Природа и същност на езика

Природа и същност на езика
Езикът служи на хората да обменят информация, да изразяват чувствата си и т.н. Езикът не може да бъде „частна собственост“ на отделен човек. Той винаги е общ за цялата езикова общност, членовете на която го използват като основно средство за осъществяване на обмен на информация. Големината на езиковата общност не е от асолютно значение – важното е да има някаква общност от хора, която да употребява етноезика за целите на своята комуникация.
Семиотичност (знаковият характер на езика) – Всяка комуникация между хората се осъществява с помощта на някакви знаци. Знакът представлява материален, сетивно възприеман обект, който служи за съхраняване, предаване и приемане на информация за нещо друго, различно от самия себе си и намиращо се извън него. Всеки знак представлява двупланова същност, която има два плана:
Формален (материален,физически) – наричан още план на изразяване (или означаващо) на знака
Смислов (съдържателен) – наричан още план на съдържание (или означаемо) на знака

Езикът като цялост представлява изключително сложна знакова система (код). Той съдържа най-разнообразни по-големина, степен на сложност и функция знакови единици. В него се включват например огромно количество словестни знаци, които могат да се комбинират помежду си и да изграждат по-сложни знаци – словосъчетания и изречения. Изреченията на свой ред могат да се комбинират до най-сложните езикови знаци – цялостните текстове. Но в езика има и по-малки от думата значещи единици- това са морфемите (корени,представки, граматически показатели). В езика обаче има и единици, които не са знаци – например сричките, отделните звукове(фонемите), ударението. Те се определят като еднопланови, тъй като имат само материален план на изразяване, но не притежават значение. Следователно езикът е знакова система, която съдържа и знаци, и незнаци. Всичко, което може да се изрази и съобщи по неезиков път, може да се изрази и съобщи чрез езика, но обратното не е валидно.
Системност – системността на езика се проявява в строгата подреденост на неговите единици (звукове, морфеми, думи, и т.н.) и в спазването на определени правила за тяхното комбиниране и употреба. Системността, организираността на езиковите единици е абсолютно необходимо качество на езика. Без това качество езикът би бил труден (дори невъзможен) за усвояване.
Функции на езика Основните функции на езика са:
Комуникативна ф-я (от лат. Communication „общуване“ ) – способността на езика да служи като основно средство за общуване между членовете на дадена общност. Комуникативната функция на езика може да се реализира в устна или писмена реч, в условията на монолог или на диалог, в най разнообразни конкретни комуникативни ситуации.
Мисловна ф-я – наричана още експресивна (от лат. Expression „изразяване“) – способността на езика да служи като основно средство за общуване между членовете на дадена общност.
Социалноконсолидираща ф-я – състои се в способността на езика да обединява хората и да маркира принадлежността им към една и съща общност.

Второстепенни функции на езика:
Сигнална (регулативна) ф-я – тя се наблюдава в случей, когато е важно бързо и ефективно да се подаде някакъв сигнал (за опастност, нужда от помощ)
Естетическа (поетическа) ф-я – тя се състои в използването на езика за постигане на естетическо въздействие върху човека. Естетическото въздействие се постига чрез специален подбор на думи, изрази, чрез специфично прилагане на граматическите и словоредните правила, чрез употребата на различни стилистични фигури и тропи.
Емотивна ф-я – при тази функция е важен специалния подбор на средства за сполучливо внушаване на уплаха, досада, изненада, шок, ужас, удивление, възхищение.
Манипулативна ф-я – се нарича използването на езика в рекламни и други текстове за внушаване на определени идеи, за ефективно въздействие върху вярванията и преценките на човека за промяна в ценностните му ориентири.
Перформативна ф-я (от лат. performation „извършване“) – тя се реализира при ритуални и церемониални условия, за това се нарича още ритуална или церемониална.
Магическа ф-я – тя е близка до перформативната, свързана с характерната за най-ранните етапи от историята на човечеството вяра в магическата сила на словото
Фатическа (контактна) ф-я (от гр. Phatidzo – „говоря“, „приказвам“) – тя се описва като говорене, заради самото говорене, като формално поддържане на контакт. Реализира се, когато правилата на поведение се предписват при определни обстоятелства да се:
- осъществи определен тип речево действие
-говори нещо вместо да се мълчи (при официални срещи)
Лудическа (игрова) ф-я (от лат. ludus – „игра“) – тя се използва, когато части от изказвания или цели текстове се използват с цел забавление
Метаезикова ф-я (от гр. Meta – „след“) – става въпрос за способността на езика да говори за самия себе си, да назовава собствените си елементи и правила, да интерпретира устройството и употребите си. Всички специални лингвистични термини – гласна, корен, глагол, сказуемо, подчинено изречение, диалект и т.н са с метаезиково предназначение.