Приоритети на съвременната извънкласна и извънучилищна дейност

Свободното време, е времето през което човек използва за да се разтовари, да релаксира, да се зареди с енергия или време през което може да прави всичко това, за което не му достига време.В училищна възраст погрешното разбиране за това как учениците да прекарват свободното си време и скуката от обичайните дейности крие и много опасности, т.е. ученика може да попадне в неблагоприятна за него среда. Организираната извънкласна и извънучилищна дейност трябва да привлича ученика, да спомага за развитието на неговите заложби, наклонности, да съвпада и удовлетворява потребностите му.
Извънкласната дейност е нерегламентирана дейност, изразяваща се в провеждането на целенасочени занимания на учениците в извънучебно време, организирани от училището, т.е няма фиксирана задължителна програма, а негова глобална отправна точка са общочовешките нравствени ценности. Извънкласната дейност е част от възпитателната стратегия на училището и представлява компонент от неговата система на обучение и възпитание.Основно предназначение на тези занимания е да се осъществява многостранно възпитателно въздействие в свободното от учебни занимания време, като се опира на придобитото в процеса на обучението.Извънучилищна е дейността на подрастващите, която се организира от различни обществено-възпитателни учреждения - Домове на културата, читалища, станции, школи, центрове за възпитателна работа с деца по местоживеене. Този вид дейност дава възможност за развитие на личността и групата. Чрез тази дейност в ежедневието на децата нахлуват- приключенията, очакваната радост, положителната перспектива, която може да се превърне в главна цел, жизнен мотив, идеал.
Основни функции на извънкласната и извънучилищната работа са образователните. Те целят задълбочаване на знанията, обогатяване на познавателните интереси, активизиране на мисленето, подтикване към проучвателска и изследователска работа, откриване и развиване на заложбите и способностите, стимулиране на детското творчество, развиване на самостоятелност, инициативност, предприемчивост, активност.
Извънкласната и извънучилищната работа активизира емоционалната сфера на учениците, разтоварва ги, подготвя ги за общуване с изкуството и културата, с науката и техниката, с природата.
Извънкласната и извънучилищната работа в съчетание с учебната обезпеча- ват единство, системност и непрекъснатост на възпитателния и образователния процес. Извънкласната и извънучилищната възпитателна работа заемат важно място в системата на образованието. Много педагози основателно ги определят като част от учебно- възпитателния процес, като необходимо допълнение към учебните занятия, като част от системата на възпитанието, като фактор за организиране на свободното време на учениците, като свързващо звено между училището и живо- та. В редица страни- САЩ, Германия, Франция извънучилищната дейност с младежта се счита за направление в социалното дело. Във Франция, Англия и Русия се подготвят организатори на дейности в свободното време, в Англия е въведен нов предмет в Педагогическата академия- „Педагогика на свободното време”.
Извънкласната дейност е онази дейност, която ученикът извършва извън задължителните учебни занятия.Тя е призвана да удовлетворява разностранните интереси и потребности на децата и учениците, да съдейства за развиване на способностите им, за изграждане на техните качества, за рационално използване на свободното им време.
Има доброволен характер, алтернативна е спрямо традиционните форми и методи на педагогическо взаимодействие, мобилна и вариятивна. Съществена задача на училището и учителите е да научи учениците разумно да организират извън- учебното си време за отдих, развлечения, любимо занимание, за по-нататъшното самоусъвършенстване и саморазвитие. Динамичните и дълбоки промени в обществото и в българското училище се отразиха и на функциите, задачите, съдържание- то, формите и методите на извънкласна и извънучилищна работа. Демократизирането и хуманизирането на училището поставят в центъра на възпитателно- образователния процес личността на ученика.
Съвременните условия предоставят по-големи възможности на ученика сам да се ориентира, да избира, да взема решения, да действа. По-голямата отвореност на обществото към постиженията на световната наука и култура дава много по-богата информация на учениците, разширява техния кръгозор, разкрива нови възможности за развитие и изява. Увеличената разлика в материалното състояние се отразява и на духовния живот в семейството, на достъпа на учениците до пратени дейности, на възможностите им да развиват своите научно-технически и художествено-творчески заложби и способности.
Извънкласната и извънучилищната възпитателна дейност е необходимо да отговарят на редица организационно- педагогически изисквания: задълбочено предварително обмисляне на варианти за дейността и избира не на оптималния ; съобразяване с възрастовите, интелектуалните и индивидуалните особености на учениците, подбиране на проблемите съобразно възможностите им, отчита- не на степента на овладените знания и умения; поставяне на детето и ученика в субектна позиция в обединението по интереси; личностно и социално мотивиране; поддържане на положителен емоционален тонус; анализиране на нравствените аспекти на всяка дейност, стимулиране на нравствените прояви.
