PR в кризисни ситуации

PR в кризисни ситуации
Кризисните и аварийни ситуации са много тежко изпитание за всяка една фирма или организация. Освен вътрешното напрежение, трябва да се има на предвид, че в такива случаи натискат на общественото мнение неимоверно нараства. Кризите могат да бъдат най-разнообразни – финансови, икономически, политически, производствени, търговски, управленски и т.н. Няма бизнес или област от обществения живот, които да са застраховани от настъпването на кризисни или аварийни ситуации. Като се започне от природните бедствия – пожари, наводнения, суша, земетресения, свлачища, нашествия на насекоми, изригване на вулкани и т.н. и се стигне до катастрофи на кораби и самолети, фалити, производствени аварии, изпускане на отровни вещества.
Прекалено късно е, едва при настъпване на криза, ръководството на една организация да се събира и решава, как да бъде овладяна и управлявана тя.Всяка фирма или организация трябва да има подробно разработен план с необходимите графици, разчети и отговорници, как да се реагира при подобни извънредни обстоятелства. Съществена част на тези планове са програмите за комуникация. Тяхното съставяне и реализиране е задължение на специалистите и PR – мениджъра. Целта на тези програми е да се осъществи ефективна, двустепенна и непрекъсната комуникация с различни целеви групи и с обществото като цяло. Връзките с обществеността имат задачата да помогнат, да се преодолеят негативните последици от кризата като се осигури ефективно общуване и пълноценен диалог.Задължително условие за преодоляване на кризата е да се гарантират възможности за свободен достъп до информация или пък за насочване на информационния поток свободно към медиите.Трябва задължително да се спазват два принципа:- за пълно разкриване на фактите;- за „един глас в организацията“.
За съжаление много мениджъри недооценяват рисковете от прикриването на информация в сложни и конфликтни ситуации и сами си създават допълнителни затруднения. Лошите новини са новини като другите, само че много по-трудно биха могли да бъдат скрити. Средствата за масова информация в целия свят имат засилен интерес и особена чувствителност към крисизните ситуации. Трябва да се знае, че такива случаи не могат да се скрият от тях. Независимо дали по-рано или по-късно журналистите стигат до тази информация и с основание губят всякакво доверие към институцията, която ги е излъгала. Подходът да се мълчи, докато се разчуе, автоматично поставя организацията в позицията на самозащита.
По време на кризата трябва да бъдат свършени някои задължителни неща:- централизиране на комуникационните функции;- предоставя се съществена, базирана на реални факти информация, така че източник на нови факти да не бъдат слуховете;- да не се прикриват лошите новини и да се съобщават само добрите – трябва да се води истински диалог на основата на обществените интереси;- да се комуникира колкото е възможно по-бързо и да не се изчаква, защото се губи инициативата;- да не се разчита само на един начин на комуникация, а да се използват различни канали;
Целта е информацията, която излиза от фирмата за станалото, да бъде интерпретирана правилно.
Действия при отразяване на кризата:Съобщаване и отношение1. Вътрешно фирмена работа – да се предупредят незабавно всички мениджъри, какво основно се случва.2. Външна работа – съобщения за масмедиите, заинтересованите юридически органи, правителството или заинтересовани министерства; на най-близките на пострадалите или убитите, преди да се обявят публично имената.Подготовка на материали за медиите- основни данни за организацията, биографии на основния мениджърски състав;- подготовка на основни информации, първата трябва да се подготви не по-късно от един час след катастрофата.- да не се дават имената на жертвите, ако има такива, преди близките им да са уведомени за това (най-късно до 24 часа);- уточняване на подготвените материали със съдействието на мениджърите, юридическия отдел;- подготовка и транслиране на новините до националните и локални медии, осигуряване на специализирани публикации в бюлетина за служебно ползване , за застрахователните компании, за одтелните министерства;- издаване на бюлетин за развитието на кризата по дни и часове;- използване на принципа на един глас в организацията;- разкриване на всички факти с изключение на поемане на вината; това трябва да се направи след внимателна преценка на случая.Публичен информационен център- изграждане и съобщаване сред заинтересованите среди за същестуването му;- на всички телефонни запитвания се отговаря с точна информация;- провеждане на срещи с групите, нуждаещи се от повече информация;- указания за служителите на организацията, да не правят несъгласувани изявления пред медиите;- да не се оставят без отговор никакви запитвания;- да се създаде специален медиен информационен център в близост до мястото на кризата, ако може и на самото място.