Политическата криза - 1886-1887г.

Политическата криза – 1886-1887.
През 1886г. се провеждат парламентарни избори, които нанасят тежък удар на умерените либерали на През 1886г. се провеждат парламентарни избори, които нанасят тежък удар на умерените либерали на Драган Цанков и съответно укрепват анти-руските позиции. На 09,08,1886г. Александър Батенберг е принуден да абдикира. Той е изпратен под охрана до Оряхово, където е качен на руския параход ,, Голубчик,, за град Рени, където отпътува за Германия. Превратът свиделства за повторното решаване на политически разногласия с антиконституционни мерки. Той въвлича страната във вътрешна и външна политическа криза, в която крайно се изострят отношенията м/у фили и фоби и се създават условия за активизиране на политиката на Великите сили за влияние в България. Детронаторите налагат в страната военно положение. Контра превратът в България започва на 11,08 когато Стефан Стамболов издава декларация, в която се иска оттеглянето на правителството на митрополит Климент. Причината за настъпилата криза произтича от особения статут, който се дава на България от Берлинския конгрес-1878г. и Топханенския акт-1886г. Настъпилата криза е израз на опита на Великите сили да разрешават изкуствено създадените български проблеми, съобразени с интересите си. На 01,09,1886г. по решения на Регентския съвет е свикано Народното събрание, което гласува държавния бюджет и назначава дата за избори за Велико народно събрание във връзка с избирането на нов монарх. По настояване на Стефан Стамболов Народното събрание изпраща телеграма до Русия с искане за подобряване на българо-руските отношения. На 19,10,1886г. се открива Трето Велико народно събрание. На 29,10,Великото народно събрание избира за български княз принц Валдемар, който е син на датския крал и има родствени връзки с руския двор. Великото народно събрание прекратява дейността си до намиране на нов кандидат. По пътя на утвърждаване на позициите си на Балканите Русия спечелва Сърбия през 1881г. и Румъния -1883г. В този момент й се отдава възможност да привлече и България. Във Виена на 01,12,1886г. за княз е предложен Фердинанд Сакскобургготски, немски принц внук на Луи Филип. Личното желание на принца е да се кандидатира за български княз. През 01,1887г. в Силистра и Русе избухват военни бунтове ръководени от офицери русофили. Изострената обстановка налага необходимостта от разрешаване на кризата. Постепенно в м/ународните кръгове се обуславят няколко варианта за разрешаване на кризата-двудържавно монархическо обединение с Румъния или Турция, за връщане на княз Батенберг, както и се появяват идеи за републиканско управление. През 1887г. българските управляващи достигат договореност с Фердинанд Сакскобургготски и на 25,06,1887г. Великото народно събрание го избира за княз на България. Избирането на княз на България разрешава кризата само формално, тъй като поради отказа на Русия, княз Фердидинанд е признат официално едва 9 год. по-късно. Въпреки това, присъствието на княза внася стабилитет в страната. Новата задача, която застава пред българските държавници е пол
ит