коренитѣ на ония думи и тѣхнитѣ производни, въ които по източно-българското
произношение ѣ-то колебливо се произнася като е и като я (Справка въ речника).
4. Въ всички форми на глаголитѣ, които въ сегашно време свършватъ на ѣя, както и въ
произведенитѣ отъ тѣхъ причастия.
Напр.: Пѣя, пѣхъ, пѣлъ, грѣя и пр.
Когато въ тия глаголи ѣ-то принадлежи къмъ корена на думата, то се запазва въ произведените
отъ тѣхъ отглаголни сѫществителни и многократни глаголи. Когато обаче ѣ-то не принадлежи къмъ
корена, то не се пише нито въ многократната имъ форма, нито въ отглаголнитѣ сѫществителни,
произведени отъ тѣхъ. Напр., пѣене, запѣвамъ, грѣене, загрѣвамъ, но умѣя, умение, проумявамъ,
зеленѣе, позеленявамъ.
5. Въ миналото свършено и миналото несвършено време, както и въ съответнитѣ причастия на
ония глаголи, които окончаватъ на ѣхъ. Напр.: Врѣхъ, врѣлъ, видѣхъ, видѣ, видѣше, видѣлъ.
За изключенията справка въ речника!
Буквата ѣ не се пише въ следни случаи:
1. Въ началото на думитѣ.
2. Следъ гласна буква и следъ съгласнитѣ ж, ч, ш, г, к и х.
3. Въ думи отъ чуждъ произходъ.
4. Въ отглаголнитѣ сѫществителни, произведени отъ минало свършено или несвършено време.
5. Въ всички други случаи, гдето се чува гласътъ е.
Употрѣба на буквата ѫ.
Буквата ѫ се пише:
1. Въ корена на ония думи и тѣхнитѣ производни, гдето въ старо-български езикъ е стояла
буквата ѫ (голямата носовка) — справка въ речника.
Въ III лице, мн. число на спомагателния глаголъ съмъ — сѫ.
Въ края на нѣкои чужди думи: аслѫ, затѫ, Мастанлѫ и др. т.
Употрѣба на буквата ъ.

Стр. 5/105
Буквата ъ се пише:
1. Въ края на думитѣ следъ твърда съгласна буква. Въ тия случаи Ъ-ТЪ не се произнася.
2. Въ средата на думитѣ, гдето се чува звукъ ѫ, освенъ въ ония случаи, за които въ речника е
посочено изрично, че се пише буквата ѫ.
3. Между съгласни въ последната сричка на ония думи, гдето звукътъ е непостояненъ, т. е. при
промяна на думата той се губи. Тамъ гдето звукътъ е постояненъ, пише се буквата а,
Примѣри:
Мокаръ или мокъръ? — мокри; следователно мокъръ.
Бухалъ или бухълъ? — бухали; следователно бухалъ.
Занесалъ или занесълъ? — занесла; следователно занесълъ.
Извикалъ или извикълъ? — извикали; следователно извикалъ.
Петъръ или Петаръ? — Петре; следователно Петъръ.
Употрѣба на буквата ь.
Буквата ь нѣма звукова стойность: тя служи предимно да означи, че предходната съгласна е
мека. Само въ членната форма за м. родъ ед. число тя се изговаря като я, Напр.:конь — коньтъ,
учитель — учительтъ.
Буквата ь се пише:
1. Въ края на сѫществителнитѣ имена отъ м. p., ед. ч., които окончаватъ на мека съгласна.
Напр,: пѫть, огънь, царъ и др.
Правило. Изговори съществителното съ предлога на! Ако на края му се чуе мекото я, пиши ь;
ако се чуе твърдото а, пиши ъ! На царя —- следователно царь.
Буквата ь се запазва и при членуването на тия имена. Напр.: пѫтьтъ, огъньтъ. царьтъ и пр.
2. Въ края на имената отъ м. родъ, които означаватъ занятие или звание и свършватъ на тель
или арь. Напр.: учитель, писатель, господарь, секретарь, клисарь и др. Другитѣ имена, които
свършватъ на ар или up, не се пишатъ съ ь, а съ ъ. Напр.: пазаръ, семинаръ, псалтирь, монастиръ и
пр.
3. Въ края на всички сѫществителни имена отъ женски родъ, които свършватъ на съгласна.
Напр.: радость, обичь, соль, кръвь, хубость и пр. Въ тия имена буквата ь се запазва и при чле-
нуването имъ, макаръ да се не изговаря. Напр.: радостьта, сольта, кръвьта и т. н.
4. Въ края на нечленуванитѣ прилагателни имена отъ м. p., които свършватъ съ мека съгласна
и въ ж. р. взематъ я. Напр.: синь — синя, господень — господня. Ако тия прилагателни въ ж. р.
взематъ а, пише се на края имъ ъ. Напр.: горенъ — горна, доленъ — долна, преденъ - предна, сле-
денъ — следна.
5. Въ срѣдата на думите предъ твърдата гласна о, за да я омекчи. Напр.: синьо, Цоньо, Гьоте.
актьоръ, и др.
Употрѣба на буквата й.

Стр. 6/105
Буквата й освенъ въ думи като: край, славей, спокойствие и др. т., се пише още въ следните
случаи:
1. Въ края на чужди имена, като Паисий, Софроний, Юрий, Арий, Везувий, гений, Хербарий и
др.
Забележка. Тия имена въ косвения падежъ изглашатъ на ия. Напр.; историята на Паисия,
учението на Ария. По това тѣ се различаватъ отъ друга група чужди имена, които не взематъ въ края
й. Напр.: Мацини, Шели, Салзбури, Дизраели. Последните въ косвения падежъ се не измѣняватъ.
Напр.: поезията на Шели.
2. Въ края на имената на месеците: януарий, юний, декемврий и др.
3. За означаване на звука йо (ьо) въ началото на думите и предъ гласна: Йорданъ, Йовко, Пейо,
Стойо и др.
Употрѣба на главнитѣ букви.
Главните букви се употрѣбяватъ въ следните случаи:
1. Въ собствените имена на лица: Иванъ, Стоянъ, Елена, Мария.
2. Въ прилагателните притежателни, образувани отъ собствени имена на лица, съ наставки ов,
— ев, — ин: Ивановъ, Петковъ, Симеоновъ вѣкъ, Славейкова поема, Ярхимедовъ зако