Пелтастите - воините на антична Тракия & 4

ИСТОРИЧЕСКИ
ПРЕГЛЕД
ISSN 0323 - 9748
ИЗДАНИЕ НА ИНСТИТУТА
ЗА ИСТОРИЧЕСКИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ
БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ
НА НАУКИТЕ
2 015 г.
ГОДИНА LXXI
КНИЖКА 3-4
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
И. Г. Илиев (главен редактор)
■Г. Марков, А. Запрянова,
Г. Никова, Р. Стоянова,
Ст. Първева, Т. Стоилова,
И. Марчева, А. Кирилова,
П. Божинов, В. Танкова, Р. Чукова
Отговорен редактор
на тематичния блок
Стефка Първева
Адрес на редакцията
Институт за исторически изследвания
при БАН
София, П И
бул. Шипченски проход“ № 53, бл. 17
Телефон: +3592-979-29-14
http: ipregled.hit.bg
e-mail ipregled@ihist.bas.bg
Редакционна обработка:
А. Василева-Якимова
Превод на резюметата:
Сашка Георгиева
Предпечатна подготовка:
Румяна Прахова
СЪДЪРЖАНИЕ
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ .
БАЛКАНИТЕ И ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА
ПРЕЗ XV-XIX ВЕК
Стефка Първева - Създаване и запазване
на колективната памет за военни
конфликти в османската погранична
периферия: битките на Михай Витязул с
Османската империя по време на войната
със Свещената лига (1593-1606)
..........5
Росица Градева - На границата на
османското пространство: Видин, XV -
първата половина на XVIII в
..................36
Светлана Иванова - Видинският Варош и
канун-и серхад (към отношенията между
християни и мюсюлмани на османската
военна граница през първата половина на
XVIII в .)...................,.
.................................83
Джени Иванова - Чипровските събития от
1688-1690 г. (Нови предположения за
участието на населението от Чипровско в
бойните действия по време на войната на
османците срещу Свещената лига (1683-
1699))
...... 162
Пал Фодор (Унгария) - „За хазната
неверникът е най-полезен“:
за религиозната политика
на османците в У нгария
........................180
Иван Тютюнджиев, Веселин Горанчев -
Берат за търговска дейност от Арбанаси,
Великотърновско.
............... 196
Формат 70x100 / 16 Печатни коли 24
Тираж 350

Габор Деметер (Унгария), Пенка
Пейковска - Пал Фодор. От султан
Сюлейман до Мор Йокаи. Студии за
структурата на османската турска
власт и унгарско-турските контакти.
{Fodor Pal. Sziilejman szultantol Jokai
Morig. Tanulmanyok az oszman-torok
hatalom szerkezeterol es a magyar-tdrok
erintkezesekrol). Будапеща, Институт
по история към Изследователския
център по хуманитаристика на
Унгарската академия на науките,
2014.448 c .............................................209
Пенка Пейковска - Габор Деметер.
Балканите и Османската империя.
Том I. Обществени и икономически
преобразования от края на XVIII
до средата на XX век. Обща част и
България. {Demeter, Gabor. A Balkan
es az Oszman Birodalom I. Tarsadalmi
es gazdasagi atalakulasok a 18. szazad
vegetol a 20. szazad kozepeig. Altalanos
resz es Bulgaria). Будапеща, 2014.
767 c
.......................................................217
Пенка Пейковска, Габор Деметер
(Унгария) - Балаж Шудар. Джамии и
месчити в Османска Унгария (Sudar
Balazs. Dzsamik es mecsetek a hodolt
Magyarorszagon). Будапеща,
2014. 656 c. ...................................
......225
CTA ТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
Живко Ж. Жеков - Пелтастите -
воините на Антична Тракия (тактика
и стратегия)
......................................232
Камен Андонов - Майордомът Пипин
II и борбата за политическо надмо­
щие в Regnum Francorum през по­
следната четвърт на VII - началото
на VIII век........................... 248
Антоанета Кирилова - Найден Геров
и Драган Цанков в лабиринтите на
Въпроса: българската у н и я
........269
Пламен Божинов - Марко Д.
Балабанов и Освобождението на
България
...........................................311
ИЗВОРИ И ДОКУМЕНТИ
Росица Стоянова - Нови документи за
големия род Пулиеви
....................348
ЮБИЛЕИ
Предстоящ юбилей - Татяна
Викторовна Волокитина..............377

СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
ПЕЛТАСТИТЕ - ВОИНИТЕ НА АНТИЧНА ТРАКИЯ
(ТАКТИКА И СТРАТЕГИЯ)
Живко Ж. Жеков
В античната наративна традиция, отразяваща историческите процеси в
Елада от класическата епоха, в повечето случаи, в които се визират тракий­
ски воини, те са определяни като пелтасти. В известен смисъл, за античните
автори от V в. пр. Хр., тракиец е синоним на пелтаст. Тези обективни реал- ;
ии правят наложително изучаването на пелтастите и тяхното военно дело1. {
Посочената проблематика не е разработвана активно в българската исто- j
риография, посветена на древните траки, което налага на нея да се обърне ]
по-сериозно внимание. Задълбоченото проучване на проблемните кръгове, ;
свързани с военното дело на траките и конкретно на пелтастите се налага I
и от факта, че в съвременната чуждестранна научна литература, посветена j
на античните общества, все повече се отчита, че в античността войната е j
неотменна част от живота на хората и тя до голяма степен го детерминира ;
по един или друг начин. Тази констатация важи в още по-голяма степен за ,,
траките, които са прочути, според елинските и римските антични автори, j
като изключително войнствени. За траките воюването е благородно дело, a j
мирният живот - неблагородно. Тази констатация, съдържаща се в антична-
та наративна традиция, за пореден път потвърждава изключителната роля на i
военното дело в тракийското битие. \
Тактиката на пелтастите, както и на всеки род войска, се детерминира ;
от техните специфики и въоръжение. Те са лековъоръжени, поради което j
не се сражават в сбити бойни формации подобни на хоплитската фаланга, :
а се бият в разпръснат боен строй, което им позволява бързо да атакуват и j
също толкова бързо да отстъпват. В същото време, за разлика от останалите ;
лековъоръжени войски на Балканите и в Средиземноморието, пелтастите не {
практикуват напълно индивидуални способи на бой. При атака и отстъпле- '
ние те се придвижват на неголеми компактни групи, които не се разпръскват ;
в хода на боя и войниците в тях си помагат взаимно по време на битката. -
Тази особеност в тактиката на пелтастите им позволява те да са много по-1
ефективни в сраженията от останалите лековъоръжени, които се сражават j
напълно индивидуално. j
1 Best, J. G. Р. Thracian peltasts and their influence on Greek warfare. Groningen, 1969.

