Приходи и разходи на фирмата

№8
Приходи и разходи на
фирмата
1.Проходи на фирмата – общ, среден и пределен приход
2.Разходи на фирмата. Явни и неявни разходи.
Икономически разходи.
3.Печалба. Нормална и икономическа печалба.
4.Разходи на фирмата в краткосрочен период
-видове разходи и крива на разходите
-максимизиране на разходите в краткосрочен период.
Основен движещ мотив в дейността на фирмата е максимизирането на печалбата.
Нейният размер заниси от динамиката на основните й променливи – приходи и разходи.
Като стопанска единица фирмата купува производствени фактори, за които прави разходи.
С помощта на закупените ресурси тя създава продукция, която продава на пазара и получава
приходи. Съотношението между приходите и разходите в баланса на фирмата определя
ефективността на нейната дейност. За това оценката на тези две величини има важно
значение за фирменото поведение по отношение на произвеждането и предлагането.
С оглед на това съществено място в макроикономическото познание заема теорията за
приходите и разходите на фирмата, които наред с основните закономерности на тяхното
формиране, разглеждат и условията за максимизиране на производствените разходи в
краткосрочен и дългосрочен период.
По своята същност приходите на фирмата са всички парични постъпления, които тя
получва от реализацията на произведената продукция. Очевидна е връзката между
приходите и количеството на продадена продукция на определена цена. При различни
пазарни структури цаната се изменя в съответствие с еластичността на пазарното търсене на
продукта, предложен от фирмата. В зависимост от характеристиката на пазара, цените на
всяка продадена единица могат да бъдат както едни и същи, така и да се различават, при
което по-малки количества да се продават на по-висока цена, а по-големи на по-ниска. Ето
защо при анализа на приходите на фирмата в икономическата теория и практика се
използват три техни разновидности и те са: общ приход(TR); среден приход(AR); пределен
приход(MR).
Общият приход представлява общата сума на постъпленията от продажбите на фирмата
за определен период от време. Той се определя от количеството продадена продукция и
цената на единица продукция. Зависимостта между тези величини може да се представи със
следния израз. TR=Q*P
1
1

За да се оцени какво влияние върху приходите на фирмата оказва изменението в
количеството реализирана продукция се използват показателите среден и пределен приход.
Средният приход се определя като отношение на общия приход към количеството
реализирана продукция AR=TR/Q. Очевидно е, че средният продукт е равен на продажната
цена. Той отразява елстичността на търсенето на продукцията на фирмата.
Пределният приход е допълнителният приход, с който се увеличава общият проход при
продажбата на всяка следваща единица продукция. Той се определя от съотношението на
прираста на общия продукт и прираста на реализираната продукция. MR=
Пределният продукт е важен критерий за оптимизиране на предлагането на фирмата.
Той е величината, с която се измерва динамиката на общия продукт при нарастване обема
на производството.
Разходите на фирмата изразяват парична стойност на ресурсите и услугите, които тя
озползва за производството на своята продукция. Според икономическата теория
производствените разходи, които осъществява фирмата имат 2 разновидности. Едната от
тях е представено чрез понятието явни разходи или експлицитни, които приемат формата на
фактически парични плащания. Другата категория са неявни разходи или имплицитни,
които са алтернативни разходи на фирмите от употребата на собствени или наети ресурси.
При счетоводното отчитане се имат предвид само експлицитните разходи.
Явните разходи са тези, които фирмата прави за покупка на нужните производствени
фактори. Това са плащанията за работната заплата на работниците, за закупуване на
суровини, полуфабрикати, енергия и др.
Неявните разходи не се изразяват в преки парични плащания или пазарни транзакции.
Една част от тях е свързана с използване на дълготрайни производствени фактори. За тях
фирмата плаща веднъж при закупуването им. В процеса на своето функциониране обаче те
се изхабяват и стойността на това изхабяване представлява неявен разход за фирмата. Той
се отчита чрез амортизационните отчисления.
Другата по-важна част от неявните разходи е свързана с използването на ресурси, които
са собственост на самата фирма. Към тях се отнасят: собствен капитал на фирмата; услугите
на нейния собственик; патенти; уникални природни ресурси и т.н. Ангажирането на тези
ресурси е свързано с разходи за фирмата дотолкова, доколкото те са отклонени от друго
тяхно алтернативно приложение, което би носило доходи.
Под алтернативно изразходване на ресурсите се разбира относително най-изгодно
алтернативно приложение на даден ресурс. Термина алтернативни разходи означава
съществуваща, но пренебрегната, поради направения вече избор на друга относително най-
доходна възможност за приложението на ресурса. Алтернативното изразходване на
ресурсите отразява икономическите ограничения, наложени от тяхната оскъдност.
Очевидно е, че икономическият подход към разходите на фирмата се заключава в това, че те
се разглеждат като алтернативни разходи. Въвеждането и използването на категорията
алтернативни разходи има значение за обосновка на много действителни, но неизразени
разходи, свързани с производството на продукцията.
Съвкупността от явните и неявните разходи на фирмата определя нейните икономически
разходи. За разлика от счетоводните разходи те включват и възнограждението за труд на
собственика и нормалната печалба за инвестирания от него капитал. Така икономическите
разходи обхващат цялата съвкупност от разходи, които фирмата трябва да покрие за да
осигури ефективност на стопанската си дейност.
Печалбата на фирмата се определя от динамиката на нейните приходи и раходи. От
гледна точка на разбирането за икономическите разходи печалбата се разделя на два вида –
нормална и икономическа.
Нормалната се получава когато общите приходи на фирмата са равни на нейните пълни
икономически разходи. В този смисъл тя се определя като нулева печалба. Получаването на
2
2

