Пелтасти и хоплити - проблеми & 5

Редакционна колегия:
доц. д-р Валентин Спиридонов (главен редактор)
гл. ас. д-р Анка Игнатова (научен секретар)
доц. д-р Петко Ст. Петков
доц. д-р Димитър Димитров
доц. д-р Иван Тодоров
доц. д-р Мария Иванова
доц. д-р Стефан Чохаджиев
Съставител и научен редактор на броя:
доц. д-р Иван Тодоров
Редактор Цветанка Рашкова
Уредник Ралица Къцаркова
Коректор Цветанка Рашкова
Формат 60x84/16
Печатни коли 7
Предпечатна подготовка и печат:
Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, 2012
гр. Велико Търново, ул. “Теодосий Търновски” № 2
© Авторски колектив, 2012
© Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, 2012
гр. Велико Търново, ул. “Теодосий Търновски” № 2
ЕПОХИ
Историческо списание
на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”
Книжка 3-4,2008, година XVI, ММУ1П, 188К1310-2141

ЕПОХИ
Книжка 3-4, год. XVI, 2008
СЪДЪРЖАНИЕ
ИЧ МЕМОМАМ
15 ладимир Попов.
Проф. д-р Христо Милошев
Данов (1908-1997)
.........................7
СТУДИИ
Христо М. Данов.
11ловдив нрез античната и
късноантичнатаепоха
................11
СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
( 'тара история
Владимир I Конов.
Фрагме! ги пе от ра! шите
шумерски закони
.........................39
Красимир Кръстев. Термините
кцлорос; и ецяорюу
у Херодот
....................................45
Живко Жеков.
Пелтасти и хоплити - проблеми
и интерпретации
..........................63
Тракология
Гсорги Митрев.
Т ракийските скаи - същностна,
пространствена и хронологи­
ческа локализация
......................75
Иван Тодоров.
За произхода на името
Филипопол на тракийския град
Пулпудева
.....................................87
Алексей Мартемьянов.
Сущесвовала ли в первмх веках
н.з. в селах Фракии и Нижней
Мезии круговая порука?
...........98

ПЕЛТАСТИ И ХОПЛИТИ - ПРОБЛЕМИ И
ИНТЕРПРЕТАЦИИ
Живко Жеков
Проблемът за ролята на пелтастите в елинските армии през
IV в. пр.Хр. е един от основните, когато се анализират промените в
тактиката на хоплитската фаланга през този период. Тези въпроси
са засегнати в повечето изследвания върху античното военно дело1,
но единствено в монографията на Бест се анализират комплексно2,
въпреки че изводите на автора са спорни. Задълбоченият анализ на
проблематиката изисква да се направи ретроспективен преглед върху
произхода и тактиката на пелтастите, както и на причините, поради
които елинските стратези в края V в. пр.Хр. започват да ги използват
епизодично като наемници или съюзници.
Анализът на наративните извори доказва по безспорен начин,
че пелтастите са създадени от траките (Хеп., М етог., III, 9,2; Нег.,
VII, 75)3. Контрахипотезата на Бест, че пелтастите са автентичен
елински род войска4, която той аргументира с необоснована от фило­
логическа гледна точка интерпретация на щита пелта, като късна
реминисценция на част от щитовете, използвани от микенците под
Троя5, е в рязък дисонанс с данните от античните писмени извори.
Първите данни за пелтасти в наративните извори са на
Херодот. Терминът пелтасти произлиза от тракийския по произход
щит “пелта”, използван от пелтастите6. Траките, участващи в похода
на Ксеркс срещу Елада - 480 г. пр.Хр., са въоръжени с щитове пелта,
копия и малки мечове (Нег., VII, 75), тоест имат типичното въо­
ръжение на пелтасти. Тракийският произход на пелтастите се по­
твърждава и от Тукидид. Първите пелтасти, за които той споменава,
са траки7. Войската на одрисите се състои от конници и пелтасти
(ТЬисус!., II, 29,5-6). Атинските пелтасти при Спартол- 429 г. пр.Хр.
са траки от областта Крусида (ТЬисус!., II, 79,4-5). В похода на Клеон

