Педагогика

2.Възникане и развитие на педагогиката.Исторически донаучният период е свързан с първобитното общество.Нарича се родово-общинен строй.Развива се в процеса на трудовата дейност и има подражателен характер.Основната му цел е да осигури достатъчно опит за оцеляване и справяне в реалн
и
жизнени ситуации.Съдържанието му е бедно,т.е. малко неща е имало да се научат,но възпитанието е всеобщо и до голяма степен всестранно.Централно място заема трудовото и физическо възпитание.Съществуват елементи на естетическо възпитание,за което можем да съдим по ранни скулптурни изображения,скални рисунки,предмети от бита.Във всяко племе или род се утвърждават и нравствени принципи,които регулират отношенията между всички членове на общността.М
ирогледните възгледи през този период са основно в рамките на анемизма иобожествяване на природните сили.Възпитателната дейност се извършва от всички представители на по-старото поколение.Едва към края на периода с нея се занимават предимно вождовете и жреците.Тогава се появяват и инициациите-това са своеобразни изпити(за сила,ловкост,съобразителност),които са полагали младите членове на рода за да добият равноправие с възр
астните.Тук съществува и специализация по полове.Педагогическите знания през този период се свеждат до описание на възпитателни ситуации,до формиране на твърдения въз основа на повтарящи се причинно-следствени връзки при общуването на млади истари.Натрупаните педагогически знания през този период се дават в устна форма.През античния период се появяват античните робовладелчески държави,като обществена организация;и писменос
тта.Те оказват сериозно влияние,както върху развитието на възпитанието и обучението,така и върху развитието на педагогическите знания.Тези знания не са обособени в отделна наука.Те са част от античната философия,етика и появилата се през Средновековието теология.Както през античността,така и през Средновековието,педагогическите знания не са обединени в отделна научна система.Елементи на педагогическата теория през а
нтичния етап
могат да бъдат открити в произведенията на Сократ,Платон,Аристотел.През този период се появяват постоянно действащи школи към отделните храмове.Изучават се предмети като граматика,философия,музика и др.Има и специзлизирана физическа подготовка,осъществявана в „палестрата”-уяилище за борба.През Средновековието педагогиката продължава съществуването си в рамките на други науки.Към философията и етиката се прибавя и теологията(наука за бога).През този пери
од целия духовен,политически и стопански живот е под влиянието на религията и църквата.Възпитателният идеал включва набожност,смирение,послушание.Педагогическата практика се обогатява,като съществуват три типа църковни училища-енорийски,катедрални, манастирски,които подготвят свещеници и дават грамотност най-вече свързана с четене,писане,богослужение,граматика и др.Светското образование е това на рицарите,които изучават седемте рицарски добродетели.През този период се появяват първите университети-Салерно,Болоня,Париж.До кра
я на 16 в. техния брой е около 40.Трите основни факултета са по ф
и
лософия,право,теология,а по късно и мед
ицина.Педагогическите познания през този период се обогатяват с методики на обучение,развитие на диалоговите методи и нови форми на занятия,като лекции,дискусии,семинари.Педагогиката се отделя като самостоятелна наука през възраждането.Основн принос за това има чешкият учен Ян Амос Коменски.Той разработва почти всички системи на педагогичската наука.Те са отразени
в над 300 произведения.Най-известните са:”Великата диагностика” и „Изкуството да учиш всички на всичко”.Коменски създава система за организация на обучението класно-урочната-масово качествено и икономически ефективно обучение;формира поредица от дидактически принципи и основни правила,които трябва да се спазват при всяко обучение;създава принципи на нагледност,системност и последователност,достъпност,съзнателност и сетивност,индивидуален подход,природосъобразност;създава първите периодизации във възпитанието на детето,като ги разделя на 4 периода:0-6 г-отрочество;6-12 г-детство;12-18 г-юношество;18-24 г-младежка възраст.За развитието на педагогиката гол
26.Професионално-личностен модел на спортния педагог.Професията на спортния педагог е основна социална характеристика на личността.Професионалната дейност заема по-голямата част от съзнателния живот на човека.Успешната реализация води не само до удовлетворение,но и до определен ст
а
тус в обществения и личен живот.Професията спортен педагог се реализира в два варианта-учител по физическо възпитание и треньор по вид спорт.Тя е педагогическа професия,защото чрез специализирани физически упражнения се постига,не само физическо развитие и усъвършенстване,но и цялостно изграждане на личността.По социални характеристики тя спада към типа на така наречените социономически професии.При този тип професии има директна връзка на човек
с човек,т.е. субекта и обекта на дейността са хора.Успешната реализация при социономическите професии се осигурява не само вследствие на подготовката за тях,но и при наличието на определени професионално-личностни качества.Подготовката на спортния педагог обхваща три основни направления:1.медико-биологично-в него се овладяват основни знания за структурата на човешкото тяло,жизнените дейности,промените настъпващи вследствие
на физически натоварвания.Това направление се осигурява чрез изучаване на дисциплини като:анатомия,физиология,биомеханика,биохимия и др.;2.спортно-техническо-включва знания за същността на отделните видове спорт,техника и тактика при изпълнението,правила на игра и състезателна дейност;3.психологично-педагогическо и методическо:осигурява познания за същността на психологическата дейност и нейните особености в условията на
спортни занимания,знания за организиране и провеждане на учебно-възпитателната дейност,както и за преподаването на отделните дисциплини.Трите направления на подготовката са взаимно свързани.Така се осигурява цялостно познание за човека извършващ спортна дейност,за особеностите на неговата психология и поведение,за възпитателното въздействие на спорта върху личността.Професионално-личностните качества са осабености в
личностната
структура,изпълняващи ролята на благоприятни предпоставки за успешна професионална дейност.Това са:1.педагогическа общителност с елемент на емпатия-развива се въз основа на общата общителност,но намира израз в способността за установаване на пълноценен контакт със спортистите и учениците,както в рамките на задължителните занятия,така и извън тях.Особено се цени от възпитаниците степента на симпатия,на съпреживяване,на разбиране на техните проблеми.Това
качество се развива в процеса на професионалната дейност.Като достига връх между 5 и 15 год.,запазва се относително високо до 25 год. на професионалната дейност,след което рязко и стремително спада.Проявява се така наречения синдром емоционално изгаряне;2.педагогическа наблюдателност-способност за улавяне на най-малките промени в поведението на възпитаниците в учебния процес и извън него.Обект на постоянно наблюдение са три групи възпитаници-изоставащи,напредналите и тези с проблемно поведение.Качеството се развива в процеса
на прфесионалната дейност и се запазва високо до самия и край,ос
о
бено по отношение на речта и мимиката;3
.емоционална устойчивост-намира израз за контрол на поведението и на негативните емоции в многообразните,непредвидими или монотонни,повтарящи се педагогически ситуации.След 45 год. възраст 25% от учителите страдат от неврози у нас;4.способност за творчество-намира израз в оригиналност и комбинативност при организацията и провейдането на професионалната дейност.Осо
беностите на общото развитие се различават и променят,но функциите на тази професия се съхраняват.Те са:информираща,конструктивна,организационна,комуникативна и проективна(оценява бъдещето развитие на възпитаниците).