нормална печалба е условие за задържане на фирмата в бизнеса. Ако използването на
производствените фактори не осигурява нармална печалба, собствениците биха изтеглили
капиталите си от съответната стопанска дейност, за да търсят по ефективното им
приложение.
Икономическата печалба е дабавъчна печалба, прираст над нормалната. Тя се получава
когато приходите на фирмата са по-големи от икономическите й разходи. По принцип при
конкурентни условия реализирането на икономическа печалба е временно явление и не е
задължителен момент за дейността на фирмата. Нейното получаване в дадена дейност е
сигнал за навлизане на нови фирми в отрасъла, което увеличава предлагането, намалява
цените, а с това и възможностите да се извлича допълнителна печалба.
Икономическата печалба изпълнява важна роля при разпределението на ограничените
ресурси между различните отрасли и дейности в националното стопанство. Освен това по
нея се съди за ефективното използване на ресурсите и за възможността да се търсят по-
изгодни алтернативи за това.
Така разбирана икономическата печалба е различна от счетоводната, която включва
разликата между общите приходи и явните разходи. Счетоводната печалба игнорира
алтернативните разходи и по тази причина може да се окаже по-голяма от икономическата
печалба.
На фирмите не им е безразлично за сметка на какви разходи е осъществено
производството или на какво възлиза цената на крайния продукт. Те се интересуват от
разхода за ресурси, както от общото количество произведена продукция, така и по
отношение на единица продукт. Това поведение на фирмите е мотивирано с икономическия
стимул печалба, а това предполага ефективно използване на факторите на производството,
т.е. най-целесъобразното им използване с оглед на крайния резултат. Прагматичното
значение на този въпрос изисква познаване на съответното разграничаване на видовете
разходи на производството. Ето защо икономическата теория трябва да изясни отделните
разходи както в краткосрочен, така и в дългосрочен период. Основна задача на фирмите в
краткосрочен период е да създават условия за по-бързо нарастване на производството, в
сравнение с размера на разходите, необходими за неговото осъществяване. Практическото
решение на тази задача изисква познаване на показателите за средни общи разходи (ATC),
средни променливи разходи (AVC), пределни разходи (MC).
През краткосрочен период общите разходи се състоят о фиксирани и променливи
разходи TC=FC+VC
Фиксирани разходи (FC) са постоянни и не се влияят от колебанията в производството.
Величината им не се влияе от количеството на произведената продукция. В състава им се
включват разходите за поддръжка на сгради, оборудване,съоръжения, охрана, издръжка на
административен персонал. Тук се отнасят и плащанията за наеми, лихвите по заеми на
фирмата и др. Тези разходи са неотменни – фирмите ги осъществяват дори през периоди,
когато не произвеждат никаква продукция.
Като икономическа категория постоянните разходи се отнасят само за краткосрочен
период, т.к. само тогава са налице фиксирани неизменни ресурси.
Променливите разходи (VC) са разходите, с които фирмата реагира на пазарните
промени. Тези разходи се изменят в зависимост от обема на производството. Към тях са
включени разходите за суровини, материали, работна заплата и др. Характерно за тях е, че
те се изменят в зависимост от промяната на количеството на произведената продукция.
Променливият им характер се отразява и върху промяната на общите разходи.
Структурата на общите разходи е теоретична предпоставка за определяне на средните
общи разходи (ATC). Те се получават, когато общите разходи се разделят на обема на
3
3

произведената продукция. ATC=TC/Q Това са средните разходи, които се извършват за
производството на единица продукция.
По същата логика следва да посочим, че средните общи разходи се образуват от
средните променливи и средните фиксирани разходи.
ATC=AFC+AVC
AFC=TFC/Q
AVC=TVC/Q
Друг вид разходи, които отразяват стопанската дейност на фирмата и нейните резултати
са пределните разходи MC. Те представляват допълнителните разходи за всяка
допълнително произведена единица продукция. Определят се от разликата между
променливите разходи за дадено количество производствени стоки и променливите разходи
за следващото по ред количество стоки. Очевидно е, че динамиката на пределните разходи