Поява и развой на старобългарския книжовен език - най-ранния писмен славянски ез

Поява и развой на старобългарския книжовен език - най-ранния писмен славянски езикВъзникването на старобългарския книжовен език е свързано с дейността на солунските братя Константин-Кирил и Методий. Главен източник от който черпим сведения за тази дейност са така наречените Пространни, или Панонски жития на двамата братя написани от техни съвременници, най-вероятно от някой техен ученик, който не ни е оставил името си на автор. Редица от основните данни изложени в житията, впоследствие намират потвърждение в други исторически документи. По този начин може да се останови, че житията на солунските братя съдържат минимален легендарен материал, характерен за съчинения от подобен род през Средновековието. Както се разказва в житията на Св. Константин-Кирил и Св. Методий, в 862 г. в Цариград пристигат пратеници на Ростислав, които отправят молба от името на княза до византийския император да му бъдат изпратени учители, които да проповядват новата християнска религия на славянски език. Във Византия съвсем естествено се отнасят благосклонно към молбата на моравския княз. За византийците се представя удобен случай да разпрострат своето влияние и в Централна Европа. Начело на църковната мисия застават солунските братя Константин-Кирил и Методи. Ръководната роля е играл по-младият от братята Константин, който е бил известен със своета ученост в цяла Византия и проявил вече по-блестящ начин свойте качества на мисионер пропагандатор в някои византийски религиозни пратеничества в източните страни. Изборът на двамата братя е бил продиктуван и от други съображения. Те са били родом от Солун и са познавали от ранно детство говора на българските славяни поселенията на които в това време за изпълвали цялата солунска област. Според данните на житията Константин-Кирил веднага след като получил поръченята на византийският император, съставил славянска азбука и превел на първо време най-необходимите богослужебни книги, така нареченото ''изборно евангелие'', т.е. избрани четива от Евангелието според установения ред на тяхното прочитане в християнската служба в течение на църковната година. В Житието на Методий пише, че са преведени ''Псалтерът, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби''. В Моравия братята прекарват три години. Това време те използват, за да подготвят свои ученици. Същевременно те продължават своята преводаческа дейност на старобългарски език. След тригодишното си престояване в Моравия братята се отправят заедно с учениците си в Рим за да изпросят от папата одобрение на славянската литургия и закрила срещу враждебно настроеното към тях и към тяхното славянско просветително дело немско духовенство. По пътя си те се отбиват в княжеството на панонския княз Коцел, населено със славянско население, родствено на днешните словенци и разположено в областта между горното течение на Дунав и реките Драва и Мура. От панонските славяни днес няма следа. Братята престояват известно време в Панония и обучават там около 50 ученици, поверени им от панонския княз. В Рим те биват посрещани радушно от папатам който одобрява славянското богослужение. Константин-Кирил се разболява в папската столица и след като приема монашество, умира в 869 г. Методий се връща заедно с учениците си отначало в Панония, а после в Моравия. Между това политическата атмосфера в Моравия се променя коренно. Радетелят за славянска просвета и славянска култура княз Ростислав е заменен от своя племенник Светоплук, който подчинява страната отново на немското политическо влияние и взема отрицателна позиция към делото на солунските братя. Методий след един период на тежки борби с немското духовенство, които са му кострали неизлечими страдания, умира в 885 г. Със смуртта му се слага край на славянското просветно дело в Моравия. Тежка съдба сполетява и учениците на солинските братя. Едни от тях биват продадени като роби, а други са прогонени от страната. Група от по-видните Кирило-Методиеви ученици се отправят в България, където са им били създадени благоприятни условия за книжовна дейност. Създадената от тях старобългарска книжнина преживява буен разцвет по времето на цар Симеон (893-927).