Проективни методи за изследване на личността

връзка с техни основни нужди за помощ, за съвет, за игра и др. Дава
се списък на всички деца от класа и на изследваното лице се поставят
въпроси, с които се иска от него да степенува своите съученици по от
ношение на това: доколко са готови да му помогнат при нужда; докол
ко може да разчита на тях за съдействие при изпълнението на такава за
дача, която би донесла на лицето обществено одобрение и награда; до
колко може да гледа на тях като идеал; доколко той би бил доволен от
участие в тяхна компания при игра или развлечение.
От резултата се очаква да се види до каква степен всеки индивид
има благоприятно отношение към своите съученици, доколко даден
ученик се чувствува удобно в средата на своите съученици, дали той
се чувствува като част от тяхната общност, дали неговите чувства хар-
монират с техните чувства към него, какви са изобщо социалните от
ношения в класа и др.
За измерване положението на индивида в колектива се използуват
количествени психометрични коефициенти. Така например социалният
статус в групата се изчислява по следната формула:
където: S е социален статус (положение) на индивида,
- брой на получените положителни избори,
N - брой на експериментираните лица.
Представлява интерес изведеният от Я. Л. Коломински индивиду
ален коефициент на удовлетвореността от общуването в колектива
(32). Той се изчислява по формулата
където: КУ е коефициент на удовлетвореността,
n1 — брой на експериментираните лица, които са избрали
индивида за съвместна дейност,
n — брой на експериментираните лица, които той е из
брал.
За обща оценка на взаимоотношенията в колектива Я. Л. Коло-
мински използува следните коефициенти (32):
където: КВ е коефициент на взаимността (индекс на груповата сплоте
ност, сцеплението в колектива),
R1 — брой на взаимните избори,
R — общ брой избори, направени при експеримента.
където: ОКУ — общ коефициент на удовлетвореността,
М1 — брой на взаимните избори,
348
М — брой на експериментираните лица, които са избрали
всички членове на колектива.
За изследване динамиката на взаимоотношенията се използува
следната формула:
където: КУО — коефициент на устойчивостта в отношенията,
Rс — брой на изборите, които са се запазили от предишния
експеримент,
R — брой на изборите в последния експеримент.
Както при теста на Морено, така и при тази и други подобни ска
ли не може с голяма точност да се изследват личните качества на инди
вида, а по-скоро се засяга влиянието на едно обществено мнение, кое
то се създава в групата. От това може косвено да се съди как изследва
ното лице отразява това мнение.
Д. Проективни методи за изследване на личността
Проективните методи18 за изследване се основават на добре из
вестния психологически факт, че личността на човека се проектира в
неговите дела, неговия начин на виждане нещата, общуване, реаги
ране към всичко, което става около него. Обаче при създаването на те
зи методи се изхожда по-специално от две положения, които характери
зират личността на човека: а) той се отнася с известни мисли, чувства,
желания към другите хора; б) проектира своите собствени нужди и
стремежи към другите лица от околната среда.
Като се основават на тези факти и положения, авторите на тези
методики се стремят по-малко или повече сполучливо да представят
пред изследваното лице такава ситуация, която да го стимулира, да
проектира или отрази своите лични схващания и нужди, своите субек
тивни виждания и преценки. Така например, като се покаже една и
съща картина на няколко души, всеки вижда в нея различни аспекти и
подробности според своите интереси, желания, чувства, мисли. По
този начин, като ги споделя с експериментатора, лицето разкрива ня
кои страни на собствената си личност, които по друг начин биха ос
танали скрити. Предполага се, че с това тези методи превъзхождат дру
ги, при които пред лицето се поставят преки въпроси, за да се проуч
ват чертите на личността, каквито са различните въпросници, скали за
самопреценка. За това допринася и обстоятелството, че тестовите ма
териали са недостатъчно структурирани, не всичко е казано в тях и се
оставят много възможности за собствено интерпретиране от С.
