Приказка за семейството и любовта

Приказка за семейството и любовта

Народното творчество, народът, в своята прозорливост и гениалност, ни дават чудесен пример за семейни взаимоотношения, за психологията на мъжа и жената, за търпимостта и хармонията. Има една чудесна българска приказка – „Каквото направи дядо – все хубаво”.
В нея героите са стара баба и дядо, беднички, само с една крава. Но скоро и кравата вече не била достатъчна за покриване на нуждите и тръгнал дядото на пазар, да я продаде. По пътя към пазара дядото, обаче, срещнал или го настигнал човек, който водел за продан кон. Човекът го убедил да направят размяна, като му изтъкнал нейните предимства и дядото се съгласил. Тръгнал си обратно. Вървял по пътя и се мечтаел за това, как ще зарадва бабата с размяната. Но насреща му – човек с коза. И отново човекът успял за убеди дядото в изгодността на размяната. Вървял дядото и си мечтаел как ще зарадва бабата. А насреща му – човек с овца. И отново размяна, и отново мечти. Така дядото все разменял и разменял, докато останал със един петел
Разменил и него за три жълтици, но и тях изгубил. Свечерило се и дядото трябвало да пренощува в един хан. За нощувка и вечеря платил с жълтиците.
В хана се били настанили група търговци. От дума на дума, заприказвали се кой откъде е и защо е там и дядото разказал своята история. Започнали търговците да се смеят и да му се подиграват:
- Е, сега какво ще каже бабата? Жив ще те одере!
- Какво ли? Ще каже: Каквото дядо направи, все е хубаво.
Още по-силно започнали да се смеят търговците на наивността на дядото. Но той държал на своето и те, за да се подиграят още повече с него и докрай да го ограбят, му предложили да сключат бас – ако той е прав, те ще му дадат кесия със жълтици, ако те са прави, ще му вземат къщурката. Съгласил се дядото и призори тръгнали всички за неговото село.
Стигнали къщичката, скрили се търговците, а дядото си влязъл. Плеснала от радост бабата с ръце – че дядото се върнал.
Разказвай, дядо. Продаде ли нашата кравичка?
И почнал дядото дългия си разказ. Разказал как сменил кравата за кон. Зарадвала се бабата: вече ще има кой да тегли каручката. Но дядото продължил – как сменил коня за коза. Още повече се зарадвала бабата – ще си имат козе млечице. Продължил дядото – как сменил козата за овца. Бабата изпаднала във възторг – ще си има вълна, ще изплете на дядото чорапи, че старите вече съвсем са се прокъсали. И така, каквото и да правел дядото, бабата все го хвалела и се радвала. Стигнали накрая до това, че и жълтици вече нямало. Търговците очаквали, че бабата поне сега ще се ядоса. Но тя плеснала с ръце и прегърнала дядото:
- Нищо, дядо, важното е, че ти се върна жив!
Нямало какво да сторят търговците, дали на дядото кесията с жълтици.

Това е приказка за любовта. В нея не се разказва за красиви, млади и богати принцеса и принц. Накрая героите не получават половин царство. То не им трябва. Те имат много повече. Ние не знаем какво се случва с красивите принцове и принцеси, след като се оженят. Приказките не казват по този въпрос нито дума. Дали са продължили да се обичат и след това? Дали богатството не им се е сторило малко и принцът не е тръгнал да завоюва други страни, а принцесата все не е била доволна от заграбените съкровища? Дали след раждането на децата принцесата не е напълняла и принцът е започнал да се заглежда в принцесите от съседните царства? Дали след време принцът, вече цар, не е оплешивял и царицата не е започнала да прави дълги разходки с младия коняр? Приказките не казват нито дума за това.
Но ето, в тази приказка всичко се вижда, всичко е ясно – това е приказка за любовта. За вечната, неостаряваща любов, любов, която минава през всякакви прегради – бедност, старост, разочарования. И оцелява. Не, не оцелява – става все по-силна и красива. Бабата и дядото и без кесията с жълтици ще продължат да се обичат. Тя е символ – символ на богатството, което представлява тяхната любов.
Какво прави дядото – все си грижи за бабата, все мисли за нея, все мечтае как да подреди нещата в живота, така че на нея да й е добре, да я зарадва. Нищо, че „сделките” му са неуспешни. Нищо, че нещата не се променят към по-добро. Нима в истинската любов това има значение? Значение има единствено мотивът. И любовта, с която се вършат делата. Ситуацията е близка до действителния живот. Дядото не е неудачник, не е некадърник, за какъвто го мислят търговците. В живота е така – не всяко начинание е успешно от материална гледна точка. Въпросът и именно в това – от каква гледна точка преценяваме нещата. От какви позиции съдим за човека. Бабата преценява нещата от гледна точка на мотива. Тя познава дядото, знае, че той е готов на всичко за нейно добро. Тя му вярва. Не се нахвърля върху него с упреци:
- Ах, ти, некадърнико, не можа ли по-добре да прецениш! Какво ще правим сега?
Тя съди дядото от позициите на любовта, на вярата в него. И дядото се чувства уверен в правилността на своите действия. И те наистина са правилни. Не е ли правилно да искаш да зарадваш любимия човек? Да се стремиш към негово добро?
Бабата разбира всичко това. Тя е жена, която прозира дълбоко в сърцето на мъжа и която знае от кого и кога е обичана. Тя е жена, която вярва в себе си и знае, че заслужава силна обич. Тя разбира, че любовта не се задоволява с малко – дядото с всяка размяна се стреми да намери нещо още по-хубаво от предишното – за нея. Тя не се интересува от материалната придобивка, а от това да бъде обичана.
Това е един чудесен модел на жизнен сценарий, който ни се предлага от българското народно творчество. В него децата могат да открият герой за собствения си жизнен план, ценности и мотиви, цел на живота – и на сценария. Тя е един пример за добър сценарий, на фона на множеството, анализирани от Е. Бърн и последователите му, лоши и драматични сценарии. Всъщност, и в нея има драматични моменти, но те получават своето успешно решение в хода на действието, разрешаването им показва пример за неигрово поведение, основано на „тук и сега”. Освен като модел за изграждане на сценария при децата, тя може да послужи и като опора в процеса на сценарното пререшаване, една от техниките на което се изразява в това да се предложи на личността да „пренапише” своя сценарий, като си избере подходяща история.