Паметта в учебно-възпитателния процес

Паметта в учебно-възпитателния процес

Паметта е форма на психическо отражение на действителността, изразяваща се в запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на опит..Съдържанието на това психическо отражение са образи на по-рано възприети предмети и явления и свързаните с тях мисли и чувства. Тази възприета в общата психология дефиниция за същността на паметта вече подсказва, че става дума за особена форма на психичен живот на човека, без която не е възможна неговата съзнателна дейност. Не е възможно да се осъществи познавателна дейност, без резултатът от познанието да се запомни, съхрани и възпроизведе тогава, когато това е нужно. Доколкото психичната дейност на всеки индивид е невъзможна извън времето, може да се твърди, че тя е невъзможна без запомняне, съхранение и възпроизвеждане на по-рано осъществени познавателни, емоционални и волеви процеси.
Казаното за тясната зависимост между паметта и останалите форми на психическия живот на човека се отнася в същата степен и за специфичната познавателна дейност, която се осъществява в процеса на ученето. Тези са и съображенията, за да се отдели специално внимание на този проблем в системата на педагогическата психология.
Било е време, когато всичко натрупано от човечеството като знание, способности, култура се е предавало на всяко ново поколение без писменост. Настъпило е време, когато цялата култура, обществено-политическия опит се е отразявал в книги и други форми на материалната култура на човека. Дойде време на електронната памет, която позволи човечеството, не само да съсредоточава и съхранява огромно количество информация, но и да я търси бързо, удобно и модерно.
Необходимо ли е да се развива човешката памет при новите условия на живот? Има ли място паметта в обучението, което все повече се насища със средства на изкуствената човешка памет? На тези въпроси както може да се очаква, се дават крайни, полярни отговори. Единият - училището няма нужда да се занимава с паметта на ученика, тъй от нея реално в живота той няма нужда. Нали все повече стават източниците, компендиумите, речниците, дисковете и дискетите? Другият - паметта, както и досега, трябва да бъде в центъра на вниманието на учебно-възпитателния процес. Както и досега, учениците трябва да се упражняват в запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на учебен материал, за да се развива тяхната психика.
Както често се случва, и едното, и другото крайно становище не е правилно. Как биха ни отговори например „авангардистите” на следните въпроси: с калкулатор или компютър ще ходят хората всеки ден в магазина? Може ли специалист да упражнява своята професия, без да е запомнил основен фонд от формули и правила за своята дейност? Може ли човек да се развива като интелект, без да запомня, съхранява и възпроизвежда най-важната учебна материя? На „консерваторите” също ще бъде трудно да отговорят на редица въпроси: защо е нужно да се запомня и съхранява второстепенното при такива брилянтни източници за информация като Интернет? Нужно ли е да се претоварва паметта на учениците, след като е доказано, че това претоварване дава отрицателно отражение върху неговото физическо и психическо здраве? Кой е доказал непосредствената зависимост на интелектуалния потенциал на един човек от равнището на развитие на неговата памет?
Става ясно, че на новосъздадената ситуация от научно-техническия прогрес трябва да се реагира разсъдливо и преди всичко - от гледна точка на ролята на паметта в развитието на човека. Преди да се отрази човешката култура в интернет сайтовете, справочниците, компендиумите, речниците, дискетите, тя трябва да се създаде, т.е. да мине през съзнанието, а следователно - и през паметта на човека. Какво ще натрупва човечеството в изкуствената памет, ако то няма развита естествена памет? Каква личност ще се развива като се има предвид, че нейната интелектуална, естетическа, нравствена, трудова, икономическа, екологическа и т.н. култура е невъзможна без развита памет.
Изводът от тази кратка дискусия е категоричен: както и досега учениците трябва да се упражняват в запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на учебния материал, тъй като това е основа за развитие на всички познавателни процеси, за творчество в процеса на обучението и извън него, в цялостната им жизнена практика.
Има обаче съществени промени, които научно-техническата революция налага: да се освободят учебните програми от фактологическия материал, който не е нужен за психическото развитие на ученика; да се облекчи натовареността на паметта на ученика, без да се накърни неговото цялостно развитие като личност и гражданин; ученикът да се научи на похвати за диалог със средствата на изкуствената информация и памет - да борави бързо и точно със справочници, компендиуми, речници, компютри.
Нека да оставим настрана поетичната, литературната, художествената, историческата памет на човечеството! Нека да приемем материалните и духовните паметници като достижение на човечеството, което ще се обогатява от всяко ново поколение! Да се насочим към паметта на отделния човек - каква е нейната същност и механизъм, какво е нейното участие в учебно-възпитателния процес и каква е нейната функция за постигане на по-високи резултати в този процес? Поради отсъствие на време, ние можем да маркираме проблема за същността на паметта. Още повече, че става дума за интердисциплинарен проблем, на който са посветили усилията си не само психолози, но и инженери, химици, биохимици, кибернетици и т.н. Непрекъснато продължават опитите с плъхове, мишки, рибки, хора, които доказват или коригират хипотези, разпалват любопитство у читателите и водят до все по-големи успехи в техническото имитиране на човешката памет. Между тези опити заслужава внимание откритието на Хиден за директната корелация между кривата на паметта и кривата на дезоксирибонуклеиновата киселина. Става дума за тясна връзка на паметта с високоорганизираната свръхматерия, каквато е ДНК. Остава открит въпросът защо паметта притежава такава привилегия в сложната система на човешката психика? Защо другите форми на психична дейност се свързва с ДНК не директно, а посредством паметта? Не ни ли подсказва това, че паметта притежава някакви фундаментални функции в психичния живот на човека ?А сега следва въпрос за ръководителите на образователната система: пазим ли достатъчно от претоварване тази „привилегирована” част от психиката на учащите се? Наясно ли сме с последиците за следващите поколения, като се намесваме така грубо в генната информация на сегашните генерации?
Преди да разгледаме закономерностите на паметта нека да видим типовете човешка памет, които създават голямото многообразие на паметта у отделните ученици:
а/ в зависимост от типа на материал за запомняне, съхраняване и възпроизвеждане, паметта бива: вербална /езикова/, образна, двигателна и емоционална. В съответствие с това едни ученици запомнят по-силно или по-слабо словесни изрази, образи, движения /умения, навици и привички/ или преживявания, свързани с едно или друго събитие в техния живот;
б/ в зависимост от анализатора /сетиво, проводникови нерви и мозъчен център/, който взема най-голямо участие в запомнянето, съхранението и възпроизвеждането, паметта бива: зрителна, слухова и осезателна. Едни ученици по-силно, а други по-слабо запаметяват зрителна, слухова или осезателна информация;
в/ в зависимост от времето за съхранение на информацията, паметта бива: кратковременна, която задържа информация до 30 сек. и дълготрайна, която осигурява съхранение на информация за неограничено време. Докато кратковременната памет може да се характеризира като пряка и непосредствена, то дълговременната - като опосредствена и систематизирана, изискваща умствено напрежение. Един пример за извличане на информация от едната и другата памет: какви са последните думи от току що изреченото съждение? /За кратковременна памет/. С какво се хранихте през миналата неделя? /За дълговременната памет/. Както се вижда, трудността за извличане на информация от дълговременната е свързана с проблема за стратегията на търсенето.
Когато ви се постави задача да търсите информация от дълговременната памет, вие не се хвърляте сляпо към търсене, а по пътя на логически разсъждения и асоциации реално извличате необходимата ви информация.
Ако имате добра дълговременна памет, можете да очаквате по-добри резултати в общуването, да се ползвате с репутацията на ерудиран и начетен човек, успешно да се справяте с учебните и житейските задачи.

