Предучилищна педагогика

Предучилищна педагогика

1.Какво е ПУП същност – е наука за възпитанието на децата от предучилищна възраст в детските градини и в семейството.Нейният предмет е теорията на възпитанието и обучението на децата от 3-7 годишна възраст .Съдържанието и предмета на предучилищната педагогика се определят от физиологическите и психическите особености в развитието на децата.
2.Предмет на ПУП – включва теориите на обучението, възпитанието и играта,условията за организация на живота на детето в детската градина и влиянието на социалните фактори.
3.Обекта на ПУП – са децата от 3-7 годишна възраст и детския учител.
4. Цел на ПУП- реализирането на целия педагогически процес за стимулиране и развитие на потенциала на детето и неговата подготовка за следващия възрастов етап, а именно училището.
5.Задачите на ПУП – са 6 :
1/ Да се определят съдържанието, формите ,методите и средствата за работа с деца от предучилищна възраст. 2 / Да се изгради алгоритъм на организацията на живота на децата в детската градина. 3/ Да се определят специфичните принципи и подходи. 4/ Разработване на теорията на играта, която е водеща дейност в предучилищната възраст. 5/ Определяне на система на умствено ,нравствено, естетическо, екологично и физическо възпитание.6/ Изучаване на връзката между факторите за детското развитие – детска градина ,семейство ,училище и общество.
6. ПОДХОДИТЕ НА ПУП - са общо 6:
6.1. ХУМАНЕН ПОДХОД- е най –важният.Този подход е личностно –ориентиран към детето.Главната задача на педагога е да помогне на детето да открие това, което е заложено в него, а не да го обучава.
6.2. ИНДИВИДУАЛЕН ПОДХОД - при него в педагогическия процес всички фактори са в единство и обучението и възпитанието се осъществяват паралелно.
Обединяват се всички сфери на личността на детето емоционалната, нравствената, умсвената, познавателната, личностната и здравнофизическата сфера.При него се съобразяваме със специфичните потребности и възможности на всяко дете , защото всяко дете е уникално и има собствен темп на развитие.
6.3. ДЕЙНОСТЕН ПОДХОД – при него е важно създаването на условия за разнообразна активнос на децата с цел преодоляване на достъпни трудности , както и стимулиране на общуването в различни формални и неформални групи.
6.4. СИТУАЦИОНЕН ПОДХОД – при него се използват различни ситуации ,които създават проблемност ,която стимулира различните активности на детето интелектуални, емоционални, социални и др.Тук се прилага основния метод МОДЕЛИРАНЕ / това е създаването на модел за определена ситуация,свързан с изграждането на предварителна представа за децата в един или друг случай.При този подход има нещо неочаквано /пример: ситуацията със счупеното крило на птицата ,учителя използва модела в съзнанието си без предварителна подготовка, действа спонтанно според ситуацията./
6.5. ХОЛИСТИЧЕН ПОДХОД – детската личност е цялостна динамична система и за това е необходимо да се работи за развитие на всичките й страни, специализирано относно проблема , но не и относно нейната цялост. /пример : педагога вижда цялостна картина гората ,а не конкретно дърво. /
6.6. КОМПЛЕКСЕН ПОДХОД – при него всички цели,фактори и задачи действат, като взаимнодопълващи се за осигуряване на пълноценен живот и развитие на детето.Този подход изисква въздействие върху всички сфери на личността на детето.
7. ВРЪЗКИ НА ПУП С ДРУГИ НАУКИ – това са 8: дидактика, анатомия на детето , екология , логопедия,детска психология ,физиология на ВНС ,сравнителна педагогика и педагогическа диагностика.