Честа практика е учениците да бъдат буквално затрупани с домашни работи, които надхвърлят строго регламентираната територия на учебното съдържание, но с нищо не обогатяват ученика, най- малко съдействат за развиване на ценностните му ориентации. Така свободното време бива игнорирано и подменяно с изнурителни ангажименти, насочени към писане на теми, решаване на различни учебни задачи, заучаване на трудно разбираеми текстове. Ученикът се озовава в позицията на непрекъснат контрол и заплаха от неуспех. Поражда се дискомфорт и напрегнатост. Липсата на дейности, проникнати от осъзнат смисъл за самия ученик, които винаги пораждат положителни емоции, липсата на релаксиращи дейности и жизнено необходими перспективи за утвърждаване позитивното само възприятие на ученика води до развиване на неврози, стрес и фрустрация.
Идеята за „редуциране” на учебното съдържание, залегнала в концепцията за модернизация на образованието, все още остава илюзия, защото голяма част от учебниците са конструирани непрофесионално, за да могат да изпълняват нужните функции и да подпомагат нужните функции и да подпомагат самостоятелната работа на учениците,а една част от учителите прехвърлят своите ангажименти върху родители и частни учители. Другата типична грешка, която заплашва да отчужди децата ни от света, в който живеят, и да блокира пълноценното им интелектуално, социално, нравствено и физическо развитие, е високата степен на дистанцираност на семейството и обществото от актуалните потребности и занимания на децата. Липсата на осмислени занимания и дискретна намеса от страна на възрастните очертава опасни тенденции: изнурително поемане и репродуциране на нецензурирана информация чрез филми и интернет; обсебване от опасни за развитието на ценностната система и интелекта компютърни игри; включването в постоянни групи с противообществени прояви. Въпросът е как да преодолеем това състояние на нещата, кои са средствата и подходите. Вече е крайно време да започнем интензивно да решаваме натрупаните проблеми, без да търсим неадекватни оправдания и да прехвърляме вини. Време е да се обединят усилията на семейство, училище, неправителствени организации, обществени институции, църквата и др.
Училището трябва да върне своята привлекателност и реална загриженост. Да възстанови регламентираните извънкласни дейности и да ги изпълни с реален смисъл за децата, съобразявайки ги с тяхната възраст, заложби, интереси и стремежи за самоусъвършенстване. Нужно е също така да се подобри координацията с вече утвърдени центрове за работа с деца. Допитване до голям брой родители сочи, че те не знаят за съществуването на центрове, чиято дейност се контролира от МОН, а финансовият ангажимент принадлежи на общините. От 300 центъра, функциониращи преди две години, в момента функционират само 163. Другите са закрити поради липса на пари в общините. 45% от учениците са обхванати в тези центрове, но като се има предвид, че повечето от тези ученици в две или три групи по интереси, то процентът се снижава наполовина, дори и повече. Важен е и фактът, че тези центрове са концентрирани в няколко по- големи общини- Варна, София и др. Тази равносметка е достатъчно показателна за безотговорното отношение на фактори, призвани да съдействат за пълноценното формиране на децата ни.
Освобождавайки се от собствените си слабости, съвременното училище е призвано и има потенциал да привлече вниманието на широката общественост, най - вече семейството, върху наболелите проблеми. То трябва да засили ценностния аспект на своето цялостно функциониране и утвърди координационните си функции за по- настойчиво изграждане на благотворна среда за пълноценното формиране и самоусъвършенстване на учениците в училище и извън него.
Проблемът за осмисляне, обогатяване и пълноценно оползотворяване на свободното време на децата и учениците е пряко свързан с тяхната подготовка и пълноценна реализация в живота. Динамичните промени в икономическата и социалната сфера, в жизнените ценности и ценностните ориентации, в социалното поведение и начина на живот наложиха промени и в свободното време. В съвременното социално-педагогическо пространство се променят функциите на семейството, предучилищното заведение, училището, извънучилищните институции и други фактори за възпитание и социален контрол.
Основна цел на проекта "Твоят час"на МОН е създаване на условия за повишаване на потенциала на учениците и възможностите им за успешно завършване на средното образование чрез допълване, развиване и надграждане на техните знания, умения и компетентности, придобити в рамките на задължителната им подготовка в училище.
Специфични цели на проекта са:
Развитие на уменията за учене, компетентностите, творческите и спортните способности на учениците в тематични области, които са извън включените в задължителната училищна подготовка;
Преодоляване на образователните дефицити на учениците, които срещат затруднения в подготовката си по задължителните дейности в училище и повишаване на мотивацията им за учене;
Повишаване на образователните постижения на учениците в определени научни области;
Включване на по-голям брой ученици в извънкласни дейности посредством създаване на условия за провеждане на междуучилищни изяви и инициативи, при които ще се обединят образователните ресурси на повече училища;
Превръщане на училището в по-привлекателно място за учениците, с което да се намали преждевременното им напускане на образователната система, и изграждане на по-висока увереност в собствените им сили, с което да се насърчи бъдещата и