Петер Петерсен (1884–1952)

Петер Петерсен (1884–1952)



Самото възпитание прави от човека
човек. Без възпитание той, човекът,
се разминава с определеността и
целта на своя живот, той слиза,
потъва под човешкото равнище.

П.Петерсен


Произведения:

• “Малък Йенски план”(1925);
• “Обща педагогика”


Епоха:

Втората индустриална революция
и силната концентрация на капиталистическата икономика са
съпроводени в края на ХІХ век от бързо разпадане на
традиционното общество. Появява се обществото на масите,
съставено от отделни, нестабилни в своето социално положение
индивиди, които търсят приобщаване към нови икономически
структури. В тази своеобразна криза на цивилизацията,
започнала от началото на ХХ век се вписва фашизмът. Възражда
се вярата във възможностите само на избраните, на човешкия
елит и се отхвърлят либералнодемократичните идеали.


Хронологична таблица:


1884г., 26.07. – роден в Гросенвие, Германия;
1890-1896г. – посещава селското училище;
1896-1904г. – завършва гимназия във Фленсбург;
1904г. – записва се в Лайпцигския университет;
1909г. – защитава дисертация на тема “Някои мисли за
развитието на философията на Вунт заедно с очерк по метода на
културната история”;
1910г. – работи като учител в гимназията в Хамбург;
1920г. – назначен за директор на средно реално училище в
Хамбург; хабилитира се в Хамбургския университет;
1923г. – ръководител на катедрата по педагогически науки в
Йенския университет; поема и ръководството на
експерименталното училище към Университета (на снимката по-
долу);

1928-1929г. – гост-професор в САЩ и Чили;
1945г. – декан на Педагогическия факултет на Йенския
университет;
1952г., 21.03. – умира в Йена.


Водещи педагогически идеи:

�‰ разбира възпитанието като процес на изваждане на детето
от състоянието на несамостоятелност, от зависимостта и
като процес на саморегулация, саморазгръщане. То е
основна духовна функция на човешкото съществуване и служи
за хуманизиране на хората;
�‰ образованието е “ставане на формата”, актуализиран процес
на достигане на тази форма-човекът. То трябва да се
поставя в услуга на възпитанието;
�‰ предлага отделните педагогически дисциплини и науки да се
обединят в по-обща “наука за възпитанието”;
�‰ вместо традиционните класове предлага в училището да се
образуват постоянни групи: група на малките (І-ІІІ клас),
средна група (ІV-VІ), група на големите ученици (VІІ и
VІІІ) и младежка група (ІХ и Х). Формирането им
обосновава с по-благоприятни възможности за учене, игра и
съвместна дейност, като всеки ученик може да изпълнява
различни роли и спазва различни изисквания;
�‰ въвежда седмична програма за работа, в центъра на която
поставя педагогическите ситуации, които се решават от
учениците, по групи(от 2 до 6 ученика) и под
ръководството на учителя. Седмичната програма започва и
завършва с общо събрание на групата в кръг, където се
водят свободни разговори по наблюдаваното и усвоеното.
Занятията се разделят на курсове по постижения и работни
групи;
�‰ отделя четири първични форми на образование: разговор,
игри, труд и празнуване;
�‰ Препоръчва използването на следните методи за изследване
на детето: метод на пълното с фантазия идентифициране с
детството, събиране на спомени за детството, сравнително-
исторически метод на развитието, събиране на данни за
детските постижения, пряко наблюдение на детето с помощта
на метода на въпросниците, експерименти – детски,
младежки, образователни, педагого-дидактически;
�‰ вместо оценки предлага самооценката и оценката на
съучениците. Два пъти в годината учителите изготвят отчет
за всеки ученик като обобщават мненията на всички от
учителския колектив. “Обективният отчет” се дава на
родителите за мнение, и едва след това се изготвя
”субективният отчет” за самия ученик;

Приноси:

• Разработва основите на педагогиката като автономна наука на
възпитанието. За него възпитанието е непрекъснат процес на
хуманизация, продължаващ през целия живот на човека. Той се
опитва първо да си изясни теоретически смисъла на
възпитателния процес, а по-късно се опитва да реализира
идеите си.
• Йенският план за народно училище е идея за ново училище,
изградено на принципите на труда и на съвместния живот на
учениците в него. В своя вариант на групово обучение, който
днес е в основата на обединените училища по света той
практически реализира метода на проектите.
• Разработва т.нар. от него педагогическа характерология като
специална област на педагогическо изследване на фактите, с
цел да визуализира индивидуалната картина в развитието на
детето. Изследването на педагогическите факти според него е
връзката между теорията и практиката в педагогиката. Именно
това подробно изследване придава научен характер на
педагогиката и я прави наука за възпитанието.
• Развива нов етап в реформаторската педагогика, в центъра на
която стои детето, като самото изследване на педагогическите
факти е неговото изучаване. Създава забележителна школа,
прилага различни техники за наблюдение, протоколиране и
анализ.


Библиография:

Петерсен, Петер. Практиката в училищата по Йенския план. -
В.Търново, 1938.
Петерсен, Петер. Образование и възпитание. - Педагогика,
1991, № 1.
Бижков, Г. Реформаторската педагогика на П. Петерсен, -
Педагогика, 1992, № 9.
Йохансен, Х. В. Петер Петерсен и националсоциализмът. -
Педагогика, 1992, № 9.