Праславянски език

Русенски университет ,,Ангел Кънчев‘‘
Факултет:Природни науки и образование

КУРСОВА РАБОТА
по
Езикознание
Тема:Праславянски език

Изготвил:Проверил:
Станислава Петрова

Русе 2012
Обща характеристика на Праславянският език:

Праславянският език е хипотетичен език. Той произлиза от хипотетичния индоевропейски праезик, от който водят началото си и останалите индоевропейски езици.Реконструиран е чрез сравнително-исторически метод, на базата на най-старите старобългарски паметници, чийто материал се сравнява с най-близките индоевропейски езици – балтийски и германски.Съвременните славянски езици произлизат от праславянския език. Те принадлежат към най-архаичните части на индоевропейското езиково семейство, както във фонетичен, така и в граматичен план: съхранили са особено стари черти на флективна структура – склонение, спрежение, род, число, падеж, темпорална система, структурата на местоименията и числителните имена.
Различни слависти смятат,че праславянският език е говорен в прародината на славяните, намираща се в земите между Одра и Висла, в териториите между Днепър и Буг, на север от крайчерноморските степи.Оформянето на славяните като отделен етнос е маркирано от появата на т.нар. Лужишка култура в началото на 13 век пр.н.е. на територията между Висла и Одра в днешна Полша.
Етапите в развитието на праславянския език могат да се очертаят само хипотетично,поради липсата на писмени паметници, чрез сравнително-историческия метод, като се има предвид, че някои заключения могат да имат различни тълкувания. Съвременното състояние на славянските езици показва, че динамични граници на езиковата територия на праславяните.
Ранен период на Праславянския език: Началото на праславянския език може да се отнесе към 3-то хилядолетие преди новата ера, когато индоевропейският праезик се разпада на отделни диалекти. От началото на второто до средата на първото хилядолетие преди новата ера праславянският език е в контакт с балтийския език. Това е периодът на балто-славянската езикова общност , през който се развиват общи черти в балтийски и праславянски. Праславянският език се разпада около втората половина на първото хилядолетие от новата ера. Това е периодът на отваряне на сричката. През този период настъпват редица промени в праславянския език, някои от които засягат цялата славянска територия, други – само част от нея и се оформя диалектната диференциация в праславянски, довела по-късно до появата на трите езикови групи.
Още в праславянската родина праславянският език се разпада на 2 диалекта: западен или северозападен и източен или югоизточен.
Късен период на Праславянския език:Бележи се нов етав в развитието на праславянския език.Според резултатите от тази промяна може да се предполага, че е възникнало ново деление на праславянските диалекти на югозападен и източен.
Разпадане на праславянския език: През по-нататъшния развой на праславянския език настъпва отделяне на южни диалекти и сближаване на предците на днешните източни и западни славяни, като се оформят две нови групи диалекти – северна и южна, които не са напълно хомогенни.

Праславянски език.Проблемът за прародината на славяните:
Термините,които се използват за назоваване на предходника на всички славянски езици са два:,,Общославянски‘‘ и ,,праславянски‘‘.Терминът ,,праславянски‘‘ се използва в българската езиковедска традиция.Терминът ,,общославянски‘‘ се използва типологически.Съществуват възможности,катопраславянският да е за ранната фаза,а общославянският да е за по-късната фаза.И двата термина се използват за обозначаване на славянската езикова еволюция до появата на писмените паметници.Те се появяват след разселването на славяните на юг,изток и запад и не отразяват същинския изконен праславянски.От разпадането на праславянската общност до тяхната поява не са изминали повече от 300-400 г.и така диалектът ,на който Кирил и Методий са извършили превода си на богослужебните книги през 863г. е бил много подобен на праславянски език.За праславянския може да се каже,че той е съвкупност от близки племенни диалекти,но за един език в народностен или в съвременен смисъл не може да се говори.
Според Р.Айцетмюлер това е език на който са говорили праславяните.Но е безпорно,че всичко е свързано с прародината, разселването на славяните в различни посоки и нарушаването на славянското териториално единство в началото на Х век.Тезата за западното, Одринско-Висленско разположение на праславянската родина е подробно обосновано с данни от археологията,етнографията и анализа на хидрономи след Втората световна война.Към тази теория М.Руднизки включва и р.Елба.За азиатския произход на славяните,полският етнограф К.Мошински аргументира единствено с лингвистичен анализ нагеографски,речни,земеделски обекти, растения, животни и сечива.
Според Т.Милевски има втора по-късна прародина на славяните ,разположена на изток – до Крайднепровието,на североизток и изток – до балтикските племена,на себерозапад от Балтийското море.Той обръща внимание на надписите в гръцките колонии на Черно море и от тях прави заключение,че до IIIв. славяните са били далеч от северните брегове на Черно море.
Според Ф.П.Филин прародината на славяните е територията между среден Днепър и западен Буг. С оглед на славянските типологични паралели с хетски,тогарски,унгарски,арменски и други езици,това твърдение подтвърждават и други автори.
Изказват се мнения за повече от една прародина в различно време и в резултат от разнопосочни миграций.
Иван Леков предлага тезата за първоначалната локализация в Югоизточна Европа .Той не изключва и възможността за обитаване на територия от Днепровско до Висленско.
ПрезIV в. Славяните заемат обширния ареал от басейна на р.Одер до централен Днепър,от южните брегове на Балтийско море и Мазурските езера до Припятските блата.
Около V век те започват да се придвижват на северойзток и част от тях се заселват в Горен Днепър и Припят.
През VI век придвижването на североизток достига територии заемани първоначално от фински племена.
След 500-та година от н.ера част от славяните проникват на юг пред Карпатите и Судетите.По него време част от славяните населяват Източните Алпи.
През VI-VII век славяните заемат огромна част от Балканския полуостров ,включително и Гърция .
Към края на VIII век славянското население на територията на България попада под властта на булгарите (алтайскинарод).
Следователно отVII – IX век те заемат обширна територия в централна и източна Европа.
О.Н.Трубачов отделя голямо внимание на критиката си на понятието “прародина“.Според него може да се възприеме само като работен термин за идентификация на ареала на най-старите локализации на съответната етнолингвистична група.В своята критика той включва и концепцията за “завоюлваната прародина“.
Той отрича възможността за съществуване на “чисти“ езикови зони,а също отрича и самия “метод на изключване“,според който славяните са населявали тези територии.По отношение на сравнението между балтийски и славянски,авторът не смята,че балтийският е по архаичен от славянският.Той смята,че праславянския език произхожда пряко от праиндоевропейския,а най-старата локализация е била в Централна Европа.Въз основа на езикови данни,утвърждава славяно-италийски контакти.После славяните се разселват на изток и север и контактуват с илирите.По отношение на индоевтопейската прародина Трубачов посочва като център на разселването на племената - средния Дунав,близките балкански територий и част от Украйна.От там славяните се разпространяват на северозапад,североизток и юг.Последното предвижване на славяните е на север в средатана на 1000г.пр.н.ера под натиска на келтите.
Авторът коментира избрани и известни публикаций.И той като Р.Айцетмюлер смята,че православният език е бил жив,че на него се е говорило.