срещу о. Сфактерия - 425 г. пр.Хр. участват пелтасти от Енос в
Тракия (ТЬисус!., IV, 28,4). Пелтастите на служба у атиняните в 424 г.
пр.Хр. също са траки (ТЬисус!., IV, 129,2)8. В битката при Амфиполис
и двете страни използват пелтасти траки (ТЬисус!., V, 6).
Пелтастите, които не са траки, се набират от елинските колонии
в Тракия (ТЬисус!., II, 79, 5; IV, 28,4; 123,4; V, 10,10). В армията на
Брасид в Тракия има пелтасти, за които не е уточнено откъде произ­
хождат (ТЬисус!., IV, 111), но предвид областите, в които се водят
военните действия, резонно е да се предположи, че са траки или хал-
кидци. Единствено произходът на петстотинте пелтасти на беотийска
служба, участващи в сражението при Делион -424 г. пр.Хр. (ТЬисус!.,
IV, 93,3), не може да се свърже с Тракия или някоя друга област.
Посочените факти показват, че пелтастите, зафиксирани от ан­
тичните автори от V в. пр.Хр., са траки или произхождат от елинските
колонии в Тракия. Следователно техният произход по безспорен на­
чин се свързва с този регион.
Безспорно доказателство относно тракийския произход на пел­
тастите и тяхната тактика е описанието на сражението при Микалес-
413 г. пр.Хр., между тракийските пелтасти от племето дии и ти-
ванците (ТЬисус!., VII, 29-30). Тукидид е един от най-подготвените във
военно отношение антични историци, който от личен опит познава
траките и пелтастите9. Той изрично подчертава, че тракийците първо-
начално много успешно отбиват атаките на таванската конница, по на­
чин, който е присъщ на тяхното родно изкуство (ТЬисус!., VII, 30,2).
Текстът пряко води до извода, че тактиката на пелтастите е изобре­
тение на траките. Тукидид описва тяхната тактика като редуващи се
нападения и отстъпления. При нападенията траките атакуват на мал­
ки компактни групи, а при отстъпленията се оттеглят разпръснато
(ТЬисус!., VII, 30,2). Същата тактика прилагат пелтастите и в другите
сражения, за които има запазени описания (ТЬисус!., II, 79,6; IV, 33;
Хеп., Ап., VI, 3,7; НеИ, III, 2, 3-^; IV, 5,12-17).
Първите контакти между пелтасти и елини се откриват в изо­
бражения върху атическа керамика от средата на VI в. пр.Хр.10 Те
се интерпретират в историографията, като отразяващи състава на
наемниците вербувани от Пизистрат11. В конкретния случай се визират
събитията, свързани с последното трето идване на тирана на власт в
64

Атина. При подготовката за атаката срещу родния си полис Пи-
зистрат вербува наемници в Тракия12, които според някои изсле­
дователи са траки и вероятно пелтасти. Ако тази хипотеза се приеме,
то следва да се отбележи, че тези пелтасти не оказват влияние върху
развитието на атинското военно дело. Този извод се налага от факта,
че след падането на Пизистратидите от власт, няма данни за използ­
ването на пелтасти от атиняните в края на VI и първата половина на
V в. пр.Хр.
Логиката налага да се приеме, че първи установяват контакт и
се запознават отблизо с тракийските пелтасти елинските колонии в
Тракия13. Първо, те се намират напълно в тракийско обкръжение,
което предполага идеално познаване на пелтастите с техните
преимущества и недостатъци. Същевременно голяма част от
населението в колониите е от тракийски и смесен елино-тракийски
произход (ТЬисус!., IV, 109, 3-4). В контекста на гореказаното е
обяснимо защо апойкиите в Тракия първи от елините започват да
използват наемни пелтасти, а впоследствие и формират собствени
контингенти от такива.
Аргумент в полза на тази теза е фактът, че в началото на Пело-
понеската война, когато никой от големите полиси в Елада не използва
пелтасти, елинските колонии в Тракия вече разполагат със собстве­
ни контингенти от такива14. Така към 429 г. пр.Хр. халкидците от
Олинт разполагат с пелтасти (ТЬисус!., II, 79, 3-5). От текста на
Ту к и д и д може да се направи изводът, че голяма част от пелтастите на
Олинт са граждани на този полис. Авторът след като споменава за
пристигането на пелтастите от Олинт на бойното поле (ТЬисус!., II,
79,4), по-нататък в текста ги нарича само халкидци (ТЬисус!., II, 79,
5-6). Следователно по-голяма част от тези пелтасти, ако не и
всичките, са граждани на Олинт, а не наемници траки, защото в
противен случай използването на термина халкидци от автора е
необяснимо. При похода на атиняните срещу спартанците на о.
Сфактерия участват пелтасти от Енос (ТЬисус!., IV, 28,4). Елински
полис в Тракия намиращ се под контрола на атиняните. Вероятно
сред дошлите пелтасти освен тракийски наемници, има и граждани
на Енос. Ту кидид изброявайки войските на Брасид под Амфиполис-
422 г. пр.Хр., споменава, че той разполага и с халкидски пелтасти
(ТЬисус!., V, 6,5). Голяма част о г войските на Олинт към 382 г. пр.Хр.
65

