Продуктов модел

3.4. Граница на производствените възможности и крива на
трансформация
Производството на даден вид продукция в земеделската производствена система изисква определена комбинация от фактори. Тяхното оптимизиране позволява да се минимизират производствените разходи. В рамките на дадена конкретна факторна комобинация е възможно да се произвежда широк набор от земеделски продукти. Тяхното оптимизиране позволява да се реализира максимален общ приход в системата. Общият вид на производствената функция, позволяваща да се максимизират приходите, е следният:
,
където - общия приход;
- количеството произведена продукция от i-тия вид;
- цената на единица продукция от i -тия вид.
Процесите на максимизиране на печалбата чрез оптимизиране на факторната комбинация и на производствената структура се демонстрират най-ясно в двумерното пространство чрез диаграмата, наречена "кутия на производството" и договорната крива. Този графичен модел е представен на фиг.11а.

0BFHDK0AL АВDFHB3A1B2A2A3B1A

Той предполага, че за производството на двата продукта А и В в земеделската производствена система се използват два фактора: земя( L ) и капитал ( К ). Количеството на факторите е ограничено и фиксирано.
Диаграмата предполага пълното използване на всеки един от производствените фактори земя и капитал. Обемът на производството за всеки един от продуктите е представен чрез неговите изокванти. Допирните точки на изоквантите на продукта А и продукта В определят т.нар. договорна крива. Тя се дефинира като геометрично място на точки, в които за различни количествени комбинации от два продукта се използват напълно всички производствени фактори, с които разполага системата. Произвежданите количества от двата продукта могат да се нанесат в нова координатна система на абсцисата, на която са нанесени количествата произведен продукт А, а на ординатната ос количествата на продукта В. Съединявайки точките, съответстващи на различните количествени комбинации от двата продукта, се получава кривата на трансформация. Тя показва как се променя производствената структура с придвижването по договорната крива на производството и как продукцията от вид А се трансформира във вид В. Тази крива на трансформация за условията на перфектна конкуренция се извежда от договорната крива, по протежение на която за всяко количество на продукцията А продукцията В се максимизира при предварително фиксирано равнище на ресурсите. Нейният графичен вид е представен на фиг.10б. В икономическата теория тя най-често се нарича крива на производствените възможности и изразява производствената граница в двумерното пространство.
Формата на тази крива на трансформация на конкурентното равновесие зависи от вида на производствената функция. Най-често тя е вдлъбната към началото на координатната система.
Кривата на производствените възможности представлява и крива на производствената ефективност на системата, защото всяка точка, намираща се в описаната от нея област, е икономическо решение при непълно използване на производствените фактори, а всяка точка извън тази област е недостижима поради недостиг на ресурси. На тази основа Волфредо Парето дефинира и ефективността на производствената система.

Оптимум на Парето

При дадени алтернативни разпределения на ресурсите и определен брой участници , ако не е възможно действие , при което пазарното положение на един участник да се подобри, без това да влоши пазарното положение на негов конкурент , се нарича оптимум на Парето

Кривата на производствените възможности е дефинирана от наклона, който тя сключва с абсцисната ос. Във всяка точка той измерва съотношението, при което един продукт може да бъде жертван, за да се получи повече от друг. Това е възможността производствената система да трансформира един продукт в друг. Абсолютната стойност на този наклон в дадена точка се нарича маржинален коефициент на трансформация (MRT - marginal rate of transformation) или маржинален коефициент на физическо заместване (MRPS):
.
Маржиналният коефициент за физическо заместване (MRPS) изразява относителната цена на единия продукт, изразена чрез количества от другия продукт. Това са алтернативните разходи за производството на продукта. При движение по кривата на производствените възможности увеличеното производство на единия продукт става за сметка на другия и изисква да се пренасочат определени количества от факторите. Маржиналният коефициент на физическо заместване е равен на обратното отношение на маржиналните разходи.
3.5. Оптимизиране на производствената структура -
продуктов модел
Промяната в количествата на двата произвеждани продукта при пълно използване на наличните ресурси се извършва с цел максимизиране на прихода. Функцията на общия приход (TR) в двумерното пространство има вида:

