Политика на доходите степен на намеса на държавата

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
Катедра „ Стопанско управление”

Курсова работа
По Икономикс
На тема: Политика на доходите – степен на намеса на държава

Изготвил:
Курс:
Факултетен номер:

Пловдив
2018
Съдържание
Исторически преглед
Източници на доходи
Роля на социалните партньори при формирането на работните заплати
Разлики в заплащането между жени и мъже
Синдикатите и обвързаността на заплатите с производителността на труда
Заключение

Исторически преглед
Промените в българската икономика, настъпили след началото на прехода към пазарно стопанство създадоха благоприятни условия за увеличаване на подоходното неравенство в обществото. Задълбочаването на диференциацията в една или друга степен обхваща всички източници на доходи и социални слоеве в обществото. По отношение на работната заплата различия се наблюдават между заетите в бюджетните и извънбюджетните организации; между отделните сектори на икономиката; между заплащането на труда в обществения и частния сектор; между мъжете и жените и др. Тези различия са породени от различни причини и имат обективен характер когато са следствие от различията в икономическото и финансово състояние на предприятията. Пряко следствие от кризата в доходите е социалната поляризация на населението. През 90-те години в българското общество се формира биполярен модел на социална стратификация. По-голяма част от населението получава ниски доходи, една малка част получават средни доходи и много малка част - високи доходи.
Динамика на общото подоходно неравенство в обществото през 90-години е следствие на следните три основни причини. Първо, мощните процеси на преразпределение, осъществявани главно чрез икономиката в сянка формират една малка прослойка от обществото, която притежава голям дял в доходите. Второ, трябва да се отбележи банковата система като източник на обогатяване. Взетите и необслужвани кредити в голямата си част са използвани за потребление и натрупване на имущество. Огласените данни на т.нар. “кредитни милионери” красноречиво потвърждават приноса на този фактор за формирането на подоходната и имуществена диференциация в нашето общество. Трето, диференциацията в работните заплати, пенсиите и доходите от предприемачество (дребния частен бизнес) може да се приеме като третия по значение фактор, но той диференцира населението предимно под и малко над средното равнище на доходите. Развитието на пазарните отношения и свободната стопанска инициатива през 90-те години доведоха до силно увеличаване на диференциацията в заплащането. Различията нарастват както между отделните социални групи, така и между отраслите в икономиката, между обществения и частния сектор, и между отделните категории персонал. Увеличаването на неравенството в заплащането на труда не трябва да се разглежда като негативно явление и елемент на кризата в доходите, ако то се осъществява на принципите на пазарната икономика. Случаят в нашата страна е по-различен, защото по-голямата диференциация не е резултат от икономическите и финансовите резултати на стопанските субекти, а на тяхното субсидиране и монополистично положение. Фрагментацията на заплащането на работната сила в България може да се проследи в следните няколко аспекта: 1) между заплатите в бюджетния и реалния сектор; 2) относителното преструктуриране на заплатите в отделните отрасли и дейности и 3) различия в заплащането в обществения и частен сектор. Разривът между реалните заплати на заетите в небюджетните организации от обществения сектор и тези на бюджетна издръжка значително нараства за периода до 1996 г. Значителното изпреварване на първите не е свързано с повишаването на ефективността в обществения сектор. Очевидно ограниченията, наложени в бюджетния сектор контрастират с механизмите на формиране и регулиране на заплатите в стопанските организации, още повече като се има предвид спадът на промишленото производство. През последните няколко години диференциацията между работните заплати в бюджетния и реалния сектор бележат тенденция на намаляване. Докато през 1996 г. заплатите в реалния сектор (включително частния) надвишават бюджетните заплати с 57%, то през 1998 г. тази разлика се свива до 28%. Особено чувствително е снижаването през 1998 г. (с 22.5 процентни пункта). Причините са от различно естество, но в основата стоят финансовите затруднения на стопанските организации и действието на механизма за регулиране на заплатите в обществения сектор.

Източници на доходи
Парични доходи от: работна заплата, пенсии, самостоятелна стопанска дейност, собственост, продажба на селскостопанска продукция, обезщетения за безработица, обезщетения за временна нетрудоспособност, стипендии, застраховки и др.
Натурален доход - включва стойността на получените продукти от частните земеделски стопанства, от селскостопанските предприятия, от роднини и др. близки.
В доходите на домакинствата не се включват: помощи по линия на социалното подпомагане, добавките за чужда помощ към пенсиите на инвалидите със загуба на трудоспособност над 90% и хуманитарните помощи.

