Преподавателят във висшето медицинско училище. Функции. Роли.

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ.Д-Р ПАРАСКЕВ СТОЯНОВ“ – ВАРНА
КАТЕДРА „ЗДРАВНИ ГИРИЖИ“
УС „УПРАВЛЕНИЕ НА ЗДРАВНИТЕ ГРИЖИ И ЛОГОПЕДИЯ“

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:

Преподавателят във висшето медицинско училище. Функции. Роли. Личностно – професионални качества.

Преподавателят във висшите учебни заведения не е само учител. Той не само обучава по даден предмет, не само преподава дадена материя, а и изгражда и формира професионалното поведение и мислене у студентите. Главната цел на преподавателя в висшите учебни заведения е да обучи, подготви и формира съответния специалист, който да използва своя професионален опит в обществото. Преподавателите са тези, които поддържат интереса, насърчават и контролират студентите през целият им период на обучение и професионално израстване. Преподавателите окуражават студентите и им очертават перспективите в избраната от тях професия. Използвайки различни методи и форми на обучение, те представят на студентите спецификата на дадена професия на достъпен и разбираем за тях език. Преподавателите създават емоционално, психологическо, социално и педагогическо взаимоотношение между себе си и студентите. Именно поради тези причини към преподавателите във висшите учебни заведения има специфични изисквания. Тези специфични изисквания произхождат от целта на обучението, характера на подготовката и особеностите на съответната специалност.
При разглеждането на ролята на преподавателя във висшите учебни заведения се акцентира върху педагогическото взаимодействие и педагогическото общуване. Чрез педагогическото общуване се достига до педагогическо взаимодействие между преподавателя и студента. Активното участие и на двете страни е задължително, за да се постигне оптимална ефективност на учебно-възпитателния процес. За разлика от училищата, където обекта на възпитание са децата и подрастващите, във висшите учебни заведения преподавателите се изправят пред вече обособени и развити личности – студентите. А те от своя страна са равностойни субекти на педагогическото взаимодействие.
Писателят Н. Чакъров описва, че целта на учебно – възпитателната дейност е да повлияе развитието и формирането на отделните индивиди. С тази цел хората се моделират. В резултат на това се подобряват и обогатяват знанията, уменията и способностите в различните сфери. Авторътобеснява, че въпреки водещата роля на преподавателя в учебно – възпитателната дейност, студентът е този който сам формира своята личност. В случай на активна позиция от страна на обучаваните, осъзнат и целенасочен стремеж към нови знания, се обогатяват като личности.
Авторката Д. Батоева казва, че основният механизъм на педагогическото взаимодействие е педагогическото общуване. Според нея студентите трябва да бъдат научени самостоятелно да се учат. Относно постигането на тази цел авторката описва няколко задачи при работа със студентите. Първата задача, която описва авторката е, че процесът на обучението трябва да бъде организиран като съвместна дейност. Субектът и обектът в процеса трябва да работят заедно. Трябва да бъде създаден благоприятен психоемоционален климат. Втората задача, която авторката поставя, акцентира върху работоспособността на студента в учебния процес. Тя трябва да се следи. Третата задача се фокусира върху използването на учебното съдържание, създаването на педагогически интереси и изграждането на педагогически взаимоотношения между преподавателите и студентите.Д.Батоева акцентира върху това, че лекционната дейност на преподавателите във висшите учебни заведения се използва педагогическото общуване като основно средство за постигане на определените образователни задачи. Важно е да се спомене, че с приключването на една лекция не приключва общуването със студента.Това педагогическо общуване продължава при различни форми и в различно време. Затова е необходимо общуването да бъде добре изградено. Изграждането му до голяма степен зависи от личностните особеностите на преподавателите.
В своята литература С. Смирнов се фокусира върху цялостния характер на преподавателя. Според него само със средствата на педагогиката, психологията и методиката на преподаване на дадена наука не могат да бъдат решени педагогическите задачи. Те могат да бъдат решени чрез съвкупност от знания от различни сфери. С. Смирнов подчертава някой от главните функции, който се съдържат в дейността на преподавателите. Тези функции са обучаваща, възпитателна, организационна и изследователска.
Авторката В. Гюрова фиксира, че добрият преподавател трябва да умее да определя нивото на знания и умения на студентите. Той трябва да консултира и подпомага студентите. Според нея добрият преподавател изгражда и стимулира един позитивен и творческимикроклимат. Творческият характер е една от най – важните характеристики на даден преподавател. Все път преподавателите се изправят пред носи ситуации, които изискват взимането на конкретни решения.