Живко Ж. Жеков. Пелтастите - воините на Антична Тракия 233
Действайки в малки компактни групи, те могат при отстъпление да об­
стрелват противника по-ефективно, защото войниците от една група съсре­
доточават своя обстрел срещу конкретни врагове и по този начин мятаните
от тях копия поразяват едновременно няколко точно определени войници на
противника и почти сигурно ги раняват или принуждават да прекратят пре­
следването. Когато само един лековъоръжен се оттегля на бегом, той може
да хвърли копията си, след което е принуден да се спасява с бягство. Дока-
то при отстъпление на компактни групи, те могат непрекъснато да обстрел­
ват преследващите и по този начин принуждават последните да се движат в
строй и да мислят повече за собствената си сигурност, а не за преследването,
В случай че противникът настигне някои от пелтастите, останалите от него­
вата група му помагат и по този начин могат да го спасят.
Тази тактика на пелтастите най-подробно и точно е фиксирана от Туки-
дид в описанието на битката при Микалесос - 413 г. пр. Хр.2, поради което
тя ще се разгледа детайлно. През лятото на 413 г. пр. Хр. в Атина пристигат
1300 тракийски пелтасти от племето дии махайрофори3, които са наети от
атиняните, за да участват в експедицията, изпращана в Сицилия4, която има за
цел да подкрепи атинските войски, обсаждащи Сиракуза5. Траките закъсняват
за отплуването на атинската флота и техните наематели решават да ги върнат
обратно в Тракия, защото преценяват, че издръжката им е прекалено скъпа6,
за да бъдат използвани за военните операции на атиняните около Декелея7.
Тракийските пелтасти получават заплата от една драхма на ден на човек8.
Управляващите в Атина изпращат с товарни кораби траките обратно
към техните родни места. Командването на тази експедиция е възложено на
Диейтреф9. Той получава заповед по време на обратното пътуване, ако може
да нанесе загуби на противника в Беотия10. Преминавайки през Еврипския
проток, който се намира между остров Евбея и Беотия, траките десантират
2 Беотийският град Микалесос се намира на територията на Танагра, на пътя от Тива
към Халкида, на о. Евбея. Strab., IX, 2, 11; Paus., IX, 19, 4.
3 В текста е употребена формата диаки, което вероятно е корумпиран вариант на дии.
Делев, П. История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр. С., 2014, с. 211.
4 Thucyd., VII, 27, 1.
5 Sears, М. A. Athens, Thrace, and the Shaping of Athenian Leadership. New York, 2013,
p. 261.
6 Thucyd., VII, 27, 2. Kallet, L. The Diseased Body Politic, Athenian Public Finance, and
the Massacre at Mykalessos (Thucydides 7.27-29). - The American Journal of Philology, 1999,
120, 223-225.
7 Sears, M. A. Athens, Thrace..., p. 79.
8 Thucyd., VII, 27, 2-3.
9 Paus., I, 23, 3. Thucydides. The Peloponnesian War. Trans. M. Hammand. Introduction and
notes R. J. Rhodes. Oxford, 2009, p. 606, коментара на Родс относно произхода и кариерата
на Диейтреф.
10 Quinn, Т. J. Thucydides and the Massacre at Mycalessus. - Mnemosyne, 1995, 48, p. 572.

234 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2015, № 3-4 / Статии и съобщения
на територията на беотийския полис Танагра и разграбват част от неговите
крайбрежни територии, след което атинските кораби се оттеглят към град
Халкида на остров Евбея. През нощта Диейтреф се прехвърля тайно от ос­
тров Евбея обратно на континента". Той използва отпускането на беотий-
ците след предишното нападение. Беотийците вероятно преценяват, че опас­
ността е преминала и атиняните няма да повторят атаката, поради което не
организират необходимото наблюдение на своето крайбрежие през нощта.
Тракийските пелтасти десантират отново без проблеми на територията на
Беотия и тайно се придвижват през нощта във вътрешността в посока Ми-
калес. Те се разполагат за известно време на стан в светилището на Хермес,
което се намира на 16 стадия (около 3 км.) от Микалес11 12. Там диите махайро-
фори получават възможност да си отдъхнат след тежкия нощен поход през
непозната територия, а и да изчакат зазоряването, което е най-удобното вре­
ме за изненадващи атаки, защото нощните стражи вече са уморени или зас­
пали и тяхната бдителност е силно притъпена13.
Атинският стратег повежда командваните от него войски срещу града
на разсъмване и го превзема с изненадваща атака14. Той вероятно разполага
предварително с информация, че атакуваният обект е слабо укрепен. Според
Тукидид крепостната стена на Микалес е слаба, а на места дори се е срутила.
Други части от крепостната стена били прекалено ниски и не представляват
реално препятствие15. Ситуацията се влошава от факта, че гражданите на
Микалес не вземат необходимите мерки за защита, защото не вярват, че гра­
дът може да бъде атакуван поради неговата отдалеченост от крайбрежието.
По същата причина те дори не затварят крепостните порти16.
Траките нахлуват рано сутринта и започват да избиват нищо неподо-
зиращите граждани17. Диите разграбват града и започват да се оттеглят с
плячката към корабите18. Тиванците научават за случилото се и веднага се
насочват към Микалес, за да окажат помощ на неговите политни19. Те на­
мират полиса