Предмет на стопанската история. Теории за периодизацията на стопанската история

Предмет на стопанската история. Теории за периодизацията на стопанската
история

Стопанската история се оформя като самостотятелна наука през 19в., когато се обособяват и
редица други теории за общесвеното развитие. Тя се отделя като самостоятелна наука от
общата икономическа теория и изследва епохите и периодите в историческото развитие на
човечеството, както и в отделните части на света.
Стопанската история изследваа специфичните особености в историческото развитие на
стопанствата и стопанските системи. Освен във времето, развитието на световното стопанство
може да се разглежда и в пространството. Историческото развитие на цивилизациите и
световете-икономики установяват по-големи и/по-малки региони, в които те се развиват на
Земята.
Познавайки развитието на различните стопански формации от Древността до Най-ново време
могат да се проследят глобални разлики между Европейския свят и Изтока. На базата на
сравнителния исторически анализ, стопанската история дава възможност да се проследят
предпоставките и причините за формирането на различни типове стопански системи в Най-
новото време, например тоталитарните и централизираните икономики след ПСВ, да се
разберат причините за разпададането им.
Могат да се изследват различията между отделните тоталитарни и авторитарни системи и така
да се разбере защо при едни преходът към свободно пазарно стопанство се осъществява по-
бързо, а при други по-бавно. Сравнителния исторически анализ на стопанското развитие дава
възможност да се изследва и разбере спецификата в развитието на българското национално
стопанство, да се види мястото му в световното стопанство и отношения, да се разбере
съвременното му състояние и да се прогнозират тенденциите и възможностите в неговото
бъдещо развитие.
Стопанската история кореспондира с общата икономическа теория, като конкретизира
причините на нейните закономерности за отделните епохи и отделните нейни формации в
историческото им развитие. Стопанската история се обособява като самостоятелна наука в
задочен спор през 19в. между икономисти-теоретици англичанинът Адам Смит и Дейвид
Рикардо и германските икономисти-историци.
Английскта икономическа теория защитава тезата за универсалните икономически закони,
действащи във всички епохи и навсякъде, т.нар. „немска историческа школа” в икономическата
наука се задълбочава в детайлни изследвания на стопанските епохи и стопанските формации.
А. Смит извежда основни, универсални закони на икономическото развитие, а германските
икономисти-историци Густав Шмолер, Вернер Зомбарт, Карл Бюхер, Фридрих Лист и други
изследват спецификата на отделните стопанства в историята, стопанските отношения и
стопанската политика в отделните периоди и държави. Те правят първия сравнителен анализ и
слагат началото на периодизацията на Стопанската история.

Периодизация на Стопанската история -основни теории:

Формационни теории - развиват се главно през първата половина на 20в., когато много
западноевропейски икономики, философи и историци се опитват да определят епохите,
периодите и етапите в човешкото развитие, изхождайки от историческото развитие на Европа.
В съзнанието на повечето хора от старото поколение е наложена схема на човешката история,
произтичаща от господстващата идейно-политическа доктрина на бившата комунистическа
система – марксовата теория за обществено-икономическите формации. Това е теория, която
базира анализите си на историческите процеси, протекли в Европа. Тя има претенции за
общовалидност на своите заключения за целия свят. Най-продължителната епоха в развитието
на стопанството би била тази на аграрното стопанство – от 5-4 хилядолетие пр.Хр. Тогава се
зараждат първите човешки цивилизации, свързани с уседнало земедеделие край големите реки,
до 16в. сл. Хр. когато европейците осъществяват великите географски открития и превръщат
морската търговия в основен източник на богатства. Така следващит период е периода на
господство на търговията от 16 до края на 18век. В Европа се създава материална и финансова
база на съвременното капиталистическо стопанство и предпоставките за индустриалния
преврат. Учени като Уолт Ростоу говорят за определени стадии на икономически растеж, след
една продължителна епоха на „традиционно стопанство”, които настъпват в различно време за
отделните държави и световни икономики. Като отправна точка в периодизацията на

стопанската история могат да се вземат основните стопански отношения през хилядолетията.
Тогава би се оформила най-продължителната епоха на натурално стопанство и натурални
стопански отношения.
Началото на тази епоха е в първите родови и племенни общности, защото още в Древността в
Месопотамия, във Финикия, в Китай, в Гръко-Римската цивилизация се развиват стоково-
парични отношения, които изместват натуралните, но в други се запазват. През т.нар. Средни
векове в европейските феодални владения натуралните отношения господстват, в Китай
същесвуват парични отношения.
В Европа през 12-13век се оформят центрове като Флоренция, Венеция, Генуа и др. където се
развива пазарно стопанство, докато в останалата част господства натуралното. В големи райони
на Азия се запазват още натуралните отношения.
От началото на 17век се слага началото на единните национални стопанства, с единна парична
система, единен пазар, единна стопанска политика.

Теории за цивилизациите: говорят за отделни цивилизации, съществували/съществуващи във
времето и пространството. Тези цивилизации се застъпват, развиват се паралелно и влизат в
сложни взаимоотношения, но имат и отличителни характеристики, които ги отличават едно от
друга.
Такава теория за отделните цивилизации развива още в началото на 20век Освалд Шпенглер в
„Залезът на Европа”. Според него са съществували 8 основни цивилизации: Древноегипетска,
Вавилонска, Индийска, Китайска, Гръко-Римска, Арабска, Руска, Западноевропейска.
Шпенглер счита, че тези цивилизации се развиват в своеобразен цикъл от 3 основни фази:
предкултурна-разцвет-стареене. От тук идва и определението за цивилизационните теории като
циклични.
Подобна концепция развива в 12-томното си изследване Арнълд Тойнби. В труда си
„Изследване на историята”, писана между 1939-61г., той описва около 30 локални цивилизации,
сред които откроява 8 висши култури. Тойнби счита, че те са оригинални, развиват се в
различно време и имат неповторима специфика. Според него развитието на цивилизациите
минава през цикъл на зараждане-растеж-„пречупване”-деградация.
Уолт Ростоу в „Стадии на икономическото развитие” разглежда няколко фази на развитие на
човешките цивилизации: традиционно стопанство, стадий на създаване предпоставки за подем,
стадий на подем, стадий на придвижване към зрелост и епоха на високо равнище на масово
потребление.
В края на 20в. с разпадането на Двуполюсния модел, се появяват повече теории. Теорията на
Самюел Хамингтън посочва 9 големи цивилизации, които са повече или по-малко обособени
световни икономики. Според него те се противопоставят на т.нар. „глобализация”, стремейки се
да отстояват своята уникално да играят по-голяма роля в м/ународните икономически
отношения. Подобна теза защитава и Уолт Ростоу.
В „Основни течения в съвременната икономическа мисъл” на Бен Селигмън се разглеждат
основните концепции на Германската историческа школа и други теории за периодизацията на
Стопанската история. В тази книга са събрани всички по-важни концепции.
У нас след Първата световна война, проф. Иван Кинкел въвежда изучаването на Стопанската
история в Университета. Той пише курс по Сравнителна стопанската история на света, в която
се доближава до възгледите за цивилизациите. Идеи за периодите в стопанското развитие
изказва в трудовете и лекциите си по Обща икономическо история у нас и проф. Сергей
Демостенов.