Методи за възпитание в предучилищна възраст / на теста /

1.Същност на метода- методът е път или начин, който е най-подходящ за постигане на определена цел, измерима чрез възпитателния резултат.Един метод се възприема,като приложим тогава, когато при определени условия позволява обучението да се придвижи от незнание към знание и от неумение към умение.
2.История и Учените свързани с ПУП и методите са: предучилищната педагогика се оформя, като самостоятелна наука около 17 век.,но проблемите свързани с възпитанието на детето са обект на внимание и изучаване още от древността.
2.1.Трудовете на Платон, Аристотел и Квинтилиан изтъкват значимостта на естетическото, умственото, нравственото и физическото възпитание.
2.2.Голям принос има чешкият педагог Ян Амос Коменски, който разработва нови принципи на възпитание,като в тях на първо място поставя съобразяването с възрастовите особености на детето.Неговата дидактическа система се състои от 4 възрастови периода: отрочество, детство , юношество и възмъжалост.За пръв път в историята,Коменски създава пособие за възпитаване на децата до 6-годишна възраст,известно като „Майчино училище”.
2.3.Ж.Ж. Русо разглежда възпитанието на подрастващите още от раждането им в своята книга „Емил”.Негов принос са идеите му за качественото своебразие на детето в предучилищна възраст.Според него играта е основното средство за всестранното развитие и ранното формиране на качества, като наблюдателност, активност, самостоятелност и инициативност.
2.4. Фридрих Фрьобел разработва определени въпроси от теорията на предучилещното възпитание,като диалектика в детското развитие,формирането на познавателна дейност и ролята на играта. Той внася много светски елементи в съдържанието,като запознаване с природата,ръчен труд,пеене и подвижни игри.Тези използвани средства за усвояване имат символичен характер с мистично- религиозна обстоновка.
3.Видове МЕТОДИ в ПУП са 5: наблюдение ,беседа, демонстрация , разказ и упражнение.
3.1.НАБЛЮДЕНИЕ–при този метод децата възприемат заобикалящите ги предмети и явления, синтезират техните свойства ,качества и действия и натрупват сетивен опит.
3.2.БЕСЕДАТА – е метод при който с предварително обмислени въпроси от страна на педагога се активизира мисленето и езика на децата.Детето трябва да има запас от впечатления,получени от наблюдения, разкази, илюстрации и др.,защото без тях е невъзможно по нататъшното систематизиране и обобщаване на възприетото.За провеждане на беседата, трябва да се има предвид и възрастовите особености на децата.Беседата,като метод на обучение е по подходяща за трета и четвърта група,на децата се задават конкретни въпроси, тясно свързани с темата и те мислят и се изказват свободно, без да се отклоняват от темата.
3.3.АНКЕТИ и ИНТЕРВЮТА – този метод в ПУП се използва предимно при родители и учители.Чрез тях се дава възможност за получаване на отговори в писмена форма,чрез различни видове въпроси,които са открити, закрити и полузакрити.
3.4.МЕТОД ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО- използват се детски рисунки,разкази,изработени играчки от деца и други дейности на децата ,чрез които се дава възможност за отговор на предварително поставени въпроси и хипотези.Извеждат се закономерности,свързани с въздействието и цялостното развитие на детето.
3.5. ЕКСПЕРИМЕНТЪТ- е метод ,който става в естествени условия и предполага,педагогическо въздействие,насочено към очакван резултат
3.6. МОДЕЛИРАНЕТО- е нов метод ,при който чрез различни видове модели се създават системи,чрез които се отразяват зависимости и се развиват по висши форми на мисловна дейност.
ПАРАДИГМА- е модел на мислене,конкретно в някоя научна дисциплина и има сериозно приложение в ПУП и практиката.

СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

1.СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – са свързани с желанието за интензивни промени по отношение на развитието на детската индивидуалност.В центъра на образователната парадигма е детето с неговата потребност в условията на информационната епоха и глобализиращия се свят.
2.ЦЕЛИ НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – са 8:
2.1.РЕЧЕВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ за говорим български език.
2.2.СОЦИАЛНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ за интеркултурен диалог и толерантнос.
2.3.КОМПЕТЕНТНОСТИ за ориентиране в природния свят и за екологосъобразно поведение в обществото.
2.4.КОГНИТИВНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ за учене и осъзнаване на математическите представи и връзки.
2.5.КУЛТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ на изразяване в играта ,познанието ,общуването и изкуството.
2.6.КОМПЕТЕНТНОСТИ ЗА САМОРЕГУЛИРАНЕ
2.7.КОМПЕТЕНТНОСТИ ЗА АКТИВНОСТ в съвременната медийна среда спортуване,релаксиране и коопериране.
2.8.КОМПЕТЕНТНОСТИ ЗА КОДИРАНЕ И ДЕКОДИРАНЕ на знаци и послания при общуване и комуникация включително и на чужд език.

