Подотдел Magnoliophytina. Произход и части на цвета: чашка, венче, андроцей, гин

Въпрос № 2
4
Подотдел
Magnoliophytina
. ПроизходПодотдел Magnoliophytina. Произход и части на цвета: чашка, вен
че, андроцей, гине
цей.

Подотдел Magnoliophytina
-
покритосеменни, цветни растения

При тази най-късно възникнала в историческото развитие група растения, основната еволюционна тенденция към намаляване на половото поколение е представена най-силно. При покритосеменните растения се
ППодотдел Magnoliophytina - покритосеменни, цветни растения

При тази най-късно възникнала в историческото развитие група растения, основната еволюци
онна тенденция към намаляване на половото поколение е представена най-силно. При покри
ППри тази най-късно възникнала в историческото развитие група растения, основната еволюционна тенденция към намаляване на половото поколение е представена най-силно. При покритосеменните растения се появява и усъвършенства нов орган – цвят, който е резултат от силното развитие на органите, свързани с безполовото размножаване и к
райната редукция на органите за полово размножаване.
Половото поколение загубва напълно самостоятелността си и се развива за сметка на спорофита. Втора важна особеност е, че при семенните ра
стения за оплождане
то не е необходима водна среда. Трета особеност – изгражда се нова структуря- семе. То съдържа зародиша и осигурява неговото изхранване, защита и разпространение. Спорите губят значение за разселването и служат само като място за развитие на половото поколение.
Друга важна особеност на покритосеменните растения е, че семето има допълнителна защита - плод, който се формир
а от части на ц
вета. Плодът е орган,
подпомага раз
пространението на семената.
Произх
од на цве
та.
Цветът представлява сил
но скъсена и в
идоизменена клонка с ограничен растеж.
Тя е спороносна клонка, в к
оято микр
ос
порофилите са превърнати в тичинки, а мегаспорофилите - в плодолисти. Затова цвет
ът е орган, в който
се извършва безполовото размножаване (образуване на поленови зърна - микроспори и мегаспора – зародишна торбичка). Но, той обслужва и половото размножаване.