Графичният вид на тази функция е права линия, сключваща отрицателен ъгъл с абсцисната ос, имаща уравнение:

Тази права се нарича "линия на еднаквите приходи" или изоприходна линия. Най-често тя се определя като геометрично място на точки, в които с помощта на различни количествени комбинации от два произведени продукта се реализира един и същ общ приход. Наклонът който изоприходната линия сключва с абцисната ос, изразява маржиналния коефициент на пазарно заместване (MRMS) на двата продукта. Той представя относителната цена на единия продукт, изразена чрез цената на другия. Определя с колко трябва да се измени производството на единия продукт, за да компенсира промяната в общия приход, генерирана от промяна с единица на другия продукт.
Производителят се стреми при оптимизиране на производствената структура в рамките на разполагаемите ресурси (в границата на производствените си възможности) да достигне най-високата (съответстваща на най-голям приход) изоприходна линия. Тази линия е най-отдалечената от координатното начало и има обща точка с кривата на производствените възможности (фиг.12).

0 ABQBОПТB0 A

В тази обща точка Q кривата на производствените възможности и нейната допирателна - изоприходната линия сключват равни ъгли с абцисната ос. Проекциите на точката Q върху координатните оси определят оптималните количества на продукта А и продукта В, при коомбинацията от които се реализира най-висок приход в производствената система. Всяка друга точка, лежаща на кривата на производствените възможности, означава в рамките на същите ресурси и разходи да се произведе продукция, носеща по-малък общ приход. Всяка друга точка от изоприходната линия означава с по-високи общи разходи да се създаде продукция, носеща същия общ приход.

Икономии от мащаба

Намаляването на разходите за производство на единица продукция в резултат от нарастване и разширяване на производството се нарича икономии от мащаба. Това намаляване се дължи на разпределянето на постоянните разходи между по-голям брой единици. Променливите разходи намаляват поради закупуването на суровини и материали на едро.

3.6. Особености на продуктовия модел в земеделието
Особеностите на земеделската производствена система оказват съществено влияние при реализацията на производствената функция от типа продуктов модел при оптимизиране на производствената структура. Използването на биологични средства за производство, както и несъвпадането по време на трудовия и производствения процеси в системата, определят необходимостта от детайлизиране на производствената функция. Специфичните изисквания на отделните производства в растениевъдството и животновъдството определят потребноста при анализа на производствените възможности на стопанствата и фермите произвежданите продукти да се класифицират според тяхното отношение към ресурсите. Оформят се пет основни групи:
- конкуриращи се за ресурсите продукти;
- взаимноизключващи се продукти;
- взаимнодопълващи се при използването на ресурсите;
- взаимнодопълващи се по отношение на прихода;
- съпътстващи се продукти (допълнителни продукти).
NMCBBВВ0000СС

фиг.14а фиг.14б фиг.14в фиг.14г

Първите две групи си приличат по посоката на въздействие върху дохода. Разликата се състои в това, че втората група включва култури, притежаващи биологична нетърпимост, докато в първата има производства, използващи едни и същи ресурси по едно и също време (Фиг.14а). Взаимнодопълващи при използването на ресурсите са култури, които не се конкурират за тях или допълнително подобряват качеството им. Типичен пример за това са бобовите култури, които обогатяват почвата с азот и по този начин увеличават ресурсите в производствената система (Фиг.14б). Групата на взаимнодопълващи се по отношение на прихода производства обикновено включва продукти, вертикално свързани в производствената верига. Такива са растениевъдните и животновъдните производства. Те не се конкурират за основния ресурс - земята и създават предпоставки за по-ефективното използване на останалите ресурси (14в). Последната група включва култури и производства, позволяващи получаването на допълнителна или съпътстваща продукция. По принцип за тези продукти не се правят разходи, а те придружават в определена пропорция основния продукт (Фиг.14г).
Промяната в структурата на производството предизвиква изменения в границата на производствените възможности. Това определя потребността от ново оптимизиране на функционалните връзки в производствената система. Генерират се нови комбинации и се изграждат нови производствени функции. Този непрекъснат процес определя основните параметри на земеделското развитие.