Роля на социалните партньори при формирането на работните заплати
Проблемите на определянето на работната заплата заемат съществено място в социалния диалог и дейността на социалните партньори. Всеки от социалните партньори досега използва две основни форми на участие в обсъждането на проблеми на работните заплати. Първата е като организатор на дискусии, а втората - като партньор в социалния трипартитен диалог. Дискусиите по въпросите на заплатите се отнасят главно до проблеми, чието решение може да се търси в средносрочна перспектива. Синдикалните централи активно организираха дискусии за доходите на населението при въвеждането на валутния борд и след едногодишното му функциониране. Практиката е те да приключват с изготвяне и приемане на заключителни документи с конкретни предложения в областта на заплатите и цените, които се предоставят на съответното правителство и на работодателските съюзи. Тези предложения не намират место в тристранния диалог и често остават само в синдикалните архиви. Всяко правителство в рамките на своя мандат организира една или две срещи с представители на работодателите и професионалните съюзи по няколко основни теми, включително и по политиката на доходите. На тях се ангажира с участие единствено Министерство на труда и социалната политика. Рядко се привличат други компетентни държавни институции, както и независими експерти. Ефективността на подобни срещи е ниска. До сега не могат да се намерят достатъчно еднозначни доказателства за тяхното положително влияние върху националната система за тристранно сътрудничество. Определено може да се твърди, че не е налице практика, при която правителствата да дискутират с партньорите средносрочната (в рамките на техния мандат) подоходна политика, преди, а и след официалното й оповестяване. Традиционно разделът по доходите е твърде общ. Стремежът на всяко правителство е в по-малка степен да се ангажира с конкретни параметри в сферата на доходите, което провокира негативни нагласи у синдикатите и ограничена подкрепа на правителствените намерения. Политиката по работните заплати (доходите) на национално равнище в годишен мащаб (механизми, равнища, правила) е традиционен обект на консултации, съгласуване или съвместна дейност в 55 Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тази проблематика е особено конфликтна и по нея трудно се постига обща позиция. Дейността на НСТС в областта на политиката по доходите може да се обобщи в следното: Първо – годишно се провеждат тристранни консултации по заплатите, а не директни преговори, характерни за много европейски държави. Тези консултации са “post-factum” по отношение на вече изработени проекти за постановления на Правителството. Няма утвърдена практика социалните партньори да бъдат привличани при подготовката на тези документи. Второ – провежданите консултации по работните заплати имат ограничен обхват. Той се отнася до съгласуване на предлаганите промени в 3 нормативни акта. Това са постановленията за размера на минималната заплата за страната, за работните заплати в бюджетните организации и дейности, и Наредба за определяне на средствата за работна заплата в предприятията с определящо държавна или общинска собственост. Срокът на действие на тези нормативните актове е едногодишен и затова се поддържа формален ритъм на консултациите. Те се провеждат като правило в началото на календарната година. В голяма степен начинът на провеждане на консултациите е също формален. На тях се предлага проект от компетентното ведомство и се провежда експертно обсъждане. Представителите на синдикатите считат, че се отклоняват новите и различаващи се от проекта искания, а при негативно становище не се търси компромисно решение или корекции. Консултациите по проекта за бюджет се водят неефективно, тъй като досега това става непосредствено преди внасянето му в Народното събрание, без предварително да се осигурява някаква информация и контакти на всички фази на бюджетната процедура. Трето – честотата на обсъждания на въпросите на работната заплата зависи от общото състояние на трипартитния диалог. В неговата история систематично се редуват периоди на съзнателно търсене на консенсус по пътя на многократни обсъждания и взаимни отстъпки, и на кризи, които дори водят до блокиране работата на тристранния орган. Всички правителства са изкушени през част от мандата си да демонстрират пренебрежение и омаловажаване на позициите на социалните партньори, като по отношение на доходите се стига до пълно разминаване, особено със синдикатите.
Разлики в заплащането между жени и мъже
Диференциацията на заплатите между мъжете и жените е най-висока в отраслите на преработващата промишленост, образованието и здравеопазването. Това са едни от най-силно феминизираните отрасли. Сравнително високите разлики в заплатите могат да се обяснят с причини като обща нагласа в работодателите за предлагане на по-ниско заплащане на жените (особено добре тя е изразена в шивашката и текстилната промишлености), по-ниска производителност на жените и прилагане на трудоемки технологии за работа, и други. Очевидна е многопосочността и многоаспектността на 58 възможните обяснения, които подсказват и възможности за дискриминация при заплащането труда на жените. Позицията на синдикатите е, че дори при наличие на синдикални организации и сключен КТД, той не се използва като инструмент за превенция и преодоляване на редица проблеми, свързани с равнопоставеността на половете. Това е отстояване на равно заплащане за еднакъв или равностоен труд, прилагане на квотния принцип при израстването в служебната йерархия или за постигане на договореност за специални мерки и закрила на жените, които да отразяват техните специфични потребности. Особено силни са проблемите на работещите жени в малките предприятия, където синдикална защита е твърде слаба. Може да се обобщи, че различията в заплащането между жените и мъжете на сегашния етап в по- голяма степен се дължат на това, че те се насочват към публичния сектор и предпочитат относително по-ниски заплати (в сравнение с тези в частния) при стабилен статус в заетостта; избягват заетостта в сивата икономика и несигурността на заплащането в нея; приемат заетост като неплатени семейни работници и съответните форми на натурални доходи; по-рядко приемат статуса на работодател и самонает в сравнение с мъжете и съответно – по-рядко получават техните високи заплати. В заключение може да се обобщи следното: по-ниското заплащане на жените спрямо мъжете е обективен факт, който не може обаче еднозначно да се приеме като дискриминация. Необходими са специално насочени изследвания на равнище на работните места именно в сектори и по професии, където различията в заплащането са най-големи, за да се провери наличието на такава дискриминация. Дискриминация по отношение на заплащането на труда на лицата с различен етнически произход у нас не се наблюдава. Съществуват сериозни основания да се твърди, че трудът на ромите един от най-ниско заплатените. Това се дължи на ниското образование