се състоят от пелтасти, броят на които надвишава многократно този
на олинтските хоплити (Хеп., Не11., V, 2,14).
Причините за навлизането на пелтастите в елинските армии 11
влиянието, което те оказват върху развитието на елинското военно
дело, са няколко. Първо, родината на пелтастите Тракия (Хеп.,
Мепюг., III, 9, 2; Иск., VII, 75) е в непосредствена близост до Елада
в резултат от което траките и елините са в постоянен контакт.
Втората основна причина е, че голяма част от елинските апойкии по
тракийското крайбрежие през V в. пр.Хр. разполагат със собствени
контингенти от пелтасти или наемат такива от съседите си траки
(ТЬисус!., II, 79, 5-6; 123, 4). Фактически преди пелтастите да
навлязат в армиите на полисите от вътрешността на Елада този
процес протича в елинските апойкии, разположени по тракийските
крайбрежия.
Елинските полиси от вътрешността на Елада до началото на
Пслопонеската война имат епизодични контакти с траките. Един­
ственото изключение е Атина, която като хегемон на Делоската сима-
хия,15 контролира и защитава апойкиите в Тракия, влизащи в нея. За
тази цел Атина поддържа военни контингенти и ескадри, в стра­
тегически пунктове по тракийското крайбрежие (ТЬисус!., IV, 7)16.
Атинските стратези, командващи тези отряди, се запознават отблизо
с тракийските пелтасти и оценяват техните бойни качества. Така
атиняните първи от големите полиси на Елада, се ориентират към
използване на пелтасти.
Първоначално атинските стратези вербуват пелтасти само за
военните си кампании в Тракия. Край Спартол - 429 г. пр.Хр. те раз­
полагат с пелтасти траки от областта Крусида (ТЬисус!., II, 79,4—5).
Този е първият случай, отбелязан в античните извори на пелтасти,
участващи в елинска армия17. Тенденцията Атина най-последова-
телно от всички елински полиси да използва пелтасти в своите военни
кампании се запазва до края на Пелопонеската война (ТЬисус!., II, 79,4;
IV, 28,4; 32, 2; 129, 2; V, 6, 2; VII, 9; 27,1-3; 29-30; Хеп., Не11., I, 2,1;
2, 7-9; 3, 10).
Използването на пелтасти от атинските стратези в Пелопоне­
ската война - 431-404 г. пр.Хр. не следва да се абсолютизира. Из­
ключвайки военните кампании в Тракия, в които участието на пел­
тасти е резултат от факта, че се воюва на тяхна територия и естест­
66

вено те участват като съюзници или наемници в армиите на воюва­
щите страни. Извън Тракия атиняните в тази война използват пел­
тасти в три случая като в два от тях по настояване на атинския
стратег Демостен (ТЬисус!., IV, 33-34; VII, 27,1; 29-31)18. В третия
случай Тразил превъоръжава част от аконтистите си ка