За разлика от тестовете за интелигентност при проективните ня
ма стандартизация при преценката на резултатите. Отговорите не се
_______
18 Названието на тези тестови м е т о д и произлиза от френската и английската
дума projective, която значи и проектиран, и прожектиран. Приемаме да използу
ваме названието проектиране, което повече отговаря на смисъла на понятието.
349

преценяват нито като верни, нито като неверни, а чрез техния анализ
се дири да се проникне в особеностите на личността.
А с о ц и а т и в н и я т е к с п е р и м е н т е създаден още в
края на миналия век от Фр. Галтон (1879), и то не като проективен
тест. В историята на експерименталната психология той има широко
и разнообразно приложение. В. Вунд и други след него го използуват
за проучване на проблеми на асоциациите, А. Г. Иванов-Смоленски
то използува за изследване на коровата динамика при даване на сло
весен сигнал и появата на речева реакция. Широко приложение този
метод намира и в психиатрията, особено в школата на психоанализата.
Като проективен тест този метод се разработва първо от К. Юнг,
който смята, че чрез него се откриват съществени страни от личността,
по-специално се дава възможност да се проникне в психическите «ком
плекси» при различни психически разстройства. Материалът, който се
използува за тази цел, се състои от серия от 100 думи и апарат за из
мерване времето на реакцията (хронометър или хроноскоп). Ориги
налният списък на думите, които Юнг използува, е следният:
1. глава
2. зелено
3. вода
4. да пея
5. умрял
6. дълъг
7. параход
8. играя
9. прозорец
10. приятелски
11. готвя
12. питам
13. студено
14. заприщвам
15. танцувам
16. село
17. езеро
18. болен
19. гордост
20. готвя
21. мастило
22. ядосан
23. игла
24. плавам
25. пътуване
26. синьо
27. лампа
28. греша
29. хляб
30. богат
31. дърво
32. убождам
33. милост
34. жълто
35. планина
36. умира
37. сол
38. ново
39. обичай
40. моля се
41. пари
42. глупав
43. брошура
44. презирам
45. пръст
46. скъпо
47. птица
48. пада.
49. книга
50. неправда
51 жаба
52 разделям
53 глад
54 бяло
55. дете
56 грижа се
57 молив
58. тъжен
59. тлъст
60. женя се
61. къща
62. мил
63. стъкло
64. карам се
65. кожа
66. голям
67. морков
68. рисувам
69. част
70. стар
71. цвете
72. бия
73. кутия
74. диво
75. семейство
76. пере
77. крава
78. приятел
79. щастие
80. лъжа
81. поведение
82. тесен
83. брат
84. страх
85. удар
86. лъжлив
87. тревога
88. целувам
89. невеста
90. чисто
91. врата
92. избирам
93. сено
94. задоволен
95. смешен
96. спя
97. м е с е ц
98. красив
99. жена
100.злоупотребявам
Инструкцията, която се дава при асоциативния експеримент, е
следната: «Ще ти казвам една по една думи, а ти отговаряй с първата
дума, която ти дойде наум, колкото можеш по-бързо.» Записват се ду
мите или изразите, с които С реагира, а също така и времето на реак
цията.
Задачата на експериментатора е да анализира отговорите, като
има пред вид и продължителността на времето на реакцията. Докато
при обикновеното приложение на асоциативния метод анализът се
прави, като отговорите се класифицират според техния характер и ви-
да на асоциативната връзка, когато този метод се използува като про-
ективен, насочеността на експериментатора е да проникне в емоционал
ната сфера, а според Юнг и да се открият корените на подсъзнателните
преживявания, за които лицето не е склонно да говори при пряко по
ставени въпроси.
К. Юнг определя три типа личности според характера на отгово
рите: 1) обективен тип с несмущавани реакции; 2) комплициран тип с
много смущения при отговорите; 3) дефиниционен тип, който в отго
ворите си се стреми да дава определения. С това обаче не се обхваща
голямото разнообразие, което се получава в действителност, при което
се изисква грижлив индивидуален подход, за да се анализират отгово
рите.