Писателката З. Ф. Есарева показва една конкретна структура на педагогическите умения, съответстващи на ефективните учебни дейности на преподавателя. Тази структура се състои от няколко компонента. Първият компонент е гностичен. Това е системата от умения и знания на преподавателя, както и дадени свойства на научната дейност, който влияят върху нейната ефективност. Вторият компонент е конструктивен. Той включва в себе си уменията на преподавателя за проектиране на дейността. Третият компонент е организационен. И не последно място авторката поставя комуникативния компонент. Той е един от най – значимите компоненти на педагогическата дейност. От равнището на комуникативните умения зависи ефективността на педагогическото общуване, както между преподавателя и студента, така и между самите преподаватели.
В общуването между преподавателите и студентите често се появяват пречки – така наречените бариери. Тези трудности в педагогическото общуване са обет на изследване на психолози и педагози. Те изследват онези фактори, които се явяват като пречка или забавят ефективното реализиране на дадената учебна дейност. Специалиостите търсятпричините за неуспехите и затрудненията. Обясненията за тези бариери имат различен характер. Авторът И. А. Зимняя подчертава няколко общи трудности в подагогическото общуване. На първо място той описва етносоциокултурни трудности. Това са затруднения, причинени от неразбирането на участниците в самото общуване. Втората група трудности са статусно – позиционно – полеви. В основата им стои различният социален статус – обучаващ и обучаван. Възрастовият компонент също е пречка в общуването. Всеки от участниците е представител на различна възрастова група и има различен личен опит в дадената сфера. Четвъртата група са индивидуално – психическите затруднения. Те възникват в следствие на личностните особености на участниците в общуването. Друг вид затруднения, които автора описва са въз основа на самата педагогическа дейност. Те могат да бъдат предизвикани от липса на професионален опит, ниско професионално равнище и недостатъчно владеене на материята от страна на преподавателя. Преодоляването на тези трудности е изключително важно за ефективността на учебната дейност. Добрият преподавател би следвало да премахне или да сведе до минимум затрудненията в педагогическото общуване.
От личностните особености, професионалният опит и уменията за общуване на преподавателя зависи ефективното реализиране на учебните цели. За да се поддържа нивото и развитието на учебният процес е необходимо и развитието и осъвършенстването на самия преподавател. Преподавателите трябва да притежават и значими нравствени ценности. Качества като точност, прецизност, честност, хуманност и тактичност трябва да бъдат неизменна част от характера им. Те трябва да бъдат отговорни, взискателни, целеустремени. Самообладанието, сдържаността, решимостта и точната преценка също трябва да присъстват. Несъвместими с характера напреподавателя са избухливостта, безотговорността, непочтенността.(2)
Развитието на медицината във всички аспекти изисква формирането на здравни специалисти в съответната област. Подготовката на такива високо квалифицирани здравни специалисти, необходими за нуждите на обществото, се извършва във висшите медицински учебни заведения. Поради спецификата на сферата към преподавателите в медицинските училища има особени изисквания. Преподавателят тук е не само педагог, а и здравен специалист. Той е мост между две различни сфери. Преподавателят в учебният процес сивзаимодейства не само със студентите, а и с пациенти, близки на пациенти и други здравни специалисти. Присъствието на третият компонент – пациентът, значително повлиява учебният процес и педагогическото взаимодействие. Преподавателят е този, който трябва да преодолее всики бариери в общуването с пациента. Друга цел на преподавателите в медицинските училища е да формират професионалното клинично мислене у студентите. То трябва да бъде точно, логично, правилно и достъпно. За да постигнат това те използват различни дидактически методи като проблемно – ситуационни задачи, ролеви игри и други. (1)
Студентите черпят знание, умения и опит, наблюдавайки поведението свойте преподаватели. Затова цялостната личност на преподавателите и тяхното поведение се явяват значим фактор за професионалното формиране и професионалното мисленен на студентите. Преподавателите са не само професионален, а и социален пример за студентите.(2)

Използвана литература:
Воденичаров Ц., М. Митова, С. Младенова, „Медицинска педагогика“ София 2008, изд. „Артик 2001“.
Попов Т., П. Балканска, Б. Торньова, Г. Петрова, Н. Петрова, Ж. Христов, Л. Чакърова, М. Александрова, С. Младенова, „Медицинска педагогика“, Габрово 2011, изд. „ЕКС – ПРЕС“.