Перикъл - име и прозвища

96
Стела МОНЕВА (Велико Търново, България)
ПЕРИКЪЛ: ИМЕ И ПР ОЗВИЩА
Abstract: The present paper is a new scrutiny of the history of Athens from
the time of Pericles. The autor deals with a still poorly examined problem - the
antique anthropo- and micro-anthroponymy. The components of the first name
of Pericles are studied as well as the probable motivation for his naming. The
possibility that this anthroponym was newly created in classical Athens is dis-
cussed in the paper. Attention is paid to the famous Pericles’ byname “Olimpian”
and to the fact that he was compared to the goddess Peitho.
Keywords: classical Athens, Pericles, anthropo- and micro-anthroponymy,
byname.
Атинянинът Перикъл привлича постоянно вниманието на изследо-
вателите на класическата древност. Харизматичната му личност,
разцветът на Атинската демокрация като политическа система, кул-
турният възход на града предопределят за хилядолетия напред пре-
връщането му в емблема на древна Атина. Удивително е, че сред
разнообразието от посветените му научноизследователски направ-
ления досега не се е разработвал специално въпросът за неговото
лично име. Причината се крие във все още слабото изследване на
темата за атинската аристократична антропонимия. Още по-малко
вниманието на изследователите на античността са привличали други
оними – микроантропонимите. Настоящото начинание за интерпре-
тация на антропонимичен и микроантропонимичен материал може
да попълни подобни празноти в представите ни за атинското об-
щество през V в. пр. Хр.
Обелязвано е, че изучаването на личните имена, употребявани в
класическа Атина, във връзка с техните носители и сферата на об-
щуване може да даде много интересен материал (Андреев 1969: 195–
197). В частност, около широко известното за античните историци
име на Перикъл се очертава кръг от наименования, които носят

97
значения, различни от езиковото. Тези други “значения”, които попа-
дат в източниците в замръзнала форма, са ретроспективни и представ-
ляват едно ново вглеждане в историята на Периклова Атина.
Почти няма изследване за Перикъл, в което да не се споменава
епизодът в Херодот: Перикловата майка Агаристе като бременна има-
ла съновидение – сторило £ се, че ражда лъв, и след няколко дни
родила на Ксантип Перикъл (Her. VI, 131). Тенденциозно или не от
страна на античния автор, но така още в зародиш се сблъскваме с
първото оприличаване на Перикъл в писмената традиция, и то с царя
на животните. Разбира се, тук трябва да се държи сметка за добре
познатите особености на Херодотовата “История”: твърде честото
отвличане на читателя в областта на общи съждения с неисторически
характер, наличието на приказни мотиви, чудесата като важен еле-
мент от произведението (срв. нпр. Her. VII, 57; IV, 15; V, 114) (Konrad
1931: 200; Богданов 1992: 97)
1
. Привличането отново на това свиде-
телство, от една страна, по-скоро може да подскаже в каква степен
ще бъде надмината позицията на личното име на Перикъл в писме-
ната традиция. От друга страна, епизодът би могъл да хвърли доня-
къде светлина в нова и различна посока – върху вероятната мотиви-
ровка за именуването на Перикъл.
За античния човек сънищата имали божествен произход. Съно-
гаданието било жизненоважна потребност, въпрос на съдбовно поз-
нание и се превърнало в първостепенен по важност начин на про-
рокуване. Подробни сведения за конкретиката на сънищата в древ-
ността се намират в съчинението “Съногадания” на Артемидор Дал-
диански
2
. Според изложените от Артемидор правила за тълкуване
на сънища, казано общо, лъвът се приемал за добър белег и се упо-
1
По тези въпроси подробно вж.: Konrad, Gl. Wunder und Rationalismus bei
Herodot. – In: Num. Gymn., 43, 1932, s. 200 ff.; Богданов, Б. Старогръцката
литература. Исторически особености и жанрово многообразие.С., 1992.
2
Макар и работил в по-късна епоха, времето на Антонините, Артемидор
носел елинското мислене. В съногадателската тематика той бил теоретично
подготвен от древните авторитети. Някои от тях били конкретно атиняни,
като например Антифонт – софист (V в. пр.Хр.), който се занимавал също
с тълкуване на сънища, т. е. Артемидор познавал атинската практиката при
гадаенето.