В допълнение на основния опит Юнг препоръчва да се повтори ек
спериментът, като се иска от С да си припомни с кои думи е дал отго
вора си първия път. Тъй като лицето не може да повтори всички тези си
отговори, този втори опит дава възможност да се набират допълнител
ни материали. В този случай се допуска да се задават някои допълни
телни въпроси на С в процеса на изследването.19
Асоциативният експеримент се прилага под различни форми и с
разнообразни задачи. Например известно приложение намират тези
варианти, при които асоциативният процес се насочва, т. нар. контро
лирани асоциации. Изисква се от лицето да отговаря например с проти
воположното на думата, която му се дава. Също така да отговаря по
линията на част—цяло или цяло—част, вид—род или род—вид и пр.
В такъв случай се подбират и съответните подходящи думи-дразни-
тели.
Интересен вариант на асоциативния експеримент предлага А. Д.
Зурабашвили, като разнообразява стимула по осем различни на-
чина.20
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
Непосредствено назован предмет - словесен отговор.
Назоваване съществително - словесен отговор.
Назоваване действие (глагол) - словесен отговор.
Отглаголно съществително - словесен отговор.
Назоваване качества (прилагателни) - словесен отговор.
Назоваване предмет или действие - писмен отговор.
Показване на написани думи - словесен отговор.
Показване написани думи - писмен отговор.
За всеки вариант се вземат 10-12 думи или предмети. И в този слу
чай се записват отговорите и се измерва времето на реакцията. (Този
вариант не може да се отнесе към проективните методи.)
Друг широко известен проективен метод е тестът на Рор-
ш а х, предвиден за лица от ранна.до зряла възраст. Състои се от 10
картона, на които има мастилени петна - 5 черни и 5 цветни (в различ
ни комбинации с черно и бяло). Картоните се представят един по един
19 Carl Jung, The Assosiation Method, in «Measuring Human Motivation»,
New York , 1962.
20 А. Д. Зурабашвили., Значение словесного эксперимента в клинике
психиатрии, Журнал в. н. д., т. III, 1953.
350 351

на С и му се казва: «На какво прилича това? Какво може да бъде то?»
Не се определя времето за отговора, нито се ограничава броят на отгово
рите. Експериментаторът записва точно отговорите и води бележки за
държането на С. Записва се времето, което минава от даване на всяка
Мастилени петна от теста на Роршах
задача и началото на отговора, времето на паузите между отговорите,
на цялото време за всеки картон поотделно. Тези три записа на
време се използуват при анализа за евентуални емоционални зад
ръжки. Непосредствено след даването на всички 10 картона се
провежда беседа, за да се съберат данни за това, как са протекли
асоциативните процеси, т. е. дали отговорите се ориентират към ця
лото, към частите, към мястото, цвета, сенките, привидните движения.
С тази беседа се дава възможност на С да доизясни или допълни първите
си отговори, обаче без допълнителни подсказвания от страна на Е. Един
ствените насочващи въпроси се отнасят до локализиране на областта от
картината, към която се отнася отговорът.
Оценката на отговорите се извършва въз основа на четири критерия:
а) Л о к а л и з а ц и я т а на в ъ з п р и я т и е т о : дали върху цялото или
части, дали върху някои едри детайли или дребни подробности се ориентира С.
От това се съди за организираността на възприятието, за способността да се анализи
ра и да се отделят й съединяват частите.
б) Ф о р м а л н и т е елементи, които д е т е р м и н и р а т отго
ворите на С: форма, цвят, сенки, перспектива, движение или комбинация от тях.
За всеки от тези елементи Роршах дава определени интерпретации, както и за тех
ните взаимоотношения. Така например отношението между броя на отговорите,
обусловени от цвета, и броя на отговорите, обусловени от движението, представлява
показател за тенденция към интроверзивност на личността.
352
в) С ъ д ъ р ж а н и е т о на о т г о в о р и т е се определя според тяхното
класифицир