Адаптация на децата към детската градина

1.Определение за АДАПТАЦИЯ – е способността да се преустрои дейността на организма адекватно на потребностите на вътрешна или външна среда.ПРЕДПОСТАВКИТЕ от които зависи адаптацията са 7:
1.1. Адаптивните възможности на детето.
1.2. Психическата сфера на човека.
1.3. Изработване на формите на поведение.
1.4.Преработване на информацията в мозъка на детето.
1.5.Реакция на дразнението на средата.
1.6.Процесите на възбуда и задържане.
1.7.Потискане на активност,колебание в настроението.
2.ЕТАПИ НА АДАПТАЦИЯТА – общо са 3:
2.1.ЛЕКА- /при децата ,които от малки тръгват на ясла/.
2.2.СРЕДНА - / при нея детето има отрицателни прояви и не е достатъчно активно./
2.3.ТЕЖКА - /при нея детето има задържане в общото физическо развитие и непрестанно боледува/.
3.ВИДОВЕ АДАПТАЦИЯ – са общо 3:
3.1.ПСИХОЛОГИЧЕСКА АДАПТАЦИЯ- при нея всички емоционални реакции на детето имат физиологичен компонент./прим. ускоряване на пулс,забавено дишане ,зачервяване или пребледняване на кожата и др./ Психологическата адаптация бива 2 вида:
ПОЗНАВАТЕЛНА – е тази при която детето познава обстановката.
ЕМОЦИОНАЛНА – е тази при която положителните и отрицателните емоции натоварват децата особенно първа група.
3.2.СОЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ- зависи от предшестващия опит на детето,какво умее то да прави.Тя става в семейството.Детето трябва да се оставя да бъде по самостоятелно да се отделя от майката ,като ходи при баби и т.н.
3.3.ПЕДАГОГИЧЕСКА АДАПТАЦИЯ- се реализира в детската градина,като се използват различни методи и похвати. /режим, общуване и наблюдение/.Детските градини създават програми за адаптация на учителките на първите групи.
4.РАБОТА СЪС СЕМЕЙСТВОТО
4.1.ПРЕДИ ПРИЕМА- се следва програма по правила.Тя включва: поетапно приемане на децата от 3 г.възраст,не всичките наведнъж , предварително запознаване на децата с детската градина ,с учителите, занималнята, двора, кътовете за игра и др. и тесен контакт с родителите на детето и неговия режим преди и в градината.
Преди приема се прави писмена анкета с родителите за: навиците на детето относно съня, храната,тоалета,предпочитания към играчка, нивото на самостоятелност на детето при самообслужване, при хранене и начина на общуване.
4.2.СЛЕД ПРИЕМА- след приема на детето се прилага съкратен дневен режим първите дни до обяд,а след това по цял ден. Детето може да си носи любима играчка за да го успокоява ,след това тя постепенно се отстранява.Извършва се през цялото време наблюдение по отношение на поведението и реакциите на детето в детската градина.Ако детето е активно всичко е наред.
5. ДНЕВЕН РЕЖИМ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА- целият режим се базира на 3 момента:
5.1.БОДЪРСТВАНЕ – при него се прилагат различни педагогически похвати, които създават условия за разнообразни активности на децата.Тук се включват игри,занимания,разходки,гимнастика,игра на двора и др.Децата играят с различни играчки,пеят,танцуват,слушат приказки,учат кратки стихотворения,ремушки и др.
5.2.СЪН – използват се педагогически похвати при подготовка за сън , като подходящо стихче , „Нани,нани детенце”,позната песничка като ритуал идр.
5.3.ХРАНЕНЕ – изискванията са децата да сядат заедно на масата и да стават заедно.Има изключение само при процеса на адаптация, тогава се допуска ставане от масата.Темпът на хранене е умерен.

Приемственост между детска градина и училището

1.Определение за ПРИЕМСТВЕНОСТ- е запазването на традицията в осъществяването и развитието на някаква дейност, като се използва направеното до този момент.Всеки етап от развитието на децата е основа за подготовка на следващия, като предходният улеснява следващия.Детската градина има за задача да подготви децата за училище,като създава предпоставки за успешна адаптация към новите условия и изисквания.Приемствеността между ДГ и у