98
добявал на висш държавен деец, поради силата и мощта си. В по-
вечето случаи, пише античният автор, такова видение на сън пред-
ричало раждане на детенце (Artem. Dald. II, 12).
Ако се съгласуват двете специфични свидетелства, от Херодот и
от Артемидор, които в действителност характеризират определяща
страна от светогледа на античния човек, то е възможно да се допусне,
че сънят на Перикловата майка е оказал известно психологическо
въздействие: не само вещаел появата на очакваното дете, но и
предричал в приповдигнат тон някакви отличителни (лъвски ?)
качества на новороденото. Има ли вероятност този факт около раж-
дането на Перикъл да е изиграл ролята на външен фактор, който е
повлиял на избора на името му?
При именуването у древните народи се среща връзка между съно-
виденията и назоваването на новородено. Например при сънуването на
някакво божество от жена, която очаквала рожба, по редица причини
на детето давали съответното теофорно име (Бешевлиев 1965: 21;
Винничук 1988: 183–184). Позната е също така и практиката у много
народи децата да се наричат с имена, свързани с някакви обстоятелства
при раждането на детето. Друга група имена са производни от някаква
характерна черта, която родителите искали впоследствие да видят в
своя наследник (Суперанская 1973: 176; Винничук 1988: 183; Lacey
1984: 15–32 ). В този най-общ дух може да се изясняват и вероятните
причини, определили името на Перикъл, които могат винаги да бъдат
индивидуални, а също така да отразяват някои факти, близки към
универсалните в антропонимията (Суперанская 1973: 176).
По същество елините имат красиви, разнообразни и красноречиви
лични имена, за разлика от римляните, които, изглежда, нямат богата
фантазия в тази област (вж.: Lacey 1968; Webster 1978 ). С характер-
ния за тях начин e назовано и новороденото през 494 г. пр. Хр. в
Атина дете, което било легализирано в обществото с името Ðåñé-
êëåÞò. Въздържайки се от несигурни етимологични разсъждения,
ще посочим, че антропонимът е двукомпонентен и може да се тълкува
като съставен от елементите: ðåñé- (пери-) (представка със смисъл
‘свръх’, ‘съвършенно’, ‘твърде изключително’, ’превъзхождащо всич-
ко’, ‘твърде много’, ‘вповече’) и многозначната лексема -êëåé (-клеи)
(‘славен’, ‘именит’, ‘прочут’, ‘известен’). В превод от старогръцки

99
език името може да се осмисли като преславен, изключително славен,
знаменит. В литературата наименованието понякога се определя като
“famous names” (Pameroy 1998: 157).
В състава на антропонима няма “лъвска” следа, така че не може
да се говори с положителност за пряката роля на съновидението за
мотивировката на името. Но “свръх” пожеланието за “слава”, “извест-
ност”, което означава да стане прочут, да постигне признание в об-
ществото поради някакви заслуги, дарби или подвизи, т. е. да при-
тежава ”сила и мощ”, все пак го доближава до символиката на лъва.
Сънят се явява обстоятелство около раждането на Перикъл, което
дава известни основания да се мисли за намесата на психологически
момент при избора на името му от неговите родители. Реално по-
гледнато обаче, семантиката на антропонима показва, че в съот-
ветствие с най-древните традиции, смятани днес за универсални в
антропонимията, даденото име било в превъзходна степен заредено
с пожелателен смисъл.
В антропонимията се приема, че когато се измисля име, хората се
стремят да създадат нещо оригинално и спират своя избор на това,
което им подсказват модата и традициите (Щетинин 1968: 163). За
античния гръцки свят епизодично се споменава, че много имена били
образувани с помощта на окончанието -клес за възхвала на някакво
качество, като напр. Èåìéóôïêëçò (славен със спаведливостта),
Óïöïêë\ò (славен с мъдростта) и др. (Lacey 1984: 64; Burguiere 1996:
56; Pameroy 1998: 72–73; Никитюк 2005: 4). По-нататък от конста-
тацията обаче въпросът не се развива. Моделът за създаване на по-
добни имена явно е бил познат в атинското общество. В такава антро-
понимична среда изборът на името на Перикъл, със същото окон-
чание -клес, вероятно е бил повлиян от битуващите общи традиции
при именуването. Както и да е било замисляно името, компонентите
в неговия състав при всички положения е трябвало да бъдат и разби-
раеми за социума даже ако самият антропоним е новосъздаден. Но
дали антропонимът е новосъздаден?
В помощ може да бъде генеалогията. От такава позиция се приема,
че всеки знатен атински род имал по-малко или повече устойчив
подбор от лични имена ( Pomeroy 1998: 72, 82; Burguiere 1996: 62).
Преместването на последните от един род в друг, като правило, се