Части на цвета
Той се състои се от:
стерилни части - цветна дръжка и околоцветник
и фертилни части - тичинки и плодник.
Ц
ветна дръжка -
това е ст
Половото поколение загубва напълно самостоятелността си и се развива за сметка на
спорофита. Втора важна особ
еност е, че при семенните растения за оплождането н
е е необходима водна среда. Трета особеност – изгражда се нова структуря- семе. То съдърж
а зародиша и осигурява неговото изхранване, защита и разпространение. Спорите губят
значе
ние
за р
аз
селване
то и с
л
ужат само като място за развитие на половото поколение.
Друга важна особеност на покритосеменните растения е, че семето има допълнителна защита - плод, който се формира от части на цвета. Плодът е орган, подпомага разпространението на семената.
Произход на цвета.
Цветът представлява силно скъсена и видоизменена клонка с ограничен растеж. Тя е спороносна клонка, в която микроспорофилите са превърнати в тичинки, а мегаспорофилите - в п
лодолисти. Затова цветът е орган, в който се извършва безполовото размножаване (образуване на поленови зърна - микроспори и мегаспора – зародишна торбичка). Но, той
о
бслужва
и полово
то размножаване.
Части на цвета
Той се състои се от:
стерилни части - цветна дръжка и околоцветник
и фертилни части - тичинки и плодник.
Цветна дръжка - това е стъблената дръжка под цвета. Когато тя отсъства цветът е приседнал.
Останалите части на цвета - околоцветник, тичинки и плодник са разположени върху цветно легло (торус). То представлява връхната разширена част на цветн
ата дръжка. По своята морфология цветното легло може да бъде: плоско, изпъкна
л
о или в
длъбнато (хипантий).
Понякога хипантият
произхожда от срастването на чашк
ата, венчено и тичинките с цветното легло- формира се цветна тръбица.
Околоцветник- perianthum
Кога
Бисиметрич
н
и
– имат д
ве равнини на с
иметрия. Срещат се рядко – напр. при дамското сърце.
Асиметрични цветове
– не могат да се п
рекарат равнини на симетрия. Хар
а
ктерни са за примитивните цветове (магнолия).
Андроцей (androceum)
С този термин се означава съвкупността от всички тичинки в цвета.
Тичинка (stamen)
Представлява силно редуциран микроспорофилАсиметрични цветове – не могат да се пр
екарат равнини на симетрия. Характерни са за примитивните цветове (магнолия).
Андроцей (androceum)
С този термин се означава съвкупността от всички
тичинки в цвета.
Тичинка (stamen)
Представлява силно редуциран микроспорофил. Състои се от тичинкова дръжка и прашник. Прашникът е образуван от две половинки, свързани с малка връзка Андроцей (androceum)
С този термин се означава съвкупността от всички тичинки в цветаС този термин се означава съвкупността от всички тичинки в цвета.
Тичинка (stamen)
Представлява силно редуциран микроспорофил. Състои се от тичинк
ова дръжка и прашник. Прашникът е образуван от две половинки, свързани с малка връзка Тичинка (stamen)
Представлява силно редуциран микроспорофил. Състои сПредставлява силно редуциран микро
спорофил. Състои се
от тичинкова дръжка и прашник. Прашникът е образуван от две половинки, свързани с малка връзка Гинецей (gynaeceum)
Най-вътрешната част на цвета, в която се извършва мегаспорНай-вътрешната част на цвета, в която се извършва мегаспорогенезата и мегагаметогенезата. Представлява съвкупност от плодолистите в цвета.
Мегаспорофилите при покритосеменните растения носят името п
лодолисти и за
разлика от видоизмене
ните листа на
хетероспоровите растения, при тях
мегаспоро
филите (плодолистите) са ср
аснали. Тяхнот
о срастване е голяма еволюционна придо
бивка, тъй като осигурява по
-голяма з
ащ
ита на женското полово поколение.
Типове гинецей - според начина на срастване на
плодолистите: фиг. Н
инова
Апокарпен гинецей - най-примитивен. При нМегаспорофилите при покритосеменните растения носят името плодолисти и за разлика от видоизменените листа на
хетероспоровите растения, при тях мегаспорофилите (плодолистите) са сраснали. Тяхното срастване е голяма еволюционна придоб
ивка, тъй като
осигурява
по-голяма защита на женското полово поколение.
Типове гинецей - според начина на
срастване на плодолистите:
фиг. Нинова
Апокарпен гинецей - най-примитивен. При
него един или повече плодолисти срастват всеки сам за себе си. От всеки един от тях се п
олучава отделен плодник. Така гинецеят е съставен от един или много отделни плодници
.
Син
кар
пен -
п
роизхож
да от
а
покарпния, като два или повече плодолисти срастват със страничните си стени. В резултат се получава един многогнезден плодник. Броят на гнездата съответства на броя срастнали плодолисти (лале, крем);
Лизикарпен - възниква от синкарпния, като страничните стени между гнездата се разграждат (лизират). Но, краищата им, по които са разположени семепъпките остават във вид на колонка. Колонката се издига в средата на получения едногнезден з
авръз (карамфил). Шансовете за оплождане нарастват;
Паракарпен - два или повече плодолисти срастват само с ръбовете си. Получава се едногнезден завръз (мак, теТипов
е
гинецей
- според
начина на срастване на плодолистите: фиг. Нинова
Апокарпен гинецей - най-примитивен. При него един или повече плодолисти срастват всеки сам за себе си. От всеки един от тях се получава отделен плодник. Така гинецеят е съставен от един или много отделни плодници.
СинАпокарпен гинецей - най-примитивен. При него един или повече плодолисти срастват всеки сам за себе си. От всеки е
дин от тях се получава отделен плодник. Така гинецеят е съставен от един или
м
ного от
делни плодници.
Синка
рпен - произхожда
от апокарпния, като два или повече
плодолисти срастват със страничните си стени. В резултат се получава един многогнезден плодник. Броя
броят на ц
в
е
тните час
ти от всеки кръ
г е равен или кратен на този от съседните му кръгове (напр. при здравеца
ими 5 чашелистчета
, 5 венчелистчета, 10 тичинки и
5
плодолиста);
цветните части от всеки кръг се разполагат между цветните части от съседните му кръгове (алтернативно) - за по-добра защита.
Тези закономерности дават възможност да бъде унагледено устройството на цвета чрез цветна фор
мула. В нея цветните части се отразяват с латински букви, а броят с индекс към съответната буква.
Чашелистчетата се означат с K, венчелистчетата - C,
тичинките - А, гинецеят - G. Когато цветните части са повече от 10, се използва математическия символ за безкрайност. При срастване на частите от някой цветните части от всеки кръг се разполагат между цветните части от съседните му кръгове (алтернативно) - за по-добра защита.
Тези закономерности дават възможност да бъде унагледено устройството на цвета чрез цветна формула. В нея цветните части се отразяват с лати
нски букви, а броят с индекс към съответната буква.
Чашелистчетата се означат с K, венчелистчетата - C, тичинките - А, гинецеят - G. Когато цветните части са повече от 10, се използва матема
тическия символ за
безкрайност. При срастване нТези закономерности дават възможност да бъде унагледено устройството на цвета чрез цветна формула. В нея цветните части се отразяват с латински букви, а броят с индекс към съответната буква.
Чашелистчетата се означат с K, венчелистчетата - C, тичинките - А, гинецеят - G. Когато цветните части са повече от 10, се използва математическия символ
за безкрайност.
При срастване на час
тите от някой
кръг, броят им се загражда в скоби
( ). Ако
някоя цветна част се разпо
лага в два кръ
га, се пишат две цифри и + помежду им.
В началото на цветната форм
ула се от
ра
зява симетрията на цвета: *- знак за актиноморфен цвят; - за зигоморфен. При гор
ен завръз под цифрат
а се поставя чертичка и обратно. Напр.:
Лютиче - * K5 C5 A∞ G∞
Лале - * P3+3 A3+3 G (3)

тичинките - А, гинецеят - G. Когато цветните части са повече от 10, се използва математическия символ за безкрайност. При
срастване на ч
астите от
някой кръг, броят им се загражда в скоби ( ). Ако някоя цветна част се разполага
в два кръга, се пишат две ци
фри и + помежду им. В началото на цветната формула
се отразява симетрията на цвета: *- знак за актиноморфен цвят; - за зигоморфен. При горе
н завръз под цифрата се поставя чертичка и обратно. Напр.:
Лютиче - * K5 C5 A∞ G∞
Ла
ле -
* P
3+3 A
3+
3 G (3)

Лютиче - * K5 C5 A∞ G∞
Лале - * P3+3 A3+3 G (3)

Лале - * P3+3 A3+3 G (3)