Принципи за народния суверенитет

Принципи за народния суверенитет
Суверенитетът е една от най-сложните и богати по съдържание конституционноправни категории. Той е предмет на изследване и от международното пубчлино право. Най общо суверенитет може да се определи като независимост и върховенство на социалните общности, обособени в народ и на неговата държавна организация. Основоположник на теорията за суверенитета е Жан Боден. Според него суверенитетът в държавата принадлежи на този, който притежава властта да твори законите. Жан-Жак Русо поддържа друго становище по върпоса на суверенитета. Той е основоположник на идеята за народния суверенитет. Основа на неговата идея е, че властта произтича от народа и принадлежи на него. Според Русо законите може да твори само народът. Проблемът за суверенитета е изключително сложен и многопланов. В съвременното демократично общество той се проявява в някоко разновидности и негови носители са различни правни субекти. Суверенитетът се проявява като народен, национален и държавен. Те са иманентно свързани и съществуват само като интегрални части на суверенитета. Държавния суверенитет е независимостта на държавата и държавната власт от други държави и държавни власти. Той е възможността на държавата независимо да осъществява своята власт, вътрешна и външна политика в съответствие с националните интереси, да съхранява своята териториална цялост и национална сигурност. Националният суверенитет се изразява в правото на дадена нация на самоопределение. Нацията самостоятелно да определя формата на държавно управление, на държавно устройство, т.е. да решава основния проблем на своето държавно битие.. Типичен пример за реално упражняване на национален суверенитет е разпадането на бившите социалистически федерации – СССР, ЧССР, СФРЮ.
Принципът на народния суверенитет означава, че източник и субект (носител) на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при осъществяване на държавната власт. Съдържание на принципа на народния суверенитет е народовластието, осъществено чрез различни форми и способи. В чл.1,ал.2 и 3 от Конституцията се прогласява принципът на народния суверенитет и се разкрива неговото съдържание, формите и механизмите за осъществяването му и са регламентирани гаранции срещу посегателството върху него. Според чл.1, ал.2, „цялата държавна власт произтича от народа”. Народът е източникът на властта. Изборите са акт, чрез който народът в лицето на избирателния корпус (избирателите) упълномощава свое политически представители (народни представители, общински и районни съветници) и други да осъществяват държавната власт. Само източникът на властта – народът може да упълномощи свои представители, които да осъществяват властта от негово име и в негов интерес.. Народното събрание не е носител, а само изразител на народния суверенитет. Суверенитетът е неотменима от народа и не може да бъде делигиран (преотстъпван) други му. От конституционните разпоредби и същността на принципа за народния суверенитет следва логичния извод за върховенството на народа в държавата. Точно тази върховенство на народа е същността на принципа на народния суверенитет. Конституцията гарантира неотнимаемостта на суверенитета на народа. Чл.1,ал3.- постановява: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.” Народният суверенитет е неотнимаем, защото е свойство, присъщо само на народа, който е сбор от всички граждани на държавта, и никой друг не може да станего негов изразител. Принципът на народния суверенитет е легитимиран в почти всички съвременни демократични конституции. Но това все още съвсем не означава реално народовластие, а само формално-юридически декларирана демократичност на обществената и държавната организация. Друг е въпросът доколко народният суверенитет може да бъде или е практически осъщесвим, доколко на народа реално принадлежи върховенството в държавата.