Принципи на възпитанието

ПРИНЦИПИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО
1. Същност и особености – думата принцип има латински произход
и означава изходно положение, основополагащо начало, ръководство за
дейност.
Определение: Принципите на възпитание са основни положения
за организацията и функционирането на възпитанието, отразяващи
негови съществени закономерности. Те определят реализирането на
другите компоненти на възпитателната система, а именно методи,
похвати, форми, средства.
Основни характеристики:
а) принципите са свързани с дейността и имат отношение към
всички компоненти на системата.
б) принципите се отнасят за ДВЕТЕ СТРАНИ, които участват в
системата.
в) принципите се характеризират с определени личностни
характеристики,т.е. своеобразие при прилагането им в зависимост от
личните особености на субектите.
г) принципите характеризират възпитанието като субект – субектно
взаимодействие поради което се реализират при активната съзнателна
дейност и на двете страни.
д) принципите са валидни за всеки етап на възпитанието.
е) те стоят в основата на дейността, която се реализира и имат
отношение към характера на общуването, което протича между
педагогическите субекти.
2. Връзка между принципи, закономерности, правила:
- принципите на възпитанието имат връзка със закономерностите на
възпитанието и чрез тях се детерминира общата насоченост на
възпитателната практика;
- правилата се отнасят до отделни страни, определени аспекти на
възпитателната дейност, правилата отразяват конкретна процесуална
характеристика на отделните етапи;
- закономерностите са най-общи положения за възпитанието.
3. Класификация на принципите на възпитание
Има голямо разнообразие от класификации.
Например: Според Мария Белова принципите могат да се
диференцират в 4 групи :
- за структуриране на възпитателната система;
- за функционална зависимост между компонентите на системата;
- за функциониране на възпитанието;
- за отчитане на възпитателните резултати;
В тези групи тя разглежда следните принципи:

- принцип за хетерогенност /т.е. индивидуален подход/;
- принцип за хуманизъм и толерантност;
- принцип за ускорение във възпитанието;
- принцип за преходност;
- принцип за адаптивност;
- принцип за дестандартизация;
- принцип за развитие на умения и потребности на детето за
самостоятелна работа над себе си.
Според педагога Доно Василев могат да се определят
общоприети принципи и дискусионни.
Общоприети принципи (разглеждат се от почти всички автори,
пишещи по въпроса за принципите):
- принцип за уважение и взискателност към ученика;
- принцип за възпитание в и чрез общността, групата,колектива;
- принцип за възпитание в и чрез труда;
- принцип за единство на възпитателните изисквания;
- принцип за достъпност във възпитанието;
Дискусионни принципи (тези, за които се водят дискусии в
научната литература):
- принцип за съзнателност и активност на личността;
- принцип за системност;
- принцип за нагледност;
- принцип за трайност;

УМСТВЕНО ВЪЗПИТАНИЕ
1.Същност на умственото възпитание
Умственото възпитание е целенасочен процес на взаимодействие на
възпитаниците с всички възпитателни фактори с цел формиране на
интелектуалните сили на личността. Основната цел на УВ е
интелектуалното развитие на личността.
2.Основни понятия
а/ интелект - умствената и познавателна способност на човека,
неговите възможности за мислене. Има много определения и като
едно от най-приемливите е това на Павел Александров. Той приема,
че интелектът е свойство на личността, изразяващо се в способността
дълбоко и точно да се отразяват в съзнанието предметите и обектите
от заобикалящата действителност в техните съществени връзки и
закономерности, а също и творческо преобразуване на опита.
Интелектът се проявява във всички умствени процеси и преди всичко
в мисленето, въображението.
б/ интелигентност - В западната литература се предпочита
понятието интелигентност, а в източноевропейската - интелект.
Някои автори разглеждат интелгентността като равнище в развитието
на интелекта.
г/ ум - приема се, че е тъждествено на интелект. Терминът е
славянски еквивалент на латинското интелект, на древногръцкото -
нус. на индийското читта, манас.
д/ разум - форма на мисленето. Позволява да се преработват в
научни понятия данните от съзерцанието и представите.
е/ умствени сили
4. Цел и задачи на умственото възпитание
А. цел - развитие на познавателните сили и
интелектуалните способности до степен, която позволява
социално регламентиран успех в общата и професионална
реализация, както и развитие и обучение.
Б. Задачи:
- формиране на научни понятия, представи, усвояване на знания
от различни области;
- формиране на интелектуални умения и способности - общи -
четене, писане, слушане и специални, които се проявяват в различни
области;
- развитие на мисловните операции - анализ, синтез, сравнения,
класификация, обобщение, систематизация;
- формиране на интелектуални качества;

- развитие на умения и навици за интелектуален труд;
- формиране на креативни позиции, на умения, отношения.
3. Методи, форми и средства за умствено възпитание
- усвояване на стратегии за познавателна дейност;
- увеличаване на мястото на самостоятелната работа в процеса
на обучение и възпитание;
- проблемно обучение, създаване на проблемни ситуации,
използване на проблемни въпроси - сега идеята за по-целенасочен
преход от репродуктивно към продуктивно учене.
- използване на активни методи на обучение - стимулиране на
различни видове активност на детето:
- Решаване на задачи за доразвиване на идеи, за търсене на
нови варианти, за използване на нестандартни подходи;
- рационална организация на умствения труд.
ЕСТЕТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ
1. Същност и историческо развитие на понятието „естетическо
възпитание”.
Като термин „естетическо възпитание" се появява през 18 век.
Приема се, че за първи път се използва от Александър Баумгартен в
произведението „Философски размишления по някои въпроси на
поетическото произведение". То изследва емоционалното отношение на
човека към света, което означава като естетическо.
Като основоположншк но идеите за ЕВ се смята и Фр. Шилер с
идеите, които развива в произведението „Писма за естетическото
възпитание на човека".
Понятието естетичен буквално означава чувствителен, изящен,
хубав.
Особено интересни са разсъжденията на философите, в зависимост
от философските школи, към които принадлежат. Например:
За Фр. Хегел /идеалист/ природното не може да бъде красиво,
защото при неговото определяне не разполагаме с обективни
критерии;
Аристотел /по идеи материалист/ - Пръв създава система от
естетически възгледи и по този начин поставя основите на този
отрасъл на човешкото познание. Той смята, че източник на
красотата са обективните свойства на предметите и явленията; В

периода на Средновековието светът на идеите се свързва с
божественото.
8. Цел и задачи на Естетическото възпитание
Основното понятие в системата на естетическо възпитание е
понятието „естетическо". То се
разглежда в няколко аспекта:
- като рецептивно отношение - акцентите се поставят на
съзерцанието. Възприемащият е по-пасивен;
- продуктивно отношение - характеризира се с активно творческо
отношение, създаване на творчески ценности.
Естетическото отношение се характеризира със следните основни
съставки: естетическо възприемане - разграничаване на красивото,
грозното, трагичното, комичното. Те зависят от личния опит, от контактите
на субекта с обектите, от състоянието на личността.
- Естетическите възприятия зависят от развитието на сетивата, от това
доколко е стимулиран интерес, доколко има емоционални чувства при
възприемането;
- естетическо чувства - това са реакции при емоционалното
съотнасяне с явленията и процесите;
- Естетически вкус - способност да се възприема на основата
на субективни критерии и убеждения. Това е позицията на
личността;
- Естетическа оценка - това е схващане, което се изразява като
съждение за характеристиките на възприеманите обекти;
- Умения и навици за естетическа дейност;
- Естетически идеал - отразява представата за нравственото и
естетическото съвършенство на човека, на човешките отношения.
Същност на естетическото възпитание: процес насочен към
формиране на естетическите отношения на личността.
Цел на ЕВ - възпитание чрез прекрасното, възпитание за
прекрасното Задачи:
възпитаване на естетически възприятия; възпитаване на
естетически чувства; възпитаване на естетически вкус;
-- естетическа оценка;
-- умения и навици за естетическа
дейност;
- Развитие на творческите
възможности на личността.
Съдържание на естетическото възпитание: естетика на жизнената среда;
естетика на труда; естетика на бита; естетика на поведението; естетика на
отношенията и т.н.

Методи на обучение
Думата метод има гръцки произход и означава път, начин за
опознаване на действителността. Методите на обучение са едни
от най-динамичните, най-променливите компоненти на
обучението, върху които оказват влияние както най-разнообразни
външни фактори и условия, така и непрекъснатото преустройство
на обучението като цяло. Методът на обучение е съвкупност от
регулирани съвместни действия на учителя и ученика, насочени
към изпълнение на учебно-възпитателните задачи на
образователната система. Според Ю.К.Бабански метод на
обучение е начинът на регулираната взаимосвързана дейност на
преподавателя и обучаваните, дейност, насочена към решаване на
образователни, възпитателни и развиващи задачи в процеса на
обучението. Методът на обучение предполага преди всичко цел на
учителя и съответна дейност, осъществявана с помощта на
средства, с които той разполага. В резултат на това у ученика
възниква определена цел и съответна дейност, извършвана чрез
достъпните за него средства. Под влияние на тази дейност се
осъществява самия процес на усвояването от ученика на
изучаваното съдържание, постига се набелязаната цел, резултатът
от обучението.
Класификация на методите
Съществуват много различни разработки за класификация на
методите, но за най-сполучлива се приема класификацията на
Бабански.
1. Разглежда всички методи в единство
2. Разглежданата класификация на методите има за основа
структурата на учебно-познавателния процес и включва “…
сетивно възприемане, теоретично и практическо мислене, навици
за практическа дейност, самостоятелна работа” ;

3. Във взаимна връзка са представени