Закономерности на запомнянето, съхраняването, възпроизвеждането и забравянето в обучението
Както вече беше отбелязано, отделните видове памет създават безкрайно многообразие на паметови възможности у учениците. Въпреки това многообразие, има общи закономерности, установени в резултат на научни изследвания. Ако тези закономерности се спазват, се получават по-високи резултати в учебно-възпитателния процес.
Нека да започнем с един експеримент. От 10 показани пред изследвани лица предмета, 10 прочетени от изследваните лица названия на предмети и 10 чути наименования от изследваните лица, се получават следните резултати. Веднага след първия сеанс: от показаните предмети се възпроизвеждат 8, от прочетените наименования на предметите се възпроизвеждат 7, от чутите наименования на предмети се възпроизвеждат 6. След три дни резултатите се изменят така: от показаните 10 предмета се възпроизвеждат 6, от прочетените 10 названия на предмети се възпроизвеждат 2 и от чутите наименования на 10 предмета се възпроизвежда 1. Както се вижда, предимството на нагледно-образното запомняне, съхраняване и възпроизвеждане се откроява ярко. Можем да си представим колко ниска ще бъде ефективността на учебен процес, построен само върху слуховата памет на учениците и колко по-високи ще бъдат резултатите, ако той е построен с предимство върху нагледно-образната памет!
Всеки ученик знае, че решаването на учебни задачи изисква различно време, повече или по-малко усилия. Големият по обем и труден учебен материал се запомня и съхранява при условие, че за неговото изучаване се отделя повече време и повече волеви усилия. Отсъствието или недостатъчността на времето, например може да даде неблагоприятно отражение, не само върху качеството на запаметяването, но и върху цялостното психическо състояние на ученика. Това се отнася особено за съзнателните ученици, у които дефицитът на реално време за заучаване на труден учебен материал предизвиква стресово състояние, с всичките му отрицателни последици за здравето, обучението и възпитанието. Изводът е ясен: учебен материал с разширен обем и с висока трудност се възлага само при наличието на съответно време и волева готовност на учениците.
Ако искаме определен учебен материал да се запомни по-бързо и по-трайно, непременно трябва да го свържем с интересите на учениците. Практически няма такъв учебен материал, който не може да се свърже с някакви интереси. Има само такъв, който по-леко или по-трудно се свързва с тези интереси. Ето