100
явявало знак за роднински и матримониални връзки (Bicknell 1972:
65). Атическите имена в азбучен ред, под номера са дадени в “Proso-
pographia Attica” (Kirchner 1901–1902). В забележителния по-нов труд
на Дейвис (Davies 1971) номерацията на имената е същата, като новите
добавени имена нямат номера. Някои особености се откриват при бегъл
преглед на индекса. По същество Дейвис пресъздава “биографиите”
на отделни атиняни и цели семейства. Неговият труд, скромно наречен
“регистър” (Андреев 1973: 209), е удобен не само за проследяване на
генеалогическите връзки, но и за ономастично изследване.
По “регистъра” на Дейвис се вижда, че Перикъл е син на Ксантип
от дема Холарг и по мъжка линия произлиза от знатния атически
род на Бузигите. За това свидетелства комедиографът Евполид от
края на V в. пр. Хр. (Eupolis Fr. 96. Kock). Един от клоновете на
рода, а именно този, от който произлиза Перикъл, в твърде ранна
епоха се преселва в Атина и заема там достатъчно влиятелно
положение. Родът на Перикъл по майчина линия, мощният род на
Алкмеонидите, в много отношения е уникален за политическата ис-
тория на Атина VI–V в. пр. Хр. (Суриков 1997; Владимирская 2001).
Прегледът на познатите имена и в двата рода и на “регистъра” по-
казва, че до раждането на Перикъл такъв антропоним не е зафикси-
ран (Davies 1971: № 11811, 455–460).
Интересно е, че първото известно име от рода на Перикъл, на неговия
дядо по бащина линия – Арифрон (Davies 1971: I, 455) е много рядко
име в Атина, употребено само при Бузигите. Освен това по-малкият
син на Перикъл от първата му съпруга е любопитно наречен Парал
(Plut. Per. ХХХVI, 8) (Davies 1971: III, 457). Виламовиц смята, че името
е свързано с областта Паралия в Атика (Wilamowitz 1893: 86, note 25).
Мнението му обаче не е приемливо, защото Перикъл е от дема Холарг,
който е навътре в сушата и не е във връзка с морето. Името на този син
на Перикъл дава възможност да се сравни по-скоро с това на героя Парал
от древногръцката митология, който се смята за изобретател на кораба.
Възможно е този антропоним да е нов в семейството, доколкото
останалите двама атиняни, известни със същото рядко име Парал, са
по-млади от Перикловия син (Davies 1971: III, 457).Тези обстоятелства
позволяват да се предположи, че като особеност в рода на Перикъл е
познато именуването с не дотам разпространени антропоними.

101
Името на Ксантип, син на Арифрон и баща на Перикъл, също
привлича вниманието (Davies 1971: II, 456). В самия антропоним с
корен wððïò (“(х)ипп(ос)” – “кон”) звучи аристократизмът на произ-
хода, което забелязва още Аристофан (Nub., 64. Schol.). В класическа
Атина е сравнително висока пропорцията на такива “кенеподобен тип”
имена (Суриков 1997: 16; Карпюк 2003: 8). По сходен начин
завършващият компонент от личното име на Перикъл -клес се явява
социален знак. Двата антропонима имат свое социологическо напъл-
ване, за което говорят въпросните лексеми-напълнители в състава на
имената. Именуването на Ксантип и Перикъл показва социална
конотация, подчертава благородството на произхода и явно е резултат
на традиционната семейна практика. Изглежда, личното име на Пери-
къл отразява както общи тенденции, така и специфика. С известна
доза сигурност може да се твърди, че този антропоним не е случаен и
е новосъздаден. Появата на новото име в семейството може да се дълж