ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ

№ 19 ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ

А. Същност и видове. Ограничения на собствеността

Правото на собственост е
АА. Същност и видове. Ограничения на собствеността

Правото на собственост е едно от най-важните субективни права. Няма законово определение. Малко са и з
аконодателствата, които с
а
се
опитали да го д
ППравото на собственост е едно
о
т най-важните субективни права. Няма законово определение. Малко са и законодателствата, които са се опитали да го дефинират (например: Австрия). Подход при дефиниране – чрез съдържанието на правото на собственост – правото на собственост е призна
та и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, ползва и се разпорежда с определена вещ и да изисква от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея. С това определение се разкрив
а съдържанието на правото на собственост – то обхваща три основни правомощия на собственика:
1) ВЛАДЕНИЕ – правната възможно
ст на собственика да упражнява фактическа власт върху една вещ, да я упражнява, защото има това право. Това е негово право на владение, това е елемент на правото на собственост. Правомощието владение се отличава от владението като факт. Владелецът няма право да я упражнява.
2) ПОЛЗВАНЕ – правната възможност за собственика да извлича полезните свойства на вещта. Може да се изрази в пряко ползване на вещта, но това правомощие дава възможност на собственика да получава и доходите, които вещта дава. Ползването не е отделно субективно право, то е правомощие, елемент на правото на собственост.
3) РАЗПОРЕЖДАНЕ – възможност да се установят всякакви правоотношения по повод на една вещ. Според Г. Боянов трябва да се разглежда в по-тесен смисъл – правната възможност на собственика да извършва сделки на разпореждане, такива, с които се обременява или прекратява правото на ползване или се създават условия за бъдещо прекратяване на правото на ползване. Това правомощие може да се прояви не само като извършване на правно действие, но е и фактическо действие, прекратяващи правото на собственост.
Всяко право на собственост се свежда до тези три основни правомощия, но то не е аритметичен сбор от тях – не е необходимо да се упражняват едновременно. Възможно е временно собственикът да бъде лишен от някои от тези правомощия и въпреки това си остава собственик (например: да го отдаде под наем – не го ползва, но пак е собственик).
Правото на собственост е вид субективно гражданско право. То е абсолютно гражданско право, защото кръгът на правно задължените лица не е определен, не се загубва поради неупражняване.
Видове право на собственост – чл.17 КРБ: собствеността е публична и частна. Чл.18 1) ВЛАДЕНИЕ – правната възможност на собственика да упражнява фактическа власт върху една вещ, да я упражнява, защото има това право. Това е негово право на владение, това е елемент на правото на собственост. Правомощието владение се отличава от владението като факт. Владелецът няма право да я упражнява.
2) ПОЛЗВАНЕ – правната възможност за собственика да извлича полезните свойства на вещта. Може да се изрази в пряко ползване на вещта, но това правомощие дава възможност на собственика да получава и доходите, които вещта дава. Ползването не е отделно субективно право, то е правомощие, елемент на правото на собственост.
3) РАЗПОРЕЖДАНЕ – възможност да се установят всякакви правоотношения по повод на една вещ. Според Г. Боянов трябва да се разглежда в по-тесен смисъл – правната възможност на собственика да извършва сделки на разпореждане, такива, с които се обременява или прекратява правото на ползване или се създават условия за бъдещо прекратяване на правото на ползване. Това правомощие може да се прояви не само като извършване на правно действие, но е и фактическо действие, прекратяващи правото на собственост.
Всяко право на собственост се свежда до тези три основни правомощия, но то не е аритметичен сбор от т2) ПОЛЗВАНЕ – правната възможност за собственика да и
звлича полезните свойства на вещта. М
ож
е да се изрази в пряко ползване на вещта, но това правомощие дава възможност на собственика да получава и доходите, които вещта дава. Ползването не е отделно субективно право, то е правомощие, елемент на правото на собственост.
3) РАЗПОРЕЖДАНЕ – възможност да се установят всякакви правоотношения по повод на една вещ. Според Г. Боянов трябва да се разглежда в по-тесен смисъл – правната възможност на собственика да извършва сделки на разпореждане, такива, с които се обременява или прекратява правото на ползване или се създават условия за бъдещо прекратяване на правото на ползване. Това правомощ
ие може да се прояви не само като извършване на правно действие, но е и фактическо действие, прекратяващи правото на собственост.
Всяко право на собственост се свежда до тези три основни правомощия, но то не е аритметичен сбор от тях – не е необходимо да се упражняват едновременно. Възможно е временно собственикът да бъде лишен от някои от тези правомощия и въпреки това си остава собственик (например: да го отдаде под наем – не го ползва, но пак е собственик).
Правото на собственост е вид субективно гражданско право. То е абсолютно гражданско право, защото кръгът на правно задълж3) РАЗПОРЕЖДАНЕ – възможност да се установят всякакви правоотношения по повод на една вещ. Според Г. Боянов трябва да се разглежда в по-тесен смисъл – правната възможност на собственика да извършва сделки на разпореждане, такива, с които се обременява или прекратява правото на ползване или се създават условия за бъдещо прекратяване на правото на ползване. Това правомощие може да се прояви не само като извършване на правно действие, но е и фактическо действие, прекратяващи правото на собственост.
Всяко право на собственост се свежда до тези три основни правомощия, но то не е аритметичен сбор от тях – не е необходимо да се упражняват едновременно. Възможно е временно собственикът да бъде лишен от някои от тези правомощ
ия
и въпреки това си остава с
о
бственик (например: да го отдаде под наем – не го ползва, но пак е собственик).
Правото на собственост е вид субективно гражданско право. То е абсолютно гражданско право, защото кръгът на правно задължените лица не е определен, не се загубва поради неупражняване.
Видове право на собственост – чл.17 КРБ: собствеността е публична и частна. Чл.18 – кои обекти са изключителна държавна собственост? Чл.2 ЗС – собствеността принадлежи на държавата, общините, кооперациите и други ЮЛ и на гражданите.
Няма ясен критерий за разграничаване на видовете собственост. Според Г. Боянов важен критерий е субектът, титуляр на правото на собственост – от тази гледна точка собствеността е публична и частна. Титуляр, носител на публичната собственост, може да бъде само правен субект, който упражнява и притежава властнически правомощия. Такива субекти са държавата и общините. Ето защо публичната собственост може да бъде или държавна или общинс
ка.
Публичната собственост се характеризира и с интереса, който задоволява. Обекти на публичната собственост – вещи, които задоволяват публични, обществени интереси.
Титуляр на ча
стната собственост може да бъдат субекти, които не упражняват властнически правомощия – ЮЛ и ФЛ. Частната собственост се харакВсяко право на собственост се свежда до тези три основни правомощия, но то не е аритметичен сбор от тях – не е необходимо да се упражняват едновременно. Възможно е временно собственикът да бъде лишен от някои от тези правомощия и въпреки това си остава собственик (например: да го отдаде под наем – не го ползва, но пак е собственик).
Правото на собственост е вид субективно гражданско право. То е абсолютно гражданско право, защото кръгът на правно задължените лица не е определен, не се загубва поради неупражняване.
Видове право на собственост – чл.17 КРБ: собствеността е публична и частна. Чл.18 – кои обекти са изключителна държавна собственост? Чл.2 ЗС – собствеността принадлежи на държавата, общините, кооперациите и други ЮЛ и на гражданите.
Няма ясен критерий за разграничаване на видовете собственост. Според Г. Боянов важен критерий е субектът, титуляр на правото на собственост – от тази гледна точка собствеността е публична и частна. Титуляр, носител на публичната собственост, може да бъде само правен субект, който упражнява и прите
жав
а властнически правомощия. Такива

субекти са държавата и общините. Ето защо публичната собственост може да бъде или държавна или общинска.
Публичната собственост се характеризира и с интереса, който задоволява. Обекти на публичната собственост – вещи, които задоволяват публични, обПравото на собственост е вид субективно гражданско право. То е абсолютно гражданско право, защото кръгът на правно задължените лица не е определен, не се загубва поради неупражняване.
Видове право на собственост – чл.17 КРБ: собствеността е публична и част
на. Чл.18 – кои обекти са изключителна държавна собственост? Чл.2 ЗС – собствеността принадлежи на държавата, общините, кооперациите и други ЮЛ и на гражданите.
Няма ясен критерий за разграничаване на видовете собственост. Според Г. Боянов важен критерий е субектът, титуляр на правото на собственост – от тази гледна точка собствеността е публична и частна. Титуляр, носител на публичната собственост, може да бъде само правен субект, който упражнява и притежава властнически Видове право на собственост – чл.17 КРБ: собствеността е публична и частна. Чл.18 – кои обекти са изклю
чит
елна държавна собственост? Чл.2 ЗС – соб
с
твеността принадлежи на държавата, общините, кооперациите и други ЮЛ и на гражданите.
Няма ясен критерий за разграничаване на видовете собственост. Според Г. Боянов важен критерий е субектът, титуляр на правото на собственост – от тази гледна точка собствеността е публична и частна. Титуляр, носител на публичната собственост, може да бъде само правен субект, кой
то упражнява и притежава властнически правомощия. Такива субекти са държавата и общините. Ето защо публичната собственост може да бъде или държавна или общинска.
Публичната собственост се характеризира и с интереса, който задоволява. Обекти на публичната собственост – вещи, които задоволяват публични, обществени интереси.
Титуляр на частната собственост може да бъдат субекти, които не упражняват властнически правомощиНяма ясен критерий за разграничаване на видовете собственост. Според Г. Боянов важен критерий е субектът, титуляр на правото на собственост – от тази гледна точка собствеността е публична и частна. Титуляр, носител на публичната собственост, може да бъде само правен субект, който упражнява и притежава властнически правомощия. Такива субекти са държавата и общините. Ето защо публичната собственост може да бъде или държавна или общинска.
Публичната собственост се характеризира и с интереса, който задоволява. Обекти на публичната собственост – вещи, които задоволяват публични, обществени интереси.
Титуляр на частната собственост може да бъдат субекти, които не упражняват властнически правомощия – ЮЛ и ФЛ. Частната собственост се характеризира с интереса, който задоволява – лични интереси и потребности за извършване на стопанска, търговска дейност. Всеки правен субект може да бъде носител на частната собственост (решение на КС).
Въз основа на разграничаване на собствеността на публична и частна се създаде специална уредба на държавната и общинската собственост – ЗДС и ЗОС – 1996г.
Ограничения на правото на собственост.
Правото на собственост се признава на собственика с оглед на други лица. Границите на неговото упражняване са чуждите интереси. Тази рамка, определена по конституционен път за упражняване на всички субективни права, намира конкретен израз и в чл.50 ЗС, съгласно който собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използването на съседния имот, по-големи от обикновените. Наред с това, вещното законодателство установява и други, специални ограничения на правото на собственост. Ще бъдат посочени само някои от тях – общи и специални.
Общи ограничения са тези, които вПубличната собственост се характеризира и с интереса